/Поглед.инфо/ Само нашите ракетни подводници могат да пробият двуметровия лед на Арктика и да изплуват на повърхността, за да нанесат разрушителен удар. На пръв поглед нерешимият проблемът беше решен от специалистите на Федералното държавно предприятие “Криловски държавен научен център”, който чества 125-годишнината от основаването си.

Днес това е най-големият изследователски център от този тип в света. Ето само малък списък на неговите области на дейност: фундаментални изследвания в областта на морските и речните технологии; разработване и обосновка на програмите за корабостроене; разработване и разглеждане на проекти на морски и речни кораби, съдове и съоръжения; изследвания в областта на хидродинамиката, силата, енергията и електроенергийните системи, физическите полета, хидроакустиката; проектиране на електрическо оборудване, витла, задвижващи системи; дизайнерски решения и разработки за създаване на платформи за нефт и газ в морето.

Басейнът на Криловския център, в който изпитания преминава всичко, което ще работи във водната среда, е най-големият в света - дължината му е 1322 метра.

Всичко започва през 1894 г., когато е пуснат в експлоатация първият руски опитен корабостроителен басейн на територията на Нова Холандия. В създаването му участва цяла плеяда руски учени от различни направления, военноморски офицери и адмирали и високопоставени служители. В средата на ХХ век, вече на ново място - тогава в покрайнините на Ленинград - е изграден изследователски център, който през 1944 г. е кръстен на академик А.Н. Крилов.

Историческата сграда на първия експериментален корабостроителен басейн в Нова Холандия е оцеляла до XXI век. Мястото обаче се оказва прекалено апетитно за заможни хора, но с помрачен исторически ум. Басейнът и всички сгради около него са разрушени, територията е предоставена за търговско строителство. А биха могли да възстановят на това място, без да рушат каквото и да е, интересен музей на историята на морската технология и нейното създаване. Днес той би бил една от перлите на световните музеи на технологиите и несъмнено би донесъл значителни приходи в градската хазна. Жалко е, разбира се, но основното е, че самият Криловски център в сегашния си вид се е запазил и работи много активно.

Невъзможно е да се разкаже за всички области от неговата дейност в една публикация.

Например, центърът работи по адаптиране на разработките, които са проведени изключително за военни цели, за гражданско корабостроене. По-специално в рамките на проекта EcoBot се създава енергиен модул, базиран на горивни клетки. Той е изграден на базата на битови батерии за твърди електролитни горивни клетки и конвертор на органично гориво. Предвижда се капацитетът му да бъде един мегават. Това е достатъчно и за движението на съда, и за неговото осветление, и за работата на устройствата.

Съдовете, оборудвани с такава установка, ще бъдат екологични, оттук и името - "EcoBot". Изчисленията показват, че емисиите на вредни вещества и парникови газове ще намалеят десетократно, включително тези от сяра, азот, въглеродни оксиди и до тридесет процента от емисиите на въглероден двуокис, което ще позволи да се получават годишни спестявания от руски квоти на вредни емисии в околната среда по Протокола от Киото в размер на няколко десетки милиона тона по време на серийния преход към корабни електроцентрали с горивни клетки.

Според специалистите простотата на работа, автоматичното управление и удължените периоди на поддръжка ги правят подходящи за оборудване дори на кораби без екипаж.

Без съмнение, една от най-интересните области са изследванията свързани с плуване и работа в арктически ширини.

Русия се връща към Арктика сериозно и завинаги. За да се гарантира това завръщане, са необходими напълно нови разработки в областта на арктическите технологии. И те са в ход.

Сега в центъра на Криловск се изчисляват концептуалните проекти на кораби и морско оборудване от висок леден клас. Това е цяла линия атомни и дизел-електрически ледоразбивачи за използване по Северния морски път и арктическия шелф, изследователски кораби за работа в полярните ширини, включително изследователски кораби за риболовната индустрия, които имат уникално ниско ниво на шум, съдове за разработване на крайбрежни проекти, като се започне от съдове за сеизмични проучвания, арктически сондажни съдове и се завърши с всички видове платформи за сондиране и производство за широк спектър от дълбочини, ледено покритие и метеорологични условия.

За изследвания в областта на строителството на различни съоръжения в Арктика е поръчан ландшафтен аеродинамичен тунел, който по своите технически възможности е уникален дори по световните стандарти. Поради големия размер на работната му част е възможно да се провеждат аеродинамични изпитания на мащабни пристанищни съоръжения, терминали за превоз на въглеводороди, въглища, руди, както и модели на кораби, съдове, офшорни платформи, крайбрежна военна и гражданска инфраструктура. Въз основа на резултатите ще бъдат дадени конкретни препоръки относно конфигурацията и разположението на корабните надстройки, най-благоприятните места за изграждане на различни съоръжения.

Аеродинамичните изпитания на пълномащабния модел на бъдещия атомен ледоразбивач "Лидер" с добри детайли и възпроизвеждане на атмосферния граничен слой значително ще повишат точността на прогнозирането на аеродинамичните характеристики. Определят се аеродинамичните натоварвания върху повърхността на съда, които са необходими за оценка на неговата управляемост. Извършват се измервания на полето на скоростта на въздуха над местата за излитане и кацане - това е необходимо за избор на безопасна траектория (път на плъзгане) за кацане на хеликоптерното оборудване на ледоразбивача. Изследва се и димът от надстройката на съда с отработени газове от спомагателните агрегати, което е необходимо с оптималния избор на разположение на отработените и всмукателните отвори на вентилационната система.

Подобна изследователска работа при създаването на ледоразбивачи у нас се провежда за първи път. И „Лидер“ наистина ще стане лидер по отношение на ноу-хау, приложено в него с качественото предварително проучване.

В историята на Криловския център има една малко известна страница, свързана с Арктика. Ние сме първите, които говорим за това.

Самата природа ни представи огромна и абсолютно защитена пускова установка за междуконтинентални балистични ракети - ледената обвивка на Северния ледовит океан. Ракетната подводница под прикритието му не може да бъде проследена. Следователно ударът ѝ винаги ще бъде гарантиран и смазващ за врага. Проблемът е, че изплуването за залп в определения час, пробивайки лед с дебелина два метра, е почти невъзможно.

Всички американски подводници, изплували в Арктика, са многоцелеви. Техни стратегически не са изплували и досега. И почти всяко изкачване се превръща в проблем. Понякога е възможно само да се извади мостика изпод леда, случваше се изплуващата подводница плътно да замръзне в леда и обратното ѝ потапяне да е с голяма трудност.

И ние имахме същите проблеми. В Криловския център решението се мисли дълги години. Проведени са много изчисления и огромен брой сложни експерименти. И едва през 1979 г. първите съветски атомни ракетни подводници бяха в състояние да разбият ледената черупка и да изплуват.

Нека пряк участник в тези събития, сега съветник на генералния директор на Държавния научен център „Крилов“, Валери Николаевич Поляков, да разкаже за това. Ето неговите спомени:

В края на 70-те години се провеждат поредица полеви експерименти върху изкачването на стратегически ядрени подводници в арктическия лед. Тогава причините за интереса към Арктика бяха напълно разбираеми.

Първо, чуждите космически военни кораби не навлизаха в ледовете на Арктика и следователно нямаше опасност те да открият нашите подводници.

Второ, полетите на чужди самолети за борба срещу подводници в Арктика са изпълнени с големи трудности, изискват много опит и появата им в Арктическото небе беше доста рядко събитие, особено в сравнение с водите на Атлантическия и Тихия океан.

Трето, нашите ракетни подводници от базите на Колския полуостров могат да влязат в арктическите води, без да преодоляват мощните линии за борба срещу подводници в Северния Атлантически океан, докато американските подводници или трябваше да преминат през плиткия Берингов пролив от Тихия океан, или да минат по дългия маршрут от бази на Атлантическия бряг на САЩ и Северна Англия.

След като започнах работа в Научния център „Крилов“, след това в Централния изследователски институт , трябваше да се занимавам активно с целия спектър от въпроси, свързани с разработването на техники за бойно използване на ядрени подводници в ледени условия. Следователно включването ми в групата на учени и експерти в индустрията, които участваха във военната кампания за ракетна ядрена подводница в Арктика, стана логично, което остави незаличим отпечатък в паметта ми.

Следвайки нашите препоръки, ракетната подводница счупи леда и плава без проблеми. Четирима специалисти, включително и аз, бяха стоварени на леда, след което подводницата се потопи в дълбините. И останахме сред бялата тишина. Дори беше страшно да мислим, че подводницата ни няма да може да излезе отново на повърхността. Въпреки това, след като се обърна под леда, тя отново изплува на двеста метра от мястото, където ни оставиха. Радостта ни беше неописуема.

След това изкачване на лед близо до остров Визе, на няколкостотин километра от Северния полюс се проведе футболна среща между екипа на „домакините” - подводницата и „гостите” - командировани учени и специалисти, които гости „загубиха” направо, което обаче изобщо не повлия на настроението от добре свършена работа не засенчи.

Повече от десет пъти изплувахме изпод леда, чиято дебелина понякога достигаше два метра, отново и отново на практика успешно практикувайки техниките за бойно използване на атомните ракетни подводници в арктически условия. Непосредствено оттам, от страната на подводницата, беше изпратен подробен доклад до ръководството на Съветския съюз за резултатите от целия извършен комплекс от работа, който в крайна сметка получи висока похвала. В резултат на тази кампания в Арктика трима от екипажа на подводницата бяха удостоени със званието Герой на Съветския съюз, а държавна премия бе изпратена на участващите учени и специалисти.

По време на следващите пътувания до Арктика, вече в началото на 80-те години, на тренировъчния полигон "Камчатка-Кура" са проведени учебни изстрелвания на ракети.

Разработен е метод за плаване в леда, който дава възможност да се пропусне тежкия ръчен труд за освобождаване на палубата от напукания лед. Експериментите позволяват да се изясни натоварването на леда върху корпуса на изскачащата подводница и съответно по-правилно да се определи местната сила на корпусните конструкции.

Проведеният цикъл на изпитване на техниките за изплуване в арктически условия ни позволи да започнем систематична бойна подготовка на личния състав и корабите за операции във високи географски ширини и да натрупаме подходящ опит. Използването на стратегически ракетни подводници в Арктика направи възможно значително увеличаване на приноса на военноморските стратегически ядрени сили за осигуряване на гарантирана защита на нашата държава.

Можем да добавим, че методът ни за изплуване от леда се оказа толкова уникален, че дори беше възможно да се патентова. Американските подводници вероятно сега познават тази технология за изкачване, но не я прилагат. Вероятно, просто защото няма такива специалисти като от Криловския научен център за тях, които преди 40 години научиха нашите подводничари да не се страхуват от лед.

Превод: В.Сергеев