/Поглед.инфо/ Дами и господа,

Проведохме разговори с моя унгарски колега П. Сиярто. Те бяха доверителни, информативни и протекоха в делова атмосфера. Имахме обстойна дискусия по ключови аспекти на двустранното сътрудничество, преди всичко в контекста на изпълнението на договореностите, които бяха постигнати между руския президент Владимир Путин и унгарския премиер Виктор Орбан, включително на последната среща на 1 февруари тази година.

Обърнахме голямо внимание на прегледа на процеса на изпълнение на големи съвместни проекти в енергетиката, транспорта и други области. Заявихме, че благодарение на добре координираната приятелска работа, механизмите на двустранно взаимодействие, в условията на трудна санитарно-епидемиологична обстановка, през 2021 г. успяхме да преодолеем спада в двустранния стокообмен и да постигнем неговия осезаем, над 25%, ръст.

Потвърдихме взаимното си намерение да продължим работата по разширяването на АЕЦ „Пакш“ в нормален режим със съдействието на държавната корпорация „ Росатом“. Подписаните двустранни споразумения и договори обхващат целия жизнен цикъл на станциите: от изграждането до доставката на гориво и поддръжката.

Разглеждаме този проект като стратегически както по мащаб, така и поради високотехнологичния му характер. Системно се изпълняват проекти в областта на износа на руски въглеводороди. Интересите на нашите страни са напълно задоволени от изпълнението на дългосрочни договори за износ на природен газ от Русия за Унгария, които бяха сключени през 2021 г.

Днес нашите колеги обявиха интереса на унгарското правителство да закупи допълнително определено количество газ тази година. Това искане ще бъде незабавно докладвано и разгледано. Ние от своя страна подчертахме, че откровено русофобската политика, провеждана от Вашингтон и Брюксел, пречи на по-нататъшното развитие на нашето практическо сътрудничество.

Това включва необуздана ескалация на санкциите без задълбочен анализ на последствията за самите държави, които налагат тези ограничения. Разбира се, ние не сме заинтересовани подобни неща да пречат на нашето сътрудничество. Ще търсим и намираме решения, които да направят взаимодействието ни във всички сфери независимо от този вид прищевки и опити за „наказания“.

Говорихме за някои международни въпроси. По обясними причини обърнахме специално внимание на ситуацията в Украйна и около нея. Руската федерация откровено обяснява целите и задачите на специалната военна операция. Готови сме допълнително да обясним всички нюанси, аспекти на ситуацията, как се развива. Предполагаме, че на някакъв етап нашите западни съседи все пак ще разберат абсолютната контрапродуктивност и опасност от напомпване на Украйна с модерни видове оръжия, насърчаване на украинския режим да продължи безумни действия, въоръжени нападения срещу цивилни и собствени граждани.

Виждаме, че сега пристрастието доминира в позицията на Брюксел, Вашингтон и повечето европейски столици. Надявам се, че все пак животът ще ни накара да погледнем обективно на фактите, да се откажем от изкуствено измислените конфронтационни тактики и стратегии и да се заемем преди всичко със собствените си европейски проблеми.

Искам да подчертая, че тясно си сътрудничим с Унгария и в други области на международната политика, включително в ООН и ОССЕ. Имаме взаимно разбиране, че ние - и Унгария, и Русия - винаги се ръководим от нашите национални интереси, но сме заинтересовани да намерим решения по всеки въпрос, който засяга и двете страни, позволявайки тези национални интереси да бъдат защитавани, без да навредят по някакъв начин на партньорите.

Оценявам нашата връзка. Днешните разговори потвърдиха своя дългосрочен и стратегически характер. Ще ги развиваме по всякакъв възможен начин.

Въпрос: През последната година се проследи тенденцията на разделяне на европейските страни на два клана: които следват политиката на Брюксел и които действат в национален интерес, като Унгария например. Последните често печелят. Не смятате ли, че Европейският съюз в сегашния си вид повече пречи на развитието на страните членки, отколкото допринася за него?

Външният министър Лавров: Не искам да се намесвам във вътрешния дневен ред за развитие на Европейския съюз. Четем какво пишат за това. Чуваме какво казват, включително и в самите страни членки. Мога само да кажа, че ситуацията не е лека.

Води се битка. Европейската бюрокрация иска да подчини всичко и всички, националните правителства, да диктува условия и да спре всяко несъгласие. От друга страна, страните-членки искат да разберат колко от властта се използва в тяхна полза и колко от нея представлява злоупотреба и повод за безпокойство. Това е вътрешен въпрос на ЕС.

Искам да подчертая едно просто нещо. Сега наблюдаваме реакцията на Запада (на първо място Брюксел и много европейски столици) на случващото се в Украйна. Позволете ми да ви напомня, че в продължение на много години в отношенията си с Европейския съюз ние се стремим да изградим равнопоставена, взаимноизгодна архитектура, включително и по въпросите на външната политика. Отчасти това се получи, но ЕС винаги се е отличавал с арогантното си отношение към всякакви опити за баланс на интереси, предпочитайки да взема решения и след това да ги налага като истина от последна инстанция.

Да вземем същата тази Украйна. Не започна през февруари тази година. Имаше преврат. Представители на Европейския съюз (Франция, Германия, Полша) в навечерието му гарантираха, че ще има споразумение между украинския президент и опозицията,те подписаха съответните гаранции. На следващата сутрин, когато ги "потъпкаха" и разкъсаха, Европейският съюз не каза нищо. Той дори не призова пучистите да спазват задълженията, подписани от ЕС.

Година по-късно имаше Минските споразумения, които също бяха гарантирани от Франция и Германия, но Киев категорично отказа да ги спази. Наскоро П. А. Порошенко каза, че ги е подписал, но не е имал и намерение и няма да ги изпълни. Сякаш беше необходимо да се спечели време Украйна да бъде „напомпана“ с модерни оръжия. Откровено и цинично.

Както тогава Европейският съюз мълчаливо се отдаде на саботажа на Минските споразумения от Киев, така и никой не реагира на това откровено признание на П. А. Порошенко. Това е срам за сериозни държави, които искат да се справят със значими проблеми в областта на външната политика.

Сега слушаме истерии за това, че в Украйна се нарушават всички възможни норми на международното хуманитарно право, загиват хора. Вярно е, че хората умират, но трябва да се изправите пред истината и да не загърбвате фактите, че хората умират преди всичко от абсолютно необмисления обстрел на мирни райони на Донбас и други части на Украйна от въоръжените сили на Украйна , от националистическите батальони.

Второ, бих искал да помоля журналистите (това не е трудно да се направи в нашия век на информационни технологии) да погледнат през последните осем години каква беше реакцията на ЕС, когато хиляди цивилни загинаха поради обстрелите на украинските власти , докато споразуменията от Минск все още запазваха силата си и все още се надявахме, че някой ден ще дойде мир в Украйна. Нямаше никаква реакция. Те само говореха че това е тяхната страна и те имат право да откажат диалог с Донецк и Луганск. Никой от нас не чу осъждане на това, което украинската армия прави.

Подобно отношение към собствените ни гаранции, което наблюдавахме с Минските споразумения, не е единственото, което се отнася само за украинската история. По същия начин ЕС и неговата бюрокрация се държаха по въпроса за Косово.

Преди почти 10 години, по искане на Общото събрание на ООН, Европейският съюз се ангажира с посредничеството между Прищина и Белград. През 2013 г. в резултат на тези преговори беше договорен документ за създаване на Общността на сръбските общини на Косово. В северната част на региона, където живеят предимно сърби, трябваше да се създадат общини и да се осигурят на сърбите в Косово елементарни права: език, религия, култура, икономически връзки със Сърбия. Практически същото, което беше предвидено в Минските споразумения относно правата на Донбас като част от украинската държава.

Прищина погреба споразумението за Общността на сръбските общини. ЕС не изрази и не изразява отношение към подобно безобразно поведение на подопечните.

Имам право да говоря за външнополитическата дейност на Европейския съюз, защото те бяха активни в области, които са част от дневния ред на международната общност. Тъжно е да се види как Европейският съюз следва пътя, посочен от САЩ: „колективният Запад“ трябва да бъде обединен, нито крачка назад, наляво или надясно, само напред, където каже старшият другар.

Мога само да пожелая на ЕС да преодолее сегашните трудности. Никой не се интересува от кризи в Европа. Има държави, които категорично настояват, че политиката им ще се определя от собствените им национални интереси. Те не искат да загубят своята национална идентичност, култура, религия, традиции, включително как да отглеждат децата в семействата. Надявам се, че това справедливо, естествено желание ще надделее и ще бъде уважено. Това е най-важното в момента.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com