/Поглед.инфо/ През 2019 г. Русия рязко, 8 пъти, увеличи износа на злато: той надхвърли 5,74 млрд. долара. 93% от това злато отиде за Англия. Износът на руско злато към нея през 2017 г. възлиза на 1,1 милиарда долара, през 2018 г. - 0,43, а през 2019 г. - 5,3 милиарда.

Причината за този интерес към златото е лесно да се свърже с Брекзит, но това ще бъде грешка: всъщност английските купувачи придобиха руско злато за по-малко от половин милиард долара. Всичко останало е придобито от чуждестранни инвеститори, които просто се възползваха от Лондон като основен център на световната търговия със злато (въпреки окончателното преместване след Брекзит на световния финансов център в Ню Йорк).

Нарастващото внимание към златото по света е естествено: Глобалната депресия предстои и дори и тези, които старателно игнорираха реалността миналата година, бяха принудени да реагират на нарастващата несигурност в света, свързана преди всичко с американската търговска агресия срещу Китай.

Друг въпрос е много по-интересен: защо руската държава, която като цяло увеличава дела златото в резервите на Банката на Русия (в средата на миналата година то възлиза на 19% от тях) , затваря очи пред растежа на износа от страната?

В крайна сметка именно „свещеният метал“ е основната ценност при всяка криза и още повече в очакваната скоро (съдейки по внезапната трескава активност при провеждането политическата реформа) Глобална депресия, в която дори всемогъщият долар може да се превърне в рязана хартия?

Отговорът е елементарен: тъй като освобождаването на Русия от „огромното бреме” на ценните ресурси, доколкото може да се прецени, е основната и неизменна задача на либералите, включително родните.

Всъщност значението на прословутата „данъчна маневра“ далеч не беше само икономическото унищожаване на Беларус, чието ръководство все още не смее не само да не се подчини на световните финансови спекуланти (които се обслужват от либералите е), но и да служи на народа си нагледно, развивайки икономиката и социалната сфера. Основната ѝ цел е да намали потреблението на петрол в Русия (чрез завишаване на вътрешните си цени) и максимално да стимулира износа му в суров, необработен вид (чрез нулиране на експортните мита), така че приходите от неговата преработка да не отиват при „руските варвари“, а при корпорациите от Запада.

В рамките на същата логика, в навечерието на навлизането на световната икономика в „перфектната буря“, либералите, управляващи Русия, не просто концентрират наличното злато в ръцете на държавата, но стимулират (и много ефективно) износа му от страната.

Още през май 2019 г. бе определена отстъпка за закупуване на злато в страната, която се увеличаваше месечно и от декември 2019 г. е 0,12% при неорганизирана и 0,21% при организирана търговия. Официалната цел на въвеждането на отстъпката е „изравняване на ценовите условия за продажба на злато ... с условията на продажбата му за износ“ и, доколкото може да се прецени по резултатите, тя, както обикновено се случва с либералните обещания, трябва да се разбира точно по обратен начин.

Вероятно именно благодарение на въвеждането на отстъпката беше възможно да се забави закупуването на злато с над 1,7 пъти - от 8,8 милиона тройунции през 2018 г. на 5,1 милиона през 2019 г. По-специално през 2019 г. “Сбербанк” изнася злато и не го продава на държавата, според официалната информация, именно „с оглед на промените в политиката за възлагане на обществени поръчки“.

Като цяло руските банки са натрупали в трезорите си рекордно количество злато през последните пет години - 92 тона. В много отношения това е не само подготовка за предстоящите трудни времена и основа за различни финансови транзакции, но и резултат от нежеланието на икономическите субекти да го продават на държавата на нарочно ниски цени.

Изнасянето на злато от Русия, стимулирано от либералния клан, обективно има за цел да лиши страната ни от критичен ресурс в полза на нейните стратегически конкуренти. Това за пореден път потвърждава както последователно антинародния характер на политиката на управляващия либерален клан, така и нищожността на руската държавност, която запазва целия си (макар и с патриотични епизоди, но все пак епизоди) компрадорски и колониален характер на „модела от 1990 г.“.

Превод: В. Сергеев