/Поглед.инфо/ Вицепремиерът на Русия Юрий Борисов заяви, че монетаризмът не е донесъл на страната нищо, освен отслабване на потенциала. Тази грешка е призната на самия връх и следователно промяната на курса е въпрос на принципи. Какво се крие зад тези думи, които могат да разберат единствено онези, които започнаха в края на 80-те и някак достигнаха до 2020-те.

Тридесет години е почти половината от живота за тези, които едва ли са били много над двадесет през 90-те. Сега те са под шестдесет. Най-добрите им години са преминали в периода на либералните вакханалии в Русия за цялото поколение, родено през 60-те години. Какво виждат тези хора в живота?

Детството им е спокойно, а училищната младост - премерена и весела. Плановете за живот са изградени в гимназията и нищо не предвещава бедствие и дори когато започва Перестройката, всички очакват подобрение. Фабриките работят, институтите изпълняват плановете за научноизследователска и развойна дейност, университетите променят учебните програми и пускат млади специалисти, които са подбирани от националната икономика. „Буран“ излита в космоса и това е световен триумф - дори САЩ не могат да осъществят подобен проект.

Тези, които са минали през 90-те, ще оцелеят във всяка ситуация. Повечето от онези, които са на възраст от 25 до 40 години, десет години подред на всеки три години започват нов вид дейност от нулата, защото първата беше затворена. Законът за държавните предприятия срива реда на икономическата активност - хаосът на реформата в планирането започва да набира скорост. Започва разпадането на агропромишления и военнопромишления комплекс.

Първите признаци на предстоящия грандиозен хаос в цялата страна започват при Горбачов през втората половина на 80-те. 1987 г. съветският режим все още е на място си, Министерството на рибарството на СССР започва да практикува влизане на траулери в чуждите пристанища и да продава улов на място за валута. Рибата и приходите в СССР престават да текат и цяла индустрия фалира, включително траулерите, корабостроителниците, хладилния флот, хилядите работници и чиновници. Но тясна група хора стават собственици на първите чуждестранни сметки и там започват да постъпва валута.

Човек трябва да разбере как се контролира флотската индустрия в СССР, свързана с валута и пътуванията в чужбина, за да се досети, че решението е взето на самия връх. Няма търговски банки във вида, в който ще се появят след две години. Но към онези слоеве, които контролират петродоларите и приходите от продажбата на оръжия и диаманти, са добавени ръководителите на флота.

Тогава към рибарите се добавят търговския и танкерния флот. Започна манипулацията на товарната марка - регистрация на тягата по време на прехода на кораба от студените морета към топлите. Откраднатото дизелово гориво е продавано на корабни агенти в чуждестранни пристанища за валута. Куфарчетата с пари са предадени на капитаните, които действат в сговор със старшите механици и помощници - вписванията в дневника на кораба зависят от тези хора. Приходите също отиват в тези сметки.

Хората, които задават ненужни въпроси, падат зад борда при далечни плавания. Някои са отнесени от бурята. Останалите не виждат и не чуват нищо, у дома шепнат на жените си за случващото се. Да се мисли, че без участието на тогавашното ръководство на “Совкомфлот” такива неща могат да се правят от членовете на командния състав на съдовете, означава неразбиране, че в съветския флот всяко вдишване е известно на този, на когото се докладва.

След това продължава по-нататък. В страната няма пари и затова решават да увеличат таксите за кораби от местните компании за влизане в техните пристанища. За чужденците процентите остават ниски. Въпросите защо има такава дискриминация спрямо собствения флаг остават без отговор. Но няколко месеца по-късно флотът започва да плава под чужди знамена към офшорни зони - с цел спестяване на отрасъла, разбира се.

Страната остава без флот, а бюджетът без пари, но приватизацията още преди Гайдар вече е спонтанна и фактическа. От друга страна, големите корабовладелци и товарни оператори напускат ръководството на корабоплавателните компании (тези, които редовно носят черни куфарчета с пари за продажба на откраднато дизелово гориво). Обърнете внимание, че това не са общаци или бизнесмени от сивата икономика - това е върхушката на отраслите, ориентирани да работят с валутни приходи.

Ерата на кооперациите преминава, в рамките на която се провеждат етапите на производствена и търговско-закупуваща дейност. Започва приватизацията с ваучерите. Следва епохата на совалковия бизнес. Започват да се издигат двуетажни къщи, принадлежащи на съдии и прокурори, митнически служители и ръководители на регионални полицейски управления, които бързо заменят мутрите с малинови сака и вериги на вратовете с незабележими сътрудници в пагони.

Десет години събирачите на скрап обикалят страната, изнасяйки оборудване от празните фабрики и ръждясали комбайни от бившите колективни и държавни стопанства до местата за рязане. Черен и цветен метал се изливат като поток в чужбина. Източниците на цветен метал са бившите военни съоръжения, включително космодрумите, и на тяхното рязане се събираха единствено свои хора.

След това идва ерата на олигарсите, в която се смениха две вълни, след което разделят петролната промишленост, строителството и газа. Кратката ера на високите цени на въглеводородите прави възможно да не се забележи продължаващото движение на производствената база. Изчезналите бивши работници и инженери не се виждат - те си тръгват по-тихо от новобогаташите под грохота на престрелките. Страната се управлява от либерали, които са достигнали да власт и собственост, а спорът им със силите за сигурност се отнася изключително за сферите на влияние.

След като частният капитал набира сила в страната, започва да се разбира, че либерализмът е задънена улица. Сега вицепремиерът Юри Борисов официално обявява, че в Русия е приключила тридесетгодишната ера на управлението на монетаризма и е започнал преходът към държавен капитализъм. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.

Юри Борисов заяви, че монетаризмът не е донесъл на страната нищо, освен отслабване на потенциала. Тази грешка е призната на самия връх и следователно промяната на курса е въпрос на принцип. Какво се крие зад тези думи, могат да разберат единствено онези, които започват в края на 80-те и някак стигат до 20-те. Тоест тези, които са оцелели през 90-те, нулевите и десетте. Това е специално поколение, като тези, които са преминали през войната и оцелели. Държавният капитализъм е система, която ще бъде конфигурирана най-малко две-три десетилетия. Формално това е многоструктурна икономика, в която водещата роля играе публичният сектор. Неофициално това е нова йерархия на елита, където чиновниците-държавници изместват компрадорите и усвояват планови методи за управление, които не са основани на пряко планиране, а използващо индикативни инструменти.

Бизнесът получава правото на живот, само ако разбира интересите на страната. Остава проблемният банков сектор, технологично ориентиран към международните банкови стандарти. Задачата на банкерите са непрекъснати изчисления, което означава обединяване на методите. Ако се прилага собствен капитал, процедурите за одит трябва да бъдат стандартни. Това е проблем на съотношението на суверенитета и отчетността пред външните финансови власти, като БМР и МВФ.

В технологичен аспект това е проблемът за оценка на финансовата стабилност, резервите и капиталовата адекватност. В политически план това е проблемът със суверенитета на финансите. Тази зона остава най-проблемната, но има цяла гама от решения за укрепване на суверенитета. Основното са политическата воля и опората на мнозинството от управляващата класа.

За целта е необходима реформа на Конституцията, въз основа на която ще тръгне процесът на реформиране на цялото свързано законодателство. Това е еволюционен процес и следователно отнема две десетилетия. За поколението, преминало през 90-те, това е най-дълбоката революция от всички преживени. Защото разбиването на социализма е по-лесно от превръщането на монетаризма в държавен капитализъм. Съпротивата сега е много по-силна, а позицията на държавата е по-слаба.

Издигането е по-трудно от падането. Конституцията на Путин е конституция на възход. Ще бъде дълго и трудно, като всеки подем. И той вече е започнал, като се има предвид гласуването по измененията. На 1 юли страната се сбогува с либералната Русия, която в продължение на тридесет години провежда свои собствени диви експерименти с населението. Държавата Русия започва, или по-скоро се завръща.

Поредната ера от нашата трудна история приключи. Никой не казва, че настъпващата ера ще бъде по-лесна, но със сигурност няма да е толкова безнадеждна. Резултатът от робството на паричния либерализъм ще се запомни в Русия. Някой ден ще си спомним това и сами няма да повярваме, но сега ни трябва една Победа. Една за всички, няма да спорим за цената. Честита нова ера, другари.

Превод: В. Сергеев