/Поглед.инфо/ Русия може да се съгласи да пусне чужд газ в украинския тръбопровод
Украйна обясни как вижда продължаването на транзита на газ през своя територия след края на договора с “Газпром” след четири месеца. Това е възможно, само ако не е руски, а средноазиатски газ. Защо Русия може да се съгласи на този вариант и кой вместо “Газпром” ще получи достъп до украинската тръба?
Украйна няма да продължи транзитното споразумение с “Газпром”, каза Владимир Зеленски миналата седмица. Като цяло в това нямаше сензация, тъй като украинските власти говориха за това повече от веднъж. Договорът за транзит с Украйна изтича през декември 2024 г.
Експертите обаче смятаха, че “Газпром” все още ще има възможност да продължи транзита на руски газ през Украйна и без този договор - като резервира капацитета на газопреносната система на търгове, както е обичайно в Европа, за месец, три или дори шест месеца.
Въпреки това Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на Зеленски, каза, че Украйна е готова да доставя газ от 1 януари 2025 г., но само суровини от други страни през руска територия. Според него това може да е газ от централноазиатски страни, например Казахстан или Азербайджан.
„Ако някоя европейска страна смята за необходимо да получава казахстански или азербайджански газ, Украйна е готова да го транзитира, ако има съответната подходяща логистика, правна база и договорни условия“, каза Подоляк.
Очевидно става дума за това, че Украйна няма да допусне руският “Газпром” да участва в търгове за запазване на капацитета на украинския тръбопровод, а е готова да работи с други, неруски компании.
От една страна, твърдението на украинския съветник може да изглежда леко абсурдно, тъй като входът на украинския тръбопровод минава през руска територия. Следователно без съгласието на Русия тази схема е неефективна. От друга страна, в това предложение - да се даде украински транзит на неруски доставчик - Руската федерация може дори да намери смисъл и полза за себе си, смятат експертите.
Кой би могъл да си прекарва газ през Украйна вместо “Газпром” със съгласието на Москва? И каква може да бъде ползата за самата Русия?
Сега сред страните от Централна Азия може да бъде само Азербайджан. Защото Казахстан и Узбекистан едва ли ще могат да предложат допълнителен газ за изпомпване през Украйна. „Казахстан и Узбекистан имат проблеми с доставките на газ в собствените си региони, те нямат значителни експортни ресурси. Напротив, сега Русия решава въпроса за увеличаване на доставките на руски газ за Узбекистан, а в бъдеще планираме да газифицираме Северен Казахстан“, казва Алексей Громов, директор по енергетиката в Института по енергетика и финанси.
Туркменистан доставя газ основно на Китай, въпреки че би искал да диверсифицира доставките си, но отношенията с Русия са напрегнати, включително поради газовата конкуренция с “Газпром”.
„Туркменистан разполага с газ и технически възможности да доставя газ през Русия и Украйна, използвайки газопроводната система Централна Азия – Център.“ Тази схема беше широко използвана през 90-те и първата половина на 2000-те години, когато “Газпром” закупуваше туркменски газ за последваща препродажба в Европа. В същото време за доставки беше използвана същата украинска газотранспортна система, изградена още по времето на СССР“, отбелязва Сергей Терешкин, генерален директор на пазара за петролни продукти и суровини “Оупън Ойл Маркет”.
Проблемът е, че този газопровод сега се използва за доставки в обратна посока - от Русия за Узбекистан, отбелязва Терешкин. Газопроводната система Централна Азия-Център се контролира от “Газпром” и се състои от газопроводи, които минават от Туркменистан през Узбекистан и Казахстан до Русия.
Остава една потенциална възможност за сътрудничество по този въпрос – с Азербайджан. В момента Азербайджан доставя своя газ за Европейския съюз през Турция (чрез газопроводите ТАНАП и ТАП). Азербайджански газ в обем на 10 милиарда кубически метра се получава по тръби от Турция, Гърция, Албания и Италия.
„Русия може да се договори с Азербайджан за суап доставки на газ. Ние пренасяме нашия газ, който минаваше през Украйна, през Азербайджан, след това към Турция и Европа по договори на Азербайджан. И Баку ще доставя своя азербайджански газ през Украйна, вероятно по договори с “Газпром“, предполага Алексей Громов.
С други думи, на практика физическите доставки на азербайджански и руски газ продължават да текат, но според документите ситуацията е различна: юридически руският газ ще тече през Турция и газопровода ТАП, а азербайджанският ще тече през Украйна . Какви обеми биха могли да бъдат – еквивалентни или не – е въпрос на обсъждане. Азербайджан доставя на Европа през Турция 10 милиарда кубически метра газ, Русия – през Украйна – около 15-16 милиарда кубически метра.
Защо може да е изгодно за Русия да покани Азербайджан да изпомпва своя газ през Украйна вместо този на Газпром?
„Първо, “Газпром” има съществуващи договори за доставка на газ с Австрия, Унгария и Словакия, които не искаме да прекъсваме. Ако все още можем да осигурим газ на Унгария и Словакия през „Турски поток“, то за Австрия няма как, само през Украйна“, казва Алексей Громов. Тоест Азербайджан ще помогне на “Газпром” да изпълни задълженията си по текущите договори с европейските купувачи.
Второ, Русия се нуждае от Азербайджан за решаване на стратегически въпрос - организиране на тръбопроводни доставки на руски газ за Иран, смята Громов. През юни делегация на “Газпром” беше в Иран, където беше подписан затворен меморандум за развитието на дългосрочни доставки на руски тръбопроводен газ за Иран.
“Газпром” запазва мълчание по този въпрос, но Иран повдигна завесата на тайната, заявявайки, че въпросът за създаването на нова газотранспортна система под Каспийско море за доставка на до 110 милиарда кубически метра руски газ за Иран и по-нататък до пазарите на Юга. Обсъждат се Азия и Близкия изток. „Южна Азия и Близкият изток са пазари със задържано търсене. Потреблението на газ там често е задържано, защото няма доставки“, казва Громов.
„По същество говорим за създаване на система „Каспийски поток“ вместо „Северни потоци“. Но този проект може да бъде реализиран само ако Азербайджан или Туркменистан се съгласят да положат тръбата в техните териториални води. С Туркменистан имаме традиционно сложни отношения, но можем да се разберем с Азербайджан и в замяна да получим одобрение за полагане на тръба до Иран“, казва Алексей Громов.
Буквално на 19 август тази година руският президент Владимир Путин пристигна в Баку на двудневно посещение - първото му от шест години. Въпреки че тази година държавните глави вече се срещнаха. А ръководителите на двете страни проведоха интригуващи непублични преговори за газа, на които отново бяха обсъдени стратегически области на сътрудничество.
„За Русия строителството на газопровод до Иран е стратегическа история. Виждаме, че в други области възможностите за сериозен износ на газ от Русия са ограничени. Европа по принцип иска да се отърве от газа и едва ли нещо ще се промени за Русия там. С Китай също имаме трудна ситуация. От една страна, запълваме тръбата „Силата на Сибир – 1“, както е планирано, а от друга страна, според Монголия, която е транзитна страна на газ, не по-рано от 2028 г. ще се върнем към проекта „Силата на Сибир – 2“, казва Громов.
Какви ползи ще получи Азербайджан от цялата тази история със суаповите доставки с “Газпром” и транзита на газ през Украйна?
„Първо, Азербайджан може да успее да транспортира по-големи обеми от своя газ през украинската газотранспортна система от обемите, които в момента преминават през Турция към Европа. Това е пряка икономическа изгода за Азербайджан“, посочва Громов. Така газопроводите през Турция позволяват само 10 милиарда кубически метра азербайджански газ да бъдат доставени в Европа, но Баку има възможност да увеличи обемите с 3-4 милиарда кубически метра, изчисли Громов. Това може бързо да стане през украинския маршрут, без да е необходимо изграждането на допълнителна инфраструктура.
„Второ, ако допуснем Азербайджан до украинския тръбопровод, Баку има потенциала да увеличи допълнително доставките на газ в бъдеще, тъй като капацитетът на украинския тръбопровод като цяло е огромен“, заключва директорът по енергетика в Института по енергетика и финанси.
Превод: В. Сергеев