/Поглед.инфо/ Официалните изявления на Кремъл, че всеки губернатор трябва да определи степента на „заплаха“ за своя регион и да действа независимо и по свое осмотрение при липса на единни федерални правила (поне в областта на чисто медицинските въпроси), всъщност просто повтаря думите на Елцин „вземете колкото си искате суверенитет”. Те доведоха до ужасно разминаване в ежедневните действия на регионалните власти, достигнали до реалното разделение на Русия на "отделни княжества".
Така почти едновременно московските власти наредиха на жителите на града (или по-правилно е да се казва „граждани“?) да носят маски на улицата, а властите на Санкт Петербург разрешиха да бъдат премахнати. Съобщава се, че московчани не могат да летят до Сочи пряко (това води до двуседмично „наблюдение“), поради което желаещите да се отпуснат са принудени да летят с трансфер в Ростов на Дон, за да си почиват, преструвайки се на ростовчани.
Нищо ново: дори в самото начало на епидемията московчани, пристигащи от „застрашените страни“ на Европа, бяха поставени под карантина, докато жителите на други градове, летящи с тях в същите самолети и на съседни седалки, тихо подкарваха към дома.
Непосредствената причина за тази политика е очевидна - прословутият либерално- счетоводен подход с елегантната размяна на „пари срещу пълномощия”: вземайки парите от регионите, правителството хвърля върху тях отговорността да поддържат и развиват всички области на поддържане на живота. Въпреки това, в допълнение към разоряването на регионите, тяхното потискане и изкуствено потапяне в състояние все едно татарите са минали, този либерален подход разруши и общите стандарти и норми на живота дори в съседни части на страната.
В допълнение към създаването на непоносими условия за живот на хората, феодалната разпокъсаност (която е доста присъща за строителите на „блатния феодализъм”) създава пряка и очевидна заплаха за териториалната цялост на страната.
При тези условия делото, заведено лично срещу президента Путин от бившия шеф на Чувашия Игнатиев (и прието от съда за разглеждане, макар и частично!), сега изглежда не смешен анекдот, а проява на общата тенденция към развенчаване на най-високата държавна власт. Развенчаването, ако бъде завършено, няма да може да спаси страната от разпръскване нито от федералната телевизия, нито от органите на реда.
Важен фактор за развенчаването на властта беше изключително яркото демонстриране на липсата на истински суверенитет от Русия чрез кроткото приемане (и не е ясно защо и за какви средства) на глобалния франчайз за коронавирусната лудост.
В най-застрашителната ситуация е, колкото и странно да изглежда, не патриотично настроен Крим, не Курилските острови, а районът на Калининград, който е заобиколен от откровено враждебни страни на Русия (превземането на който, доколкото може да се прецени, е една от маневрите на НАТО).
Преди началото на коронавирусната лудост жителите на Калининград бяха свикнали (поне десетилетие и половина) да купуват стоки от Полша, в която държава най-малкото не насърчават произвола на монополистите, като по този начин осигуряват значително по-ниски цени.
Местните история и туризмът, както по обективни причини, така и поради старателна подкрепа от Германия, внимателно изучават местните немски корени и местната немска история като своя собствена, обективно подготвяйки „завръщане“, ако не към „Четвъртия Райх“, то към „Новата Ханза“.
И съветникът на президента на Съединените щати (съдейки по другите му твърдения, дори не подозира географското положение на Калининград) го нарича „кинжал в сърцето на Европа“, като ясно демонстрира желанието да счупи този кинжал.
Въпреки това, не се успокоявайте по отношение на Крим. Така в Русия, през всичките шест години след обединението с него, действа напълно легална политическа сила, последователно отричаща териториалната цялост на Русия.
Това е „най-старата демократична партия“ в страната - „Яблоко“, кандидатите от която са длъжни да подпишат задължителни документи, за които обикновеният гражданин на Русия, който не принадлежи към либералната групировка, би бил осъден за призоваване към нарушаване на териториалната цялост на Родината.
Можем да гадаем с какви мотиви се ръководи политическото ръководство на страната.
Фактът е, че това, което преди две години (дори преди кражбата на нашите пет години живот под прикритието на поредната „пенсионна реформа“) изглеждаше като глупост или бълнуване, днес при напълно различни външни и вътрешни обстоятелства придобива черти на съвсем реална политическа проява на привилегированата част от либералния клан.
Той не прости на Путин нито западните санкции, нито обединението с Крим като явна демонстрация на независимостта на Русия от западните господари на либералите. Сега, ефективно използвайки коронавирусната лудост, либералният клан сякаш стига до финалната права, за да възвърне пълната си сила, както беше в светото за него и смъртоносното за всички останали последно десетилетие на ХХ век.
Превод: В. Сергеев