/Поглед.инфо/ Съдържанието на съвременността - смяната на характера на дейността на човека и съответно неговата роля: от управлението на финансовите пазари при помощта на формирането на съзнанието развитият мир преминава към създаването на цифрови екосистеми, обхващащи всички сфери на живота на човека и приемайки го като безсмислен производител на цифрова следа за трениране на изкуствения интелект.
Съвременните предтечи на тези екосистеми - са получилите завършена тоталност социални платформи - тоест социалните мрежи, използвани за управление с помощта на определени чувства и настроения на човешките маси.
Съответното преструктуриране на глобалната управляваща класа, маскирано като укрепване и одържавяване на нейния китайски сегмент се заключва в засилването и самоосъзнаването на цифровия капитал (или по-стария начин - капитал на социалните платформи), неговото обособяване от породилия го финансово-спекулативен капитал и в перспектива - сключване на съюз срещу своя “родител”.
Ясно е, че това ще предизвика преструктуриране на съвременните глобални проекти, обединяващи фрагментите на групите на глобалните капитали (чести действащи според принципа “вътрешновидовата борба е по-остра от междувидовата”) със служещите в техните организационни структури държави и групи държави. Групата на финансовите спекуланти (банкстерите) ще се опитват да овладеят фрагментите от индустриалните икономики, нужни им като основа - след известно време ще изчистят от там групите на цифровия капитал.
Днес ние сме в началото на първата фаза от този цикъл: капиталите на английското Сити крепят своето влияние в индустриална Франция с нейните иберийски околности, базираните в САЩ инвестиционни фондове се закрепват в Германия и Югоизточна Азия, китайският инвестиционен капитал се пропива в целия свят.
На този фон новият британски проект, компенсиращ с енергия и агресивност липсата на ресурси, демонстрира готовност заедно с Китай да отнесат стара Европа (за Китай тя е промишлен конкурент, а за Англия политически), използвайки за това засега неусвоената от Китай енергия на политическия ислям и да запълнят геополитическия вакум, пораждан от гниенето на руската бюрокрация, с турския проект “Велик Туран”.
Интересен и враждебен му проект е възраждането на “Голяма Австро-Унгария”, засега забелязан основно в културно-управленската сфера, но опиращ се на скритите ресурси на стара и консервативна Европа. Последната търпи непрекъснати поражения от началото на ХХ век, но засега все още не е унищожена и поне още десетилетие ще запазва субективност, макар и слабо забележима отстрани.
В САщ Байдън е последната картонена стена, ограждаща витрината на западната цивилизация от жадуващите да я разбият либерални левичари начело с Камала Харис.
Тяхната мисия е създаването на хаос за “рестартиране на капитализма” в интересите на управляващите света инвестиционни фондове. Част от последните, без съмнение, съзнава, че това рестартиране ще завърши с господство на пазара и ще предаде властта от тях на цифровия капитал - но се надяват да запазят влиянието си над него.
Русия влиза в етапа на формиране на новия свят (изглежда, както обикновено) в разглобено състояние, потопена в незначителни по същество вътрешни проблеми, които могат да станат фатални всеки момент.
Либералният клан, губещ позиционната война от поддръжниците на развитието на индустриалната инфраструктура (които обаче не могат дори да помислят за пресъздаване на самата индустрия), съвсем открито се готви да запрати страната в Майдан, последван от стандартен „Цветен сценарий“.
Кражбата на пет години живот чрез пенсионната реформа, лоботомията на младежите от настоящата образователна система, превръщането на медицината в здравеопазване чрез нейното оптимизиране и принудителната ваксинация на десетки милиони хора, страдащи от лишаване от поминък, засега не успяха да тласнат хората на улицата - опитите ще продължат до победата.
На дневен ред, доколкото може да се прецени, е масовата принудителна ваксинация на деца, реалното лишаване на руските граждани от собственост на жилища (почти приетия закон за "интегрирано развитие на териториите") и експулсирането на лица от руската култура от работа - а оттам и от живота - масовия внос на гастарбайтери под прикритие за мащабни инфраструктурни и жилищни проекти.
“Личността на бъдещия Порошенко/Пашинян няма принципно значение, а в бюджета вече се е концентрирало повече от годишния бюджет (18,8 трилиона рубли към 1 август) под формата на финансов резерв за бъдещата либерална диктатура (тоест диктатурата на западните финансови спекуланти в стила на 90-те години. Предвид закъсняването на развитието на Русия те могат да дойдат на власт в съюз с цифровия капитал, възпроизвеждайки победата над Байдън).
На този стратегически фон разумната (на пръв поглед изчезващо малка) част от управляващата група в Русия напълно се потопи в интелектуалната игра на "прехода на власт", тоест опит да се предскаже избраният от Путин наследник, в идеалния случай зависи от самия Путин.
Спецификата на личността на последния (в частност, по разбираеми причини не възприемащата се от обкръжението дълбока самоирония) прави този избор не толкова хаотичен, както при Елцин (мятащ се от Немцов до Степашин) - но не по-предсказуем предвид колосалната изменчивост на вътрешния, и най-вече външен баланс на силите.
В същото време окончателният избор както по отношение на личността, така и на правомощията, които първоначално са ѝ оставени (Путин, ако може, ще трябва да поеме ключовете за реална власт при себе си на специално създаден синтетичен пост за целта) ще бъде направен - и с висока степен на вероятност - още през 2022 г.
От една страна, това ще даде възможност да се изпита наследникът как ще реагира на бурната атака на всички групи за влияние, уплашени и обидени от неговия избор. А също от друга страна как ще извърши дълбока трансформация на властта (и в никакъв случай просто „преход“) в усъвършенстван режим, който рязко намалява възможностите на тези групи.
Всъщност стратегическият смисъл на изборите и някои други действия през 2021 г. сега се вижда в опита да се създадат редица платформи за гъвкава и разнообразна подкрепа на тази трансформация, но както обикновено се случва, когато тактиците прилагат стратегия, “нещо се обърква".
Превод: В. Сергеев