/Поглед.инфо/ Какво пречи на координацията на миграционната политика в рамките на Съюзната държава
Споровете по въпроса за миграцията набират скорост в Русия. Все по-често се чуват искания за затягане на миграционното законодателство и ограничаване на притока на трудови мигранти от Централна Азия. Аргументите са прости - мигрантите подкопават традиционния социокултурен пейзаж на Русия, слабо са интегрирани, допринасят за растежа на уличната престъпност и се превръщат в източник на множество вътрешни конфликти.
След терористичната атака в Крокус Сити Хол темата за разпространението на радикални ислямистки движения сред мигрантите, както и набирането им от украинските специални служби, получи особен отзвук.
От друга страна, противниците на ограничаването на трудовата миграция посочват, че това може да доведе до оголване на пазара на труда и недостиг на работници в онези области, където работят предимно мигранти. Освен това има опасения, че затягането на миграционния режим може да доведе до усложнения в отношенията с азиатските съюзници в ЕАЕС и ОДКБ.
Понастоящем миграционният дневен ред остава чисто вътрешен в Русия. Москва не обсъжда тази тема нито с държавите от Централна Азия - основните доставчици на трудови мигранти, нито с другия свой най-близък съюзник - Беларус.
Съответно темата за трудовата миграция не е в дневния ред на Съюзната държава на Русия и Беларус. Въпреки това, той по някакъв начин влияе върху руско-беларуските отношения, като се има предвид отвореността на беларуско-руската граница, както и равните права на гражданите, включително свободната работа на територията на Съюзната държава.
Освен това в Беларус не могат да не забележат дискусията, която се разгърна в Русия по въпроса за миграцията, което може да повлияе на отношението на беларуските граждани към интеграционните процеси в съюзната държава.
Миграционните и демографските процеси, протичащи в Русия и Беларус през последните 30 години след разпадането на СССР, се различават по много начини.
Общата тенденция е обезлюдяването и превишението на смъртността над раждаемостта. Темпът на тези процеси в Русия и Беларус обаче е различен. Така Беларус, където населението намалява от 1994 г. насам, успя да загуби 10% от населението през това време (броят му намаля от 10,2 на 9,2 милиона души). В Русия темпът на спад е много по-нисък. От 1993 до 2014 г. населението на Русия е намаляло от 148 на 144 милиона души. В абсолютни числа това е много, но в относително изражение говорим за намаление от едва 2%. След 2014 и 2022г Населението на Русия се е увеличило поради анексирането на нови територии, но общата тенденция към обезлюдяване остава.
Каква е причината за тази разлика между съюзническите страни? Факт е, че обезлюдяването не само в Беларус, но и в други западни републики на бившия СССР беше стимулирано както от високата смъртност, така и от емиграцията.
Икономическия крах през 90-те години. доведе до рязко свиване на пазара на труда на новите независими държави и отлив на населението, което започна да заминава да работи или в ЕС, или в Русия. Естествено значителна част от заминалите от родината си, никога не се завръщат.
В Русия ситуацията беше различна поради много по-големия капацитет на пазара на труда. Руснаците са много по-малко склонни да напускат страната, предпочитайки вътрешна миграция, главно към Москва и Санкт Петербург. Освен това руската икономика успя да приеме трудови мигранти от други републики на бившия СССР.
Трябва да се отбележи, че демографските загуби на Беларус също не са толкова големи в сравнение с другите й съседи. Така балтийските държави загубиха от 25 до 30% от населението си през това време. Подобни показатели има и Молдова. Демографските загуби на Украйна днес изобщо не могат да бъдат изчислени, но е очевидно, че те са катастрофални. На този фон беларуското обезлюдяване от 10% изглежда много скромно.
Това до голяма степен се дължи на разумната икономическа политика на беларуските власти, които разчитаха на запазването на промишленото производство, което позволи да се запазят работните места и да се забави отливът на населението. Освен това се развиха нови индустрии - логистика, услуги и ИТ сектор.
По данни на статистиката на Беларус, страната е имала положителен миграционен баланс през по-голямата част от постсъветския период, т.е. броят на пристигащите в Беларус надвишава броя на напускащите. Предимно граждани на Русия, Украйна и Казахстан са се преместили в Беларус за постоянно пребиваване. Това обаче е в разрез с данните на руските и европейските миграционни служби, които отчитат значително по-високи нива на емиграция от Беларус.
Тези процеси особено се ускориха през 2020-22 г., след неуспешния опит за политически преврат в Беларус и началото на специална военна операция в Украйна. Вълните на емиграция, наблюдавани през този период, са както политически, така и икономически, свързани с преместването на много чуждестранни компании от Беларус, предимно от ИТ сектора. Днес беларуската емиграция в Полша е около 200 хиляди души, в Литва - 60 хиляди.
Към 2022 г. около 430 хиляди беларуски граждани са работили в Русия. Така тя остава най-популярната дестинация за беларуската трудова емиграция. Това се улеснява от липсата на културна и езикова бариера и по-лесните условия намиране и настаняване на работа.
Като цяло, доста високото ниво на емигрантски настроения в беларуското общество се улеснява от малкия обем на местния пазар на труда и относително ниското ниво на заплатите. Ето защо беларусите (особено младите хора) се оказват средно по-предразположени към емиграция от руснаците.
Така, ако за Русия основният проблем е притокът на трудови мигранти и тяхната адаптация в руското общество, то за Беларус това са емиграционните настроения на самите беларуски граждани и високото ниво на обезлюдяване в сравнение с Русия.
Беларус обаче не се стреми да запълни недостига на трудови ресурси чрез трудова миграция. Може би тук се отразява и негативният опит на Русия в тази област.
Междувременно беларуските власти се опитват да се борят с недостига на трудови ресурси с други методи. Така в Беларус от много години има задължително разпределение на студенти в бюджетна форма на обучение. Срокът на възлагането е две години. От време на време възникват инициативи за увеличаване на сроковете, както и за въвеждане на разпределение за плащащите студенти.
Въвеждат се и мерки, които косвено предотвратяват трудовата миграция, включително към Русия. Например бяха отменени отсрочките от военна служба за студентите, които учат в чуждестранни университети, включително руски и така студентския поток се задържа в Беларус.
По този начин формирането на координирана миграционна политика в рамките на съюзната държава е затруднено от факта, че задачите, които стоят пред Беларус и Русия в тази област, са коренно различни. Ако Русия изпитва приток на трудови мигранти и свързаните с това проблеми, то Беларус се бори с недостига и изтичането на трудови ресурси, включително към Русия.
Това потенциално може да се превърне в доста чувствителна тема в двустранните отношения, така че Москва и Минск предпочитат да не се фокусират върху нея.
Превод: ЕС