/Поглед.инфо/ Букурещ успя да постигне успех в огромната външнополитическа задача, поставена само преди няколко месеца - да привлече вниманието на целия Европейски съюз към така наречения румънски златен проблем. За какво говорим, кой на кого наистина дължи пари в случая - и какво общо има Русия?

Членовете на Европейския парламент поискаха Русия да върне „националното си наследство“ на Румъния, включително златни резерви и културни ценности, следва от текста на съответната резолюция. Според депутатите Москва уж не е върнала държавните златни резерви на Букурещ, както и културни, религиозни и архивни ценности, които са A били прехвърлени за съхранение през 1916-1917 г., и по този начин е „нарушила международното право“. ЕП също призова Европейската комисия и външнополитическата служба на Съюза да включат връщането на румънското национално наследство в дипломатическия двустранен дневен ред в отношенията с Русия, веднага щом регионалният контекст позволи възобновяването на политическия диалог.

Ето я съдбата на това злато. По време на Първата световна война властите на кралска Румъния се присъединяват късно на страната на Антантата, но нейните войски веднага започват да търпят поражения. Русия, за да осигури южния фланг, е принудена да изтегли част от войските си от други посоки и да създаде Румънския фронт. Тогава кралят на Румъния решава да прехвърли в Русия, от съображения за сигурност, семейните ценности, бижутата на кралица Мария, църковната утвар, дворцовите декорации (гоблени), архивни документи, редки книги, както и златни кюлчета и монети.

Между 12 и 14 декември 1916 г. 1738 кутии са натоварени в седемнадесет железопътни вагона - общо 91,5 тона, според оценките на Букурещ. Според документите общата стойност на румънските резерви по това време е била 314 милиона леи. Като се има предвид текущият обменен курс на златото, говорим за над 5 милиарда долара, въпреки че тези изчисления са много произволни и нямат единна методология.

Като цяло резолюциите на Европейския парламент обикновено не си струват хартията, на която са отпечатани. Да не говорим, че такива въпроси винаги се решават двустранно чрез помирителни комисии. И защо ЕП изведнъж се загрижи за румънското злато точно сега? Отговорът е прост: румънците се подготвяха.

Миналата есен Националната банка на Румъния обяви пропагандна кампания в чужбина с искане за връщане на златните резерви на страната. Това заяви тогава шефът на регулатора Мугур Исареску. Според него мнозина в чужбина, дори на ниво европейски лидери, не знаят за проблема с румънското злато. Румънските историци също рядко повдигат този въпрос извън страната. „Нашите проекти за бъдещето се основават на факта, че в чужбина, дори на ниво европейски лидери, проблемът със златните резерви, евакуирани в Москва, остава до голяма степен неизвестен“, отбеляза Исареску тогава.

За да промени ситуацията, Националната банка подкрепи инициативата на члена на Европейския парламент Ойген Томач да информира евродепутатите. Регулаторът също планира да предостави произведения по темата за златните резерви на английски език. И тогава, около шест месеца по-късно, проблемът стигна до европейските депутати.

Първа коментира настоящата резолюция на ЕП официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова. Тя припомни, че Русия веднъж вече е върнала значителни златни резерви на румънското правителство: през 1935 г. съветското правителство, като знак на добра воля, изпраща в Букурещ 1436 тона ценности, останали от царско време. Тя уточни, че става дума за седемнадесет вагона. Нещо повече, по-малко от шест години по-късно Румъния, заедно с Третия райх, нападат СССР, припомни Захарова.

Тук можем да добавим: Москва по това време подчертава, че Румъния активно участва в интервенцията срещу Съветска Русия и окупира Бесарабия (сега територията на Молдова). Всъщност това е окупация и разграбване на територията на бившата Руска империя, което само по себе си поставя под въпрос връщането на някои румънски активи.

Захарова подчертава още, че през 1949 г. Москва опрощава на Букурещ почти целия дълг на Румъния към Съветския съюз за бедите и разрушенията, причинени на нашия народ и страна по време на Великата отечествена война. Това са 300 милиона долара репарации – 4 милиарда долара в днешни пари.

Като цяло румънците активно разграбват окупираните територии на СССР, предимно Одеса и околностите, както и Донбас. Румънската дума за война е “разбой”. Самата дума е емблематична. Просто през 1944 г. Румъния е сред първите, които сменят обувките си в движение и не само капитулират пред СССР и неговите съюзници, но обявяват война на Германия и нейните съюзници. Това дава възможност на Румъния да се спаси от суровия окупационен режим. Освен това румънците, криейки се зад съветските войски, започват етнически терор в Трансилвания, унищожавайки и изтласквайки унгарското население оттам. Този терор трябва да бъде спрян от силите на СМЕРШ.

Въпреки това Румъния успява да убеди Москва в своята лоялност, за разлика от унгарците, които се съпротивяват до последно, което води до по-нататъшно опрощаване на дългове за грабежи на територията на СССР и връщане на част от активите на кралска епоха до Букурещ. Сега подновеното търсене на някакъв „румънски златен резерв“ изглежда в този контекст като рядка наглост.

Всички румънски дългове към Русия и Съветския съюз, според експертни оценки, възлизат на 1365-1665 тона злато - това е 20-25 пъти стойността на целия румънски златен резерв, изпратен в Русия през 1916-1917 г. Освен това Русия връща почти цялото румънско злато и други ценности по време на развитието на съветско-румънските отношения. Така Чаушеску пише в дневниците си, че 80% от кралските резерви са били репатрирани в Румъния през 1948-1949 г., подчертава Захарова. Бившият съюзник на Хитлер, както отбеляза тя, използва русофобски платформи, включително Европейския парламент, за да натовари „вековните си фантомни дългове“ на Русия.

В по-широк контекст множество подобни оплаквания са натрупани в цяла Източна Европа. След 1946 г. Съветският съюз на няколко пъти прави решителни жестове към почти всички страни от Източна Европа, които станаха част от социалистическия лагер. Или им бяха опростени предишни дългове, или размерът на обезщетението беше намален, или финансовите и материалните ресурси бяха прехвърлени безплатно.

Например, възстановяването на разрушената Будапеща може да започне едва след като СССР прехвърли кулокранове на Унгария. Унгария просто няма нито един от тях и без тях беше невъзможно да се възстановят мостовете през Дунава. Всичко това е невъзможно да се изчисли общо.

Но в редица страни, включително Румъния, надделя изненадващ подход. Да, казват там, вие ни простихте обезщетения, прехвърлихте ни ресурси, но го направихте доброволно, никой не е карал СССР да прави това. Това беше ваше решение, но например въпроси като „румънското злато“ уж са уредени с други споразумения. И едното не е свързано с другото.

Това е исторически прецедент, тъй като всъщност никога не е имало преговори за прихващане на всички дългове. Помирителните комисии работят във време, когато нова Русия е готова да направи решителни жестове по опортюнистични външнополитически съображения. И тези комисии се съставяха за всеки конкретен случай, без да се отчита целият исторически контекст.

Разбира се, можете да пренебрегнете и да забравите за документите на Европейския парламент. „Няма какво да се каже на руски, можете само да го изпратите“, както каза заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев. Но за в бъдеще все пак си струва да помислим как в такива случаи да въведем в норма дискусиите с източноевропейските страни целия набор от документи за репарации, като изключим широките жестове. За да не възникват никога повече подобни претенции.

Превод: В. Сергеев