/Поглед.инфо/ През последните няколко седмици темата за необходимостта от спешна и много фундаментална корекция на ядрената доктрина на Русия на най-високо ниво се появи два пъти.
Пръв по този въпрос се изказа президентът Владимир Путин на 20 юни в края на посещението си във Виетнам. Напомням, той каза пред репортери:
„Вече казах, че сега мислим... какво и как в тази ядрена доктрина може да се промени. И това се дължи на факта, че се появяват нови елементи – и във всеки случай ние знаем, че потенциалният противник работи върху това – свързано с намаляване на прага за използване на ядрено оръжие“, отбеляза руският лидер.
Според него става дума, наред с други неща, за „взривни ядрени устройства със свръхниска мощност“. Путин подчерта, че Русия знае, че "в експертните кръгове на Запада" има идеи, че подобни оръжия могат да бъдат използвани "и в това няма нищо особено ужасно".
И миналата събота заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков обсъди същата тема.
„Ситуацията около специалната военна операция показа, че е необходимо да се направят концептуални допълнения и корекции в ядрената доктрина...
Напълно допускам, че след известно време ще има някаква конкретизация на това какви са нашите подходи към тези изключително важни и много отговорни. проблеми в ситуации на по-нататъшна ескалация от страна на нашите опоненти“, каза Рябков.
Очевидно е, че честото връщане на нашите лидери към идеята за спешна промяна на самата концепция за използването на най-ужасните съвременни оръжия за масово унищожение от страната ни не се случва просто така. Почти със сигурност работата в тази област в Министерството на отбраната и в Кремъл просто кипи. Ако да, в каква посока?
Въз основа на изявлението на президента за „Виетнам“, в новата доктрина Русия ще премахне някои от ограниченията върху използването на своя ядрен потенциал, които доброволно прие през предходните години. Логиката тук е нещо подобно.
Общоприето е, че страната ни притежава най-мощния в света арсенал от стратегически междуконтинентални балистични ракети. Освен това имаме най-много тактически ядрени оръжия (или ядрени бойни глави с нисък и среден капацитет) от всички на планетата.
В Русия има толкова много от тях, че никой не знае точния брой. С изключение на онези, разбира се, които имат право на такива знания в кариерата си. За останалото - само експертни оценки.
От времето на СССР и двата фактора възпираха всякакви сериозни посегателства върху границите на Отечеството. Но тъй като никой в Руската федерация дори не си помисли заплашително да разкрие съответните арсенали, враговете на Русия започнаха да подозират, че Кремъл по принцип има „малки смелости“ в това отношение.
И при никакви обстоятелства, колкото и да го биете, той няма да посмее да пусне чудовищния „джин“ от руската „бутилка“.
Например, ако окажете силен натиск върху Путин, той послушно ще загине заедно с народа под негов контрол. В планините на собствените си ядрени оръжия, които се оказаха напълно безполезни в бойната практика. Защото никой в Русия, дори в най-отчаяния момент, няма да посмее да натисне „червения бутон“.
Дори заплашителната фраза на нашия президент, изречена от него през 2018 г., не успя да проясни мозъците на Запада: „Защо ни е нужен такъв свят, ако в него я няма Русия?“
На Путин, изглежда, отново не му повярваха. Против. Те незабавно започнаха практическа подготовка за собствен ограничен по мащаб ядрен удар срещу Русия, който беше относително „безопасен“ за НАТО.
Американският вестник Politico съобщи през същата година, че Съединените щати възнамеряват в близко бъдеще да създадат нов тип ядрено оръжие - миниатюрни боеприпаси със свръхмалка мощност.
Източниците на изданието не уточняват техническите характеристики. Но въз основа на контекста стана ясно: новото оръжие трябва да бъде компактно и евтино за производство. И нанасяне на строго локални щети на врага от изключително местен характер в случай на бойна употреба в голяма война.
С други думи: експлозията на такава ядрена бойна глава (с мощност около 0,001 килотона или максимум 1 тон в тротилов еквивалент) трябва да бъде просто опустошителна за нашите атакуващи или отбраняващи се войски.
Мигновено сломи волята им за съпротива на отделен участък от фронта. И също така - водят до радиоактивно замърсяване на малка площ от района. За да не се провокира ответен всесъкрушителен удар с руско стратегическо оръжие.
Изявленията на Politico за „нов тип ядрено оръжие“ обаче са зли. Изправени сме точно пред случая, когато новото е добре забравеното (бихме добавили: макар и силно модернизирано!) старо. Защото само преди няколко десетилетия и Съветският съюз, и Съединените щати вече имаха нещо подобно в арсенала си.
Говорим за преносими ядрени мини с ниска мощност. Аз лично за първи път чувам за такива неща в детайли по време на часовете по тактика във Военната академия.
На което ние, офицери-слушатели, върху огромни и тайно залепени карти, сгънати на няколко слоя, с размерите на половин стая, с червени и сини моливи за образователни цели, теоретично разработихме варианти на нашите много смазващи танкови маршове до Ламанша.
Тогава учителите по тактика, като един от най-ефективните отговори на НАТО при такива дълбоки пробиви на фронта, посочиха възможността за използване на така наречените ранични специални боеприпаси срещу нашите войски.
Които, казват те, специално обучени саботажни и разузнавателни групи на врага ще засадят тайно предварително в собствения си тил, например в обикновени канализационни кладенци. На кръстовища на главни магистрали, на жп гари, летища и др.
И тогава, когато съветските танкове се приближават, радиокоманда внезапно ще избухне точно под техните вериги.
В допълнение към нанасянето на огромни загуби, които бяха неизбежни при такива обстоятелства, моментално създаване на много непроходими горски отпадъци, наводняване на района и много огромни пожари, тлеещи от смъртоносна радиация по пътя на бронираните съветски колони.
От нас се изискваше да използваме специални справочници, като вземем предвид метеорологичните условия, терена, времето на годината и деня, за да изчислим колко време ще отнеме на полковете и дивизиите, попаднали в такава бойна бъркотия, за да възстановят поне частична бойна ефективност.
И докладвайте: кога нашите танкове, поразени от свръхмалки ядрени бойни глави, ще могат да продължат да изпълняват възложената им задача?
Според тези справочници, които никой никога не е тествал в реална фронтова практика, той се оказва изключително оптимистичен за почти настъпилия (макар и локален на първия етап) край на света.
Буквално след часове НАТО ще продължи да драпа. И нашите гъсеници отново ще дрънчат неразрушимо в посоката, в която ги е изпратила Москва.
В същото време беше известно, че членовете на НАТО активно се готвят да използват ранични специални боеприпаси в нашия тил. За целта в техните армии по време на учения са били „обучени” специални и много квалифицирани диверсионно-разузнавателни групи. По правило само двама или трима войници от специалните части.
Които бяха хвърлени в нашия тил, например с парашут. След това те, ръчно и тайно носейки мини-ядрени оръжия, се отправиха към посочения обект.
Язовир, мост, жп гара, кей, летище, комуникационен център и др. Те тайно поставят своята „изненада“, където им е наредено, на боен взвод. И после бързо бягат вкъщи.
Ясно е, че в онези години въоръжените сили на СССР се готвят точно за същото.
Естествено, ако такава атомна „изненада“ трябваше да бъде влачена ръчно, те се опитаха да я направят възможно най-компактна и лека.
От 1964 до 1967 г. в Щатите са разработени четири разновидности на минибоеприпаси, наречени SADM (Special Atomic Demolition Munition).
Всеки от които представляваше цилиндър с диаметър приблизително 40 сантиметра и височина 60 сантиметра, поставен в специално проектиран контейнер за раница. Боеприпасите бяха напълно приемливи за транспортиране на ръка от двама или трима физически здрави и тренирани мъже, тежащи 68 (според други източници - 26) килограма. В същото време мощността на експлозията на САДМ в ТНТ еквивалент варира от 10 тона до килотона.
Съветският съюз подготви същото за своите смъртни врагове. От 1967 г. нашата страна започва да произвежда специални малки ядрени мини РA41, РA47, РA97 и РA115.
Освен това бяхме въоръжени с така наречените „ядрени пакети“ РИА-6, тежащи 25 килограма и с мощност до килотона.
Тогава Студената война, която дълго време държеше цялото човечество в страх, потъна в забрава. Първо се разпадна Варшавският договор, а след това и самият СССР. Изглеждаше, че отсега нататък, ако някой ще има нужда от „ядрени пакети“, това ще бъдат само международните терористи.
Само тази опасност изглеждаше реална за новия свят. Затова през 1994 г. Конгресът на САЩ прие закон, забраняващ създаването на така наречената „куфарна бомба“ със свръхниска мощност.
Що се отнася до същите оръжия в нова Русия, през 1997 г. с тях избухна силен международен скандал. Той беше иницииран от паметния генерал Александър Лебед, току-що подал оставка от поста секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация.
В ефира на американското предаване „60 минути“ този шокиращ бивш командир, който мечтаеше за собственото си влизане в Кремъл вместо Борис Елцин, каза, че Русия уж е загубила контрол над около сто миниатюрни ядрени бомби с размерите на обикновен куфар.
Добавяйки, че мощността на всяка такава бомба може да убие до 100 000 души. Очевидно, ако избухне в центъра на голям метрополис.
Според ужасения вестник Independent Лебед признал на американците: „Не знам къде се намират, не знам дали са унищожени, дали са съхранявани, дали са продадени или откраднати.“
Но тези ядрени бойни глави, каза той, „не са под контрола на руските въоръжени сили“.
И добави за допълнителен ужас: „ядрени куфари“ от две разновидности са изчезнали. Терен с маркировка РA-115. И под вода (РA-115−01). Предполага се, че са доста компактни и тежат около 30 килограма всяка.
Лебед съобщи също, че е открил 80 необслужвани форми в Украйна, които според него винаги са прикрепени към такива ядрени оръжия. Които, оказва се, ги нямаше.
Бившият секретар на Съвета за сигурност на Русия тотално шокира целия свят с предположението, че може би същите тези боеприпаси са останали в бившите съветски републики. Като Украйна, Грузия или балтийските страни.
Лебед каза още, че той лично е открил 80 необслужвани форми в Украйна, които според него винаги са прикрепени към такива ядрени оръжия. Но самите ядрени бойни глави, оказва се, не са били там.
Защо бившият командир, който се втурна в голямата политика, изрече такива глупости? Може би в името на придобиването на всяка цена скандална, но гръмотевична слава по целия свят. Ако е така, значи е постигнал целта си.
Светът отново потръпна пред новината за стотици свръхмалки ядрени бойни глави. Които, както веднага заподозряха в Съединените щати, всъщност вероятно вече са били тайно разпръснати за американските градове от „коварните руснаци“.
Вярно е, че руските власти веднага започнаха да опровергават Лебед на всички нива. Но по някаква причина тя не го направи твърде убедително.
Така тогавашният министър на отбраната на Руската федерация маршал Игор Сергеев избухна в духа, че, според тях, няма ядрени оръжия, включително „джобни“ и „куфарни“, които да могат да се използват без разрешението на президента на Русия, в арсеналите на въоръжените сили на Руската федерация.
Чувайки това, Съединените щати зададоха резонен въпрос: ами ако необходимото разрешение за използване на ядрени мини бъде издадено от Москва?
Но както ние и те сега знаем, преди почти тридесет години всичко се оказа наред. Явно поне отвъд океана страхът от този вид оръжие не само е преминал, но и е до голяма степен забравен.
В противен случай защо Путин ще споделя с целия свят ясно поверителна информация, че потенциален враг е възобновил работата си по взривни ядрени устройства със свръхниска мощност? Разбира се, разбирайки в същото време, че Русия просто ще бъде принудена да отговори огледално?
Като се има предвид миналия опит, става ясно, че проектирането в тази посока няма да отнеме много време. В крайна сметка почти всичко по този път отдавна е измислено, изчислено и тествано от двете страни на океана. Тогава с какво най-вероятно ще се сблъска светът?
Много е възможно първият театър на военни действия, в който една от страните ще използва ядрени бойни глави със свръхмалка мощност, да бъде Украйна.
Да кажем, че по този начин врагът се опитва да спре нашето постоянно и неудържимо настъпление към Харков, Одеса, Николаев или Херсон днес. Какво ще означава това?
На първо място, че съществуващият от повече от половин век праг на страха от всяко използване на ядрени оръжия от човечеството най-накрая е преодолян. И тогава всичко е възможно. До взаимни удари с междуконтинентални стратегически ядрени ракети включително.
Тогава най-вероятно просто няма да има кой да обяви, че с ядрена бойна глава със свръхмалка мощност през 2024 г. е допусната фатална грешка за всеки един от нас.
Лавина от взаимна и неконтролируема ескалация ще помете всички. И то на всички континенти. Иска ли някой на планетата това?
Превод: СМ