/Поглед.инфо/ Вчера вечерта за първи път от няколко месеца включих телевизора и изгледах две аналитични предавания: с Гордон (за “отравянето” на Навални) и със Соловьов (за нашата съвременна дипломация). Гледах Соловьов, защото ми стана интересно дали ще повтори или не момент, който ни стана интересен у Гордон. Той се повтори, затова и реших да напиша следния текст.
Основният проблем беше, между другото, формулиран, и в едното, и в другото предаване: Ние нямаме свой вътрешен дискурс за описаните събития. Ние по време на господството на “либералната” парадигма преминахме на съответния език за описване на събитията и съответно, през цялото време потвърждаваме тази версия на историята. Да отбележим, че допреди известно време и описването на вътрешните събития беше либерално, но в началото на века, особено с появата на “руската доктрина”, тази ситуация беше преодоляна и либералният модел за описване остана само в официалния език на правителството. Което, впрочем, се оказва важен фактор, заради който народът силно недолюбва нашата власт: тя говори на либерален език, на който интересите на народа и обществото по принцип не могат да се опишат. Но да се върнем на основната тема.
В книгата си “Спомени за бъдещето” се опитах да опиша настоящата ситуация именно отстрани, тоест на нелиберален език. И именно това предизвика основния протест: видите ли, защо в книга по икономика няма “псевдосоциални” конструкции, които да описват икономиката и да не се отвличат настрани. А няма как да не се отвличат настрани, защото ми трябваше да обясня защо мнозина, доста прости въпроси и конструкции, се премълчават или игнорират в съвременния икономически “мейнстрийм”. Прословутата Нобелова награда е пример за това: икономическият “мейнстрийм” не признава икономическата криза.
Аналогична е ситуацията и с нашите обзори: никаква “специална” информация по принцип не използваме, но нейното тълкуване изглежда доста неочаквано на фона на “мейнстрийма” (впрочем, за последните дни ситуацията започна да се променя леко и нещата, както ще се види долу, не са точно такива). Но при всеки случай аз щателно съм се приучил във всеки икономически текст да отделям съдържателната част от пропагандата и по възможност да извеждам моментите, които или са специално прикривани, или напротив - демонстративно тласкани на преден план.
Много ме учуди, че хора, които общо взето повече или по-малко разбират от ситуацията, не обръщат внимание (при това, звънейки на няколко от тях, се убедих, че виждат проблема) на околните, че поведението на нашите “партньори” (може би след изказването на Лавров - бивши) изглежда като чиста истерия. От чисто икономическа гледна точка това е ясно: те не са идиоти и няма как да не видят, че либералният модел, от чието име говорят, вече не работи и следването на нейните стандарти им създава патова ситуация. Но защо нашите им пригласят?
Отбелязваме, че цялата ни дипломация изглежда слабо, защото общува със Запада (по-точно с либералния Запад) на неговия собствен език. А опита ли се само, например, да разговаря с Тръмп на консервативен език, то ни се стоварва не само на нас, но и на Тръмп. Отбелязваме, впрочем, че на консервативен език при нас никой не може да говори (освен Путин, за което на Запад и го ненавиждат люто) публично и официално. Опитът ми през вече далечната 2016 година да създам поне консервативна фракция в Държавната дума не се получи.
И така, поддръжниците на парадигмата на “Западния” глобален проект (които тотално доминират на Запад и много сериозно в нашите властови структури) се оказаха в ситуация, когато техният монопол върху езика за описване на действителността (и икономическата, и социално-политическата) започва да ги поставя в глупаво положение. Защото тази действителност започва силно да се различава от типичните либерални формули. Но либералите не могат дори да признаят, че има алтернативни езици за описване на реалността, заради което постоянно попадат в глупави ситуации, в това число и с Тръмп, който постоянно ги разобличава в несъответствия. Затова и изпадат в истерия.
А истерията в такива ситуации изглежда винаги еднакво: те вместо обсъждане на една или друга реалност започват да преминават на личностни нападки и да викат: “Как може да се обсъждат сериозни теми с такива, които...”. И нататък по списъка, тровят всички с бойни газове, не уважават “свободата” и “демокрацията”, фалшифицират резултатите от изборите (интересно ми е, а демократите в САЩ с какво се занимават сега?)... И така нататък. Представете си как би изглеждал малкият американски експерт, избягал в Русия и започнал сериозно да обсъжда, че Тръмп се е опитвал да го отрови. Лично да е дал заповед. Кой би приел това сериозно? При това опитите да се премине на техните личности са също блокирани от тях, включително чрез буквалното прочистване на социалните мрежи от нежелана информация.
И така, в тази ситуация не трябва да се съгласяваме да обсъждаме картината в либералния модел (както правят участниците и в двете предавания, които гледах), а подробно да разкрият ситуацията както с проблемите на либералното описване на реалността, така и да опишат тази реалност на алтернативни езици. И разбира се, да покажат истерията в действията на представителите на либералния Запад, които вече дори на свой терен не могат да осигурят удовлетворително за тях описване на нарастващите проблеми.
Не, аз разбирам, проблемите на нашите експерти: те, така или иначе, са свързани с властта и на нашите чиновници не им е удобно пряко да ги обвиняват, че се отдават на либералите. Аз съм независим човек, който не получава пари от никого, а за тях не е съвсем така, а често и изобщо. Те са принудени да прикриват проблемите на нашите чиновници, които говорят на либерален език и така самите автоматично предават нашата страна и нашите интереси. Смятам, че трябва да обясня тази ситуация на зрителите, още повече, че най-малко 80% от населението на нашата страна категорично не е готово да признае либералното описание на настоящите проблеми.
Като заключение, вече за тези, които отговарят за сигурността, искам да кажа, че докато финансово-икономическият блок на правителството и Централната банка, а също значителен брой други чиновници ще описват света на либерален език, ще бъде невъзможно Навални и прочее провокатори да бъдат спрени.
При това техните либерални кукловоди, поради влошаването на вътрешната им ситуация, ще изпадат още повече в истерия. В Минск вече хвърлят “коктейли Молотов” - така ще стане и при нас, ако либералният модел за описване на света не бъде хвърлен на сметището. При това желателно колкото се може по-категорично. Мога да ви уверя, че не е много ефективно да се бият младежи на улиците. Но, виж, ако започнат да бият заместник-министри и началници на отдели за използване на либерална терминология, то позитивният ефект ще се прояви много бързо!
Послепис: Моля, не разглеждайте предложението “да се бият” чиновници като подбуда към ненавист, понеже предлагам бой, не защото те заемат длъжностите си, а защото фактически използвайки либералната терминология, те разпалват русофобия и подкопават основите на съществуващия в страната политически строй.
Превод: В. Сергеев