/Поглед.инфо/ Русия успя да направи истинска революция, ако не и чудо, на пазара на добитък - от вноса на едро на „бутчетата на Буш“ до пълна самодостатъчност и дори износ на собствени продукти на външните пазари. Сега руското месо е четвърто в света по обем на производство.

Евтините вносни бутчета през годините на липса на пари и празни рафтове станаха по някакъв начин спасение за населението, въпреки че имаше големи въпроси относно тяхното качество. Зависимостта от вноса беше колосална - 70 процента от потреблението. Любопитно е, че кризата от 1998 г. и дивата девалвация донесоха ползи и на Русия, защото вносът стана толкова скъп, че накара американските фондове да инвестират парите си в създаването на първите модерни птицеферми на територията на самата Русия. В крайна сметка те разбраха, че десетки милиони руснаци ще бъдат гладни, а на пазара практически нямаше конкуренция.

Важен етап в развитието на индустрията е пристигането на Алексей Гордеев в Министерството на земеделието през 1999 г. Тогава властите обърнаха внимание на колосалното ниво на зависимост от чужди храни. И най-накрая започна трудният и дълъг, но необходим път към изхранването ни. Едва ли тогава е била актуална прогнозата за геополитическото разделение на света на две части, по-скоро става дума за баналното разбиране, че ако утре в САЩ избухне епидемия в животновъдството или друго бедствие, тогава те ще се грижат предимно за себе си, а не за руснаците.

Как обаче да променим установения ред и да направим правилата на играта по-благоприятни за изграждането на местни птицеферми и свинеферми? Москва пое по абсолютно прагматичен път, който винаги се използва от страните за защита на собствения пазар и интереси: през 2003 г. бяха въведени квоти за внос на месо и бяха установени защитни мита върху свръхквотите.

Изкуственото ограничаване на предлагането веднага доведе до повишаване на цените на стоките. И известно време руснаците всъщност трябваше да плащат повече за месо, за да могат по-късно да ядат руско месо и да получат разнообразен избор. Целта беше местното производство да се превърне в печеливш бизнес, така че инвеститорите да искат да преминат там. Нарастващите цени повишиха доходите на местните компании, които преди това оцеляваха на ръба на рентабилността поради доминирането на вноса и ниските цени. Сега доходите им започнаха да растат, те имат „мазнини“ и желание да инвестират тези допълнителни доходи в разширяване на производството и изграждане на нови птицеферми и свинеферми. Това веднага мотивира инвеститорите, включително чуждестранните, да инвестират в производство в Русия.

Първоначално инвестициите се вливаха специално в производството на пиле, а не в свинско или говеждо месо, защото това месо се яде от всички категории граждани, но основното е, че периодът на изплащане е много по-кратък: времето от яйцето до получаването на парче пиле отнема много по-малко от парче свинско или говеждо месо. Но с въвеждането на митата и увеличаването на рентабилността на производството на месо започнаха да се инвестират пари в свинеферми.

Любопитно е, че първите сериозни инвеститори и в двата случая са чуждестранни компании, които (освен пари) донесоха у нас технологии, оборудване и съвременни знания, защото Русия в годините след разпада на СССР, разбира се, успя да загуби много и изостават в технологичен план.

Наред с ограничаването на вноса, правителството започна да разработва и прилага мерки за подпомагане на животновъдството като част от държавните програми и развитието на агропромишления комплекс. В средата на 2000-те компаниите за първи път получиха преференциални заеми от държавата, а банките с радост започнаха да дават заеми на фермерите, които преди това бяха смятани за много ненадеждни кредитополучатели.

През 2008-2012 г. се появи държавна програма, която помогна за изграждането на нови производствени мощности и модернизирането на старите по модерен начин, безмитен внос на разплоден материал и много други. Щедростта на държавата беше пряко свързана с факта, че Русия имаше пари благодарение на минералните си ресурси. Първо, огромни приходи от продажбата на петрол и газ се вляха в страната. Второ, Русия успя да запази тези приходи за себе си, а не да ги даде на МВФ, за да плати заемите, които натрупа през 90-те години. Предсрочното погасяване на дълга към МВФ беше едно от най-добрите решения през онези години. И третият важен фактор е нарастващото благосъстояние на руснаците и логичното им желание да ядат повече месо във връзка с това. Повече от 20 години (от 2003 до 2023 г.) руснаците започнаха да ядат два пъти повече птиче и свинско месо.

Също така си струва да отдадем почит на факта, че властите защитиха пазара на добитък по време на присъединяването на Русия към СТО (и това не беше успешно във всички сектори). Освен това оттогава държавата непрекъснато подпомага селското стопанство. Производството в страната се разшири, работата в индустрията стана престижна, хората започнаха да идват при нея, да не говорим, разбира се, за чуждестранните иновации и технологии.

В крайна сметка това доведе до това Русия да надхвърли целта си за постигане на 100% самозадоволяване с птиче и свинско месо до 2022 г. Въпреки че според доктрината за продоволствена сигурност беше необходимо нивото да се доведе до 85 процента до този момент. Русия успя да постигне четвърто място сред най-големите производители на месо в света.

И в един момент това дори се превърна в проблем. Птицефермите и свиневъдите са изправени пред факта, че са ударили таван, когато вече не е възможно да растат само на вътрешния пазар, това само допълнително срива цените и тласка фермерите към опасно ниска рентабилност.

Затова преди няколко години започна следващият важен етап – износът на нашето месо зад граница. А външният пазар на месо е доста затворен и конкурентен. Например, за да се пробие на най-големия и важен китайски пазар, не бяха достатъчни само усилията на компаниите - беше необходимо участието на висши държавни служители. Едва след дълги преговори на най-високо ниво Пекин премахна ограниченията и даде зелена светлина на руското месо. И ситуацията е подобна, всъщност, не само с храните: за да стигнем до експортни пазари, където има ограничения и забрани, често трябва да популяризираме нашите продукти чрез държавни лидери.

Трудностите при износа не са единственото предизвикателство пред руското животновъдство. Въпреки огромния си успех в производството на птици и свинско месо, има по-скромни резултати в производството на говеждо месо. Но животът доказва, че за Русия няма неразрешими задачи. Основното тук е да си поставим цел.

Превод: В. Сергеев