/Поглед.инфо/ През 2020 г. Русия постави няколко икономически рекорда едновременно. Основният от тях е увеличение на дела на несуровинния износ до 48%. Това включва безпрецедентни продажби на злато - то е продадено в чужбина за 18,5 милиарда долара. Благородните метали обаче могат да бъдат изключени от списъка на несуровинните стоки. Заслужава ли златото такова отношение към себе си и може ли да се счита за суровина?
Руската икономика през 2020 г. се сви значително по-малко, отколкото очакваха икономистите, включително чуждестранните. Анализаторите на „Блумбърг“ очакваха по-голям спад в БВП на Русия, отколкото се оказа в действителност - едва 3,1%. В сравнение с повечето от най-големите икономики в света, Русия е преживяла по-слаба рецесия, САЩ трябваше да го признаят. Те виждат причината за успеха на Русия в решението да не се въведе блокиране през втората половина на годината. Това, разбира се, изигра важна роля за икономиката.
Руското чудо обаче има и други причини. И един от тях е ръстът на нересурсен неенергиен износ на фона на спада на продажбите на петрол и газ поради епидемиологичната ситуация. Делът на този износ е 48% от общия. За десет години Русия успя да го увеличи почти три пъти и половина. През 2000 г. страната ни е продала несуровинни стоки в чужбина само за 46 млрд. долара, а до края на 2020 г. - за 160 млрд. долара. В сравнение с миналата година обемът му се е увеличил с 3,5% (данни от Руския център за износ).
Основните двигатели на растежа бяха благородните метали, както и продуктите н селското стопанство и хранителната промишленост. Освен това рекордните продажби на злато в чужбина представляват особен интерес. РЦИ оценява износа на руско злато през 2020 г. на 320 тона. Това е два пъти и половина повече от 2019 г. Нещо повече, в парично изражение това е увеличение от четири пъти и половина - до 18,5 милиарда долара. Това е логично: в условията на несигурност и криза златото, като защитен актив е популярно и расте в цената, показва пикови стойности.
Златото наистина се превърна в един от важните двигатели на нересурсния растеж на износа от Русия. В Русия обаче се води дискусия за това дали златото трябва да бъде включено в нересурсния износ.
„В момента се води дискусия за това дали има нужда да се изключат някои артикули за износ от изчисляването на нересурсен износ, включително злато. Има различни международни практики по отношение на златото, някои го смятат за не съвсем пазарна стока “, отбеляза наскоро генералният директор на РЦИ Вероника Никишина.
„Продажбите на злато се превърнаха във фактор, който сериозно промени динамиката на износа - за по-пълна картина златото трябва да бъде изключено от списъка. Подобряването на методологията за изчисляване на експортните позиции е правилното и необходимо решение, което ще направи възможно получаването на по-обективни данни “, казва Павел Сигал, първи вицепрезидент на „Опора России“.
Златото наистина е спорна тема. Какво обикновено се нарича нересурсен износ? Всъщност това не са само продукти с висока прибавена стойност (дълбока обработка на суровини) под формата на облекло, мебели, сирена, консерви, инженерни и фармацевтични продукти и т.н. Включването на тези стоки като нестокови е на повърхността. Съществуват обаче и продукти с ниска и средна преработка, които също се наричат несуровинни.
Междинните продукти се отнасят към непървичните продукти със средна преработка. Например месо. Консервираното месо е силно преработен продукт, а суровото или замразеното месо е със средна стойност. За да създадете този продукт, трябва да се премине през доста труден път от производството на фуражи, които хранят добитъка, до производството на месо. Същата ситуация е и с целулозата, която е продукт на дълбока обработка на дърво, въпреки че това все още не е тетрадка или мебел. Валцуваната стомана принадлежи към същата категория, тъй като от рудата се произвежда чугун, след това стомана и едва след това валцувана стомана. Това включва също брашно, зърнените храни, растителните масла, захарта, строителните изделия от дърво, облицовъчните плочки, строителните блокове, тръбите и други.
Повечето от въпросите могат да бъдат повдигнати от продукти с нисък процент на конверсия, тъй като те имат ниска степен на обработка. Включва по-специално растителни продукти (зърно, маслодайни семена, технически култури, зеленчуци, плодове и др.), Химикали (амоняк, сярна киселина, сода, алкохоли, етери), торове, дървен материал, обработен камък, чугун и др. стомана. Това включва също непреработени цветни и благородни метали, по-специално злато.
Ако златото бъде премахнато от списъка с непазарен износ, тогава, разбира се, общите показатели ще намалят. И делът на износа на петрол и газ отново ще нарасне. Новата методология за изчисление ще затрудни постигането на целите на националния проект, но РЦИ счита, че този подход е справедлив.
Целият успех на износа на Русия обаче не може да се отдаде единствено на ръста на продажбите на злато. Това далеч не беше единственият двигател на растежа на износа без ресурси и не най-значимият.
В допълнение, дори ако износът на злато бъде изключен от изчисленията, през десетилетието Русия все пак показа сериозен пробив в износа на несуровинни стоки - от 46 млрд. до 141,5 млрд. Долара (без 18,5 млрд. долара, спечелени от злато през 2020 г.) .
Междувременно износът на агропромишления комплекс се превърна в по-съществен двигател за растежа от нересурсните стоки. Миналата година се е увеличил с 18% и надхвърли 30 милиарда долара. По-специално, Русия е продала в чужбина 2,6 пъти повече говеждо и два пъти повече свинско месо, отколкото година по-рано. Износът на пшеница се е увеличил с 20%, а растителните масла - с 16%.
„Трудната ситуация в света е оставила своя отпечатък. Делът на селскостопанските продукти е нараснал значително, при това в парично изражение. Повлияно е от факта, че за някои артикули - пшеница, слънчоглед, масло - цените на световния пазар са се увеличили с 20-30% в сравнение с миналата година “, казва Павел Сигал.
Освен това износът на селскостопански продукти показа рязък скок през първата половина на 2020 г. „Според резултатите от най-трудната година по отношение на ограниченията за коронавирус през първата половина на 2020 г. делът на непървичния износ достигна 43% в общия обем на износа. За същия период на 2019 г. тази цифра е била 10% по-малко. Най-голям ръст са показали: захар - пет пъти, месо и соя - два пъти, царевица - 39%, слънчогледово масло - 38%, пшеница - 14%“, отбелязва доц. Олег Каленов от катедра "Индустриална икономика“ на РЕУ „Плеханов“.
„В много страни, поради пандемията, засаждането на култури беше нарушено и недостигът на храна беше избегнат, включително поради руски продукти, така че износът нарасна през 2020 г. с 20% годишно“, отбелязва изпълнителният директор на отдел за капиталов пазар на ИК "Универ Капитал" Артьом Тузов.
Ръстът на износа на селскостопански продукти също беше улеснен от отварянето на нови пазари на продажби. Най-популярните дестинации за износ на селскостопански продукти са Турция, Египет и Китай, отбелязва РЦИ.
Резултатите от януари 2021 г. ни позволяват да се надяваме, че тази година износът на агропромишления комплекс ще покаже нови висоти. И така, през януари тази година той нарасна с още една трета до почти 2 милиарда долара, до голяма степен благодарение на износа на зърно, месо и млечни продукти.
Пандемията също така доведе до разширяване на списъка и обема на износа на медицински продукти, от маски и ръкавици до медицинско оборудване и лекарства. Според РЕУ износът на лекарства и медицинско оборудване за 11 месеца се е увеличил съответно с 41% и 45%. Освен това износът на полимери се е увеличил с почти 40%.
Също така оборотът на електронната търговия се е увеличил значително, което е улеснено от масовия преход към Интернет на населението на фона на карантинните мерки.
„Руският износ на цифрови технологии също постепенно се развива. Например, групата компании ИТПС за 15 години успя да премине от малък доставчик на ИТ услуги в Перм до голям международен играч. Делът на износа в общите приходи на компанията е над 60% “, отбелязва Олег Каленов. Компанията работи в Узбекистан, Казахстан, Ирак, Африка и Южна Америка.