/Поглед.инфо/ Въпреки че президентът Путин този път участва почти четири часа в заседанието на Валдайския дискусионен клуб , най-важното беше казано от него още във встъпителната му реч. Не, неговите отговори на въпроси не бяха безинтересни или банални (той дори даде формула за величието на Русия: укрепване на суверенитета, разбирано като самодостатъчност), но още в самото начало той формулира не само разбирането си за настоящата международна ситуация, но също и визия за бъдещето. Глобалното бъдеще.

Путин каза, че украинската криза не е за териториален конфликт, а за принципите на новия световен ред. И ние сме изправени пред задачата да изградим нов свят, защото промяната в световния ред вече се случва сега и времето сякаш се свива. И траен мир ще бъде установен само когато „никой не е в състояние да принуди другите да живеят по начина, по който хегемонът иска“. Тоест Путин не само потвърждава, че Русия предизвика Запада с претенциите му за световна хегемония, той е уверен, че тази хегемония се унищожава и ще бъде унищожена. Освен това, добавяме ние, тя беше унищожена поради три фактора: късогледството и самоувереността на самия Запад, желанието на световните цивилизации да изградят балансиран, справедлив световен ред и усилията на Русия.

За последното Путин практически не говори, но говори повече от конкретно за Запада и световните цивилизации: „САЩ и техните сателити твърдо са поели курс към хегемония - военна, политическа, икономическа, културна, дори морална и ценностна..."

В същото време Путин отбеляза, че „от самото начало ни е било ясно, че опитите за установяване на монопол са обречени на провал“: „Светът е твърде сложен и разнообразен, за да бъде подчинен на една схема“. Да, разбрахме това в Русия, както и в Китай, Индия, ислямския свят, а и на самия Запад имаше много хора, които предупреждаваха за безсмислието и дори опасността (за самия Запад) на претенциите за световно господство. Обаче не обърнаха внимание на предупрежденията, включително и на Путин („Нашите аргументи, увещания, призиви за разум, предложенията просто бяха игнорирани“). Защо се случи това?

Самият Путин отговаря така: "Явно проблемът е в геополитически интереси и арогантно отношение към другите. Това е проблемът - самоувереността."

Но самоувереността е само една от причините – речта на Путин съдържа и по-дълбок отговор на този въпрос. Като твърди, че огромната мощ на Запада е натрупана в продължение на векове на колониална политика и ограбване на колониите, той обобщава:

"Историята на Запада всъщност е хроника на безкрайна експанзия. Западното влияние в света е огромна военно-финансова пирамида, тя винаги се нуждае от ново гориво, за да се поддържа - природни, технологични, човешки ресурси, принадлежащи на други. Следователно , Западът просто не може да спре, няма намерение да го прави."

Така че това е изчерпателен отговор на въпроса защо Западът продължава да се стреми към хегемония, дори когато хората наоколо все повече говорят, че това няма да свърши добре за него самия. Защото Западът просто не може да спре, като онзи колоездач, който се втурва напред с голяма скорост.

Ако спре, ще падне, но проблемът на Запада е, че той няма спирачки. Дали спирачките на велосипеда на „англосаксонската хегемония” са се счупили или атлантическите елити просто не искат (или вече не знаят как) да ги използват е вторият въпрос, основното е, че останалият свят вижда: „Шеметният ездач“ няма да се забави и е уверен в победата си. Която е, че всички останали ще бъдат принудени да го следват, да следват неговия курс, въпреки факта, че не искат това и предупреждават за приближаваща скала.

Проблемът е, че останалите участници в състезанието не могат просто да спрат или да излязат от пистата: всички са свързани с една верига и комбинираната сила на лидера (Запада) е такава, че той все още може да задържи първата позиция. В същото време Западът не е съгласен на каквито и да било преговори – за него е неприемлива самата мисъл за евентуален (и неизбежен) отказ от лидерство. Какво да правим?

И тук започва да се проявява цивилизационният фактор - желанието и способността на останалите световни цивилизации (участници в надпреварата) да се споразумеят за нов световен ред (тоест координирани действия за промяна на правилата и посоката на надпреварата). Путин говори за това във Валдай, когато каза, че характеризирането на Русия като „отличителна държава-цивилизация“ отразява не само разбирането за собственото ни развитие: „То съдържа основните принципи на световния ред, за победата на който се надяваме .”

Светът на бъдещето, според Путин, е свят на многообразието на световните цивилизации (равноправни, като изразители на стремежите на своите култури и традиции, на своите народи): „Убеден съм, че човечеството се движи не към разпокъсване на съревноваващи се сегменти, не към нова блокова конфронтация, независимо какво я мотивира, не към бездушния универсализъм на новата глобализация, напротив, светът е на път към синергия на държави-цивилизации, големи пространства, общности, които признават себе си като такива.”

В същото време цивилизацията не е универсална конструкция, която пасва на всички: това не се случва. Всяка от тях е различна от останалите, всеки е културно самодостатъчен, черпейки своите идейни и ценностни принципи от собствената си история и собствените си традиции. Уважението към себе си произтича от уважение, разбира се, към другите, но означава и уважение от другите. Следователно цивилизацията не налага нищо на никого, но и не позволява нищо да си налага. Ако всички се придържат точно към това правило, това ще осигури хармонично съжителство и творческо взаимодействие на всички участници в международните отношения“.

Напразни мечти ли са това, защото цивилизациите винаги ще се състезават? Не, защото проблемът не е конкуренцията (или дори враждебността), а опитът на една цивилизация да наложи представата си за това какво е правилно на всички останали. Освен това Западът вече не налага своя собствена, европейска цивилизация или дори нейната англосаксонска версия – глобалистката част от западните елити насърчава трансхуманистичните (т.е. постчовешките) ценности, трансцивилизация, която е еднакво враждебна както към Изтока, така и към Изтока. и Запада.

И съпротивата срещу този диктат само нараства - именно разбирането на тази тенденция дава основание на Путин да каже, че все повече държави стигат до разбирането, че „цивилизационната подкрепа е необходимо условие за успех в съвременния свят, в свят, който е неподреден, за съжаление, опасен и загубил своите ориентири."

И Русия залага именно на това - на това, че разцъфтяващата сложност на световните цивилизации иска и може да се споразумее помежду си как да изгради нов свят, как да избере нов път към бъдещето. Вместо пътя към скалата, към която „лидерът на прогресивното човечество”, загубил чувството си за реалност, завлича всички.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?