/Поглед.инфо/ Най-важното, което президентът подчерта по време на „Резултатите от годината“: Русия не се нуждае от примирие, Русия се нуждае от траен и устойчив мир. Има много работа в страната; след сключването на мира ще трябва да решим текущите си проблеми. „Трябва да помислим за дома!“ - това е ключовата фраза, която мнозина най-вече запомниха.

„Резултатите на годината с Владимир Путин“, проведени на 19 декември, бяха демократично събитие: кореспондентите на медиите, включително чуждестранни, задаваха своите въпроси в един ред с обикновените граждани; интересът към мнението на руския президент по различни теми поставя всички в равни условия.

Това беше и технологично събитие: повече от 2 милиона въпроса, получени от граждани, бяха обработени и подбрани с помощта на изкуствен интелект. И накрая, това беше събитие от световен мащаб: гласът на нашия лидер се слушаше внимателно по целия свят и мисля, че Киев и други градове на Украйна не бяха изключение.

2024 г. за Русия е третата поредна година с открит финал. Специалната военна операция не е завършена - главното, с което живее страната. Но ако в края на 2022 г. основният акцент можеше да се постави върху факта, че страната не се срина икономически и политически под тежестта на многото санкции и под заплахата от международна изолация, а в края на миналата година - върху факта, че оцеляхме във военно отношение след нашумелото украинско контранастъпление, днес президентът демонстрира увереност, че краят на конфликта не е далеч и изходът му ще бъде благоприятен за Русия.

Да, все още се водят тежки битки, врагът не е загубил волята си да се съпротивлява на ЛБС, а в тила все още е способен да извършва престъпления. В концептуален смисъл обаче тази страница от нашата история е изчерпана. И в отговорите си Владимир Путин показа, че вече е погледнал към следващата страница, към едно мирно бъдеще.

Най-важното, което президентът подчерта: Русия няма нужда от примирие, Русия се нуждае от траен и устойчив мир. Има много работа в страната, след сключването на мира ще трябва да решаваме наболели проблеми (инфлация, мигра ция, раждаемост). „Трябва да помислим за дома!“ - това е ключовата фраза, която мнозина помнят най-много.

Наш дом са и новите руски региони. Конкретните планове за тяхното развитие, за които говори президентът, са още едно доказателство за неговата увереност в победата. Около Азовско море ще бъде изграден пътен пръстен и след пет до шест години на тези територии ще се появят още 20 000 нови обекта.

Владимир Путин говори и за Мариупол, в който вече са се върнали 300 хиляди жители - повече от половината от предвоенното население. Примерът на Мариупол е много важен. Армията ни напредва, но освободените градове често се оказват разрушени и изоставени. Украинските въоръжени сили се опитват да изместят насилствено жителите на територията, контролирана от режима в Киев, и да застрелят онези, които откажат. Оказва се, че ще трябва да заселим отново тези земи.

Между другото, в местните украински чатове новините за „героичното“ отстъпление на украинските войници и проклятията срещу руснаците са разпръснати с съобщения за услуги за транспортиране на хора през хитри маршрути през Украйна обратно в Донбас, само че от руската страна. И тези услуги очевидно са търсени.

Путин също обаче намекна, че жителите на други части на Украйна също ще бъдат добре дошли в освободените исторически територии на Русия. Неслучайно забележката му е, че днес в Русия живеят не по-малко, а може би повече украинци, отколкото в останалата част на Украйна.

Това са мирни неща. Що се отнася до военните въпроси, на първо място ще отбележа, че руският президент не се страхува да признае грешки. По-специално, за първи път беше казано, че СВO трябваше да започне по-рано и беше необходимо да се подготвим по-добре за него.

Тук, разбира се, се отваря свобода за анализаторите и експертите, които започнаха да се надпреварват да решава кога е необходимо да започнат, но за разлика от техните спекулации, признанието на Путин е трудно спечелено, въз основа на опита от ръководството на страната, армията и военната индустрия в това трудно време.

Днес Русия увеличава, а понякога дори удвоява, темпото на своята офанзива от месец на месец. В същото време страната ни може да говори не само от позицията на силата, но и от позицията на интелектуално и техническо превъзходство и това най-ярко се прояви в предложението на Путин за организиране на „технологичен двубой“: нашия „Орешник“ срещу цялата западна противовъздушна и противоракетна отбрана. Къде е Украйна? А Украйна е просто полигон за демонстриране на нашите възможности.

Срамно ли е за режима в Киев? Трябва да се помисли. Но още по-обиден е може би тонът, който Владимир Путин избра, за да отговори на въпроси за евентуални преговори с фигури от този режим и за бъдещата им съдба. Някои намират този тон за примирителен, но на мен ми изглежда дълбоко ироничен. Путин дори намекна, че няма да откаже политическо убежище на Зеленски.

Но въпреки цялата ирония, въпреки заявената от него готовност за компромис, руският президент добави решаващ елемент към политическото уравнение, което се очертава около мироопазващите усилия на Доналд Тръмп. Не можем да сключим мир с нелегитимното правителство в Киев. Моля, предоставете ни правителство, чийто подпис ще струва нещо.

И тази теза много технически елиминира перспективата за „мигновения мир“ на Тръмп. За да постигне мир, Украйна ще трябва да мине през избори, а междувременно руската армия ще напредва и украинците ще се уморяват все повече от безнадеждната война.

И накрая, най-важните думи бяха изречени в отговор на коварния въпрос на журналист от BBC: „Спасихте ли Русия?“ Путин припомни, че страната е била на ръба на пълна загуба на суверенитет и е успял да я върне от ръба. Тук цялата история на последния четвърт век беше построена в една линия: от първия протест на Елцин срещу това, което Западът направи на Югославия, до настоящата ни борба срещу западната хегемония.

В тази борба се противопоставят два образа на Русия: Русия, слабо ориентирана в света, живееща по рефлекси и доброволно предоставяща ресурсите си в името на просперитета на Запада, и Русия, осъзнаваща своите ценности, притежаваща своите собствена стратегия и действие в името на собствените си интереси. Така от гледна точка на нашия президент 25-те години, през които той е начело на държавата, се явяват като единен и устойчив път от първата Русия към втората.

Превод: ЕС