/Поглед.инфо/ Не беше необходимо да се чака дълго контраатаката на либералната интелигенция, след като прибраха табелата от сградата в центъра на Твер, която гласеше, че там са застреляни близо 6000 поляци. Изведнъж цели 69 учени, член-кореспонденти и преподаватели на Руската академия на науките се възмутиха, свъсиха вежди, подписаха мощно протестно писмо до вестника на компрадорската буржоазия „Комерсант“.

Либералната ни интелигенция не се възмути ни най-малко, че в Полша разрушават паметниците на съветските войници, паднали за освобождението на тази уж братска славянска страна, че се присмиват над паметта им с пълната сила на пропагандния апарат (който заменя апарата за мислене на полския елит). Либералната ни интелигенция не е възмутена от унищожаването на паметния знак, издигнат в Полша от общественици в памет на 60-те хиляди заловени войници от Червената армия и хилядите интернирани войници от старата руска армия, които са измъчвани и убивани в полските лагери на смъртта през 1920-21. И разбира се, нашите академици не искат да чуят, че има нулева доказателствена база за „разстрела на 6000 поляци“ в Твер. Не са намерени шест хиляди или дори хиляди поляци, които уж са разстреляни в центъра на Твер и уж погребани в Медни. А самата идея, че поляците от лагера за военнопленници “Осташков” са докарани, за да бъдат разстреляни в огромни количества в центъра на Твер изглежда глупаво дори и поставено с очевидно фалшивия Катин, създаден през Перестройката, за да задоволи западните поръчители. Идеята им е проста - в Катин броят на погребаните е в пъти по-малък от поръчаното, не са 22 хиляди, значи трябва да се измислят и други “места за разстрел”. В Катин има несъответствия - при убийствата са използвани германски оръжия, намерени са германски снаряди и дори сплави, които не са произвеждани в СССР през 1940 г., канап, който по това време не се плете в СССР, и много други несъответствия. А в Твер и поръчителите, и изпълнителите на фалшификата решиха изобщо да не се занимават с веществени доказателства...

Нашата хуманитарна и в комбинация либерална интелигенция е създавана вече 150 години, за да се осъществи дълбоката културна и информационна зависимост на Русия от сърцевината на капиталистическата световна система. Половин век по-рано полската шляхта е присъединена към Русия. Уви, заедно с върнатите древни западни руски земи около половин милион поляци се присъединяват към доста тесния руски образован слой, с благороднически привилегии. Те представляват онази Полша, която в продължение на около 4 века води постоянно настъпление в руските земи - към средата на XVII век полската граница минава недалеч от Калуга. Именно тази Полша превръща подчиненото руско население в безправна и безропотна робска сила, произвеждаща евтино зърно и други суровини за двореца на пана и за износ през прибалтийските пристанища с немски и холандски плавателни съдове на мощния европейски пазар. „Ако панът убие ратая, той казва, че е убил куче, тъй като благородството счита местните за кучета“, казва писателят от XVI век Анджей Моджевски на добър латински. Именно тази Полша в продължение на четири века изгаря руската идентичност, руската култура (огромен брой хроники и други паметници на материалната култура са унищожени), руската вяра (до погром на православните църкви и разрушаването на православните гробове. След унищожаването на православния епископат се предполага смърт дори за пътуване до Москва или Константинопол, за да се присъди сан), руши се руската грамотност. Именно Полша създава почти всички русофобски митове, които съществуват и до днес, които всички агресори, дошли да избиват руснаци като „азиатци, монголци, роби по природа“ използват с охота. Между другото, от половината милион полска шляхта, превърнала се за една нощ в привилегировано руско дворянство, има малко истински благородни семейства. Тези "шляхти" се развъждат през XVI-XVIII век в превзетите от Полша западни руски земи, по същество представляващи лица, служещи на магнатите като наемници, убийци, земеделци, кръчмари. За вярна служба или добър подкуп им се дава герб и шляхтенско достойнство.

През 1803 г. Александър I прави полския княз Адам Чарторийски попечител на огромния Вилнюски училищен окръг. Полският магнат започва да определя политиката във всички образователни институции в цяла Западна и Югозападна Русия, включително в Киевската и Харковската губерни . Вилнюската йезуитска академия се трансформира в университет - единственият в областта, който изпраща учители във всички други образователни институции. Преподаването се провежда навсякъде на полски, руският се изучава само като чужд език. (И какви други университети има по онова време в Руската империя- само германско-езичният Дерптски и тогава все още слабият Московски). Вилнюският университет се превърна в огнище на агресивния полски национализъм и русофобия. Тук е работил професор И. Лелевел, който всъщност е създател на полската русофобска митология от изолирани исторически митове, която се преподава на младите хора в образователни институции на Западния край. От полското минало се филтрира непрегледното и безобразното, остава единствено картината на вечната „златна свобода“ и героизма. Според „историята на Лелевел“, поляците са първоначалното население на Западните руски области, включително на Киев, тъй като са произхождали от древните поляни. А Русия, наречена изключително Московия, е изобразявана от Лелевел единствено като зла, варварска и деспотична сила. Докато университетите в Москва и Санкт Петербург заработят с пълна сила (и това се случва при министъра на образованието граф Уваров) и започне да се придава национален характер на образованието, става вече твърде късно. Йезуитските възпитатели са си свършили работата. Институциите от Вилнюска област произвеждат огромно количество хуманитарна интелигенция, която не изпитва нищо друго освен презрение към Русия. Това е отправната точка за формирането на руската интелигенция.

Отпечатъкът на Вилнюския училищен окръг (който е официално премахнат през 1831 г.) остава върху руската либерална интелигенция с векове. Тя стои зад всички либерални реформи и революции от 1861 до 1991 г., благодарение на които народът остава с хартиена „свобода“ и разбъркана историческата памет, а компрадорите и техните западни господари с добре натрупан капитал. И днес, ако чуете от устата на „руски интелектуалец“ полската дума „бидло“ (стадо), използването на думите „Орда“, „москал“ (сега заменяно с „ватник“ или „мокша“) или страдателни излияния за “полската свобода”, разбита от царизма и сталинизма, то бъдете сигурни, това е крайният продукт на Вилнюския училищен окръг и на полските „просветители “.

Превод: В. Сергеев