/Поглед.инфо/ Изпълнителният директор на най-голямата иранска петролна рафинерия National Petrochemical Company (NPC) се обърна към Русия като цяло и към нейните енергийни компании в частност. Официалният Техеран предлага на Москва и руските профилни играчи да увеличат рязко инвестициите в нефтопреработвателния комплекс на Иран, при което местните власти предлагат много изгодни условия за сътрудничество, ползи и значителни бонуси.

Преди да преминем към детайлите и подробностите, само няколко думи за предпоставките.

Както пишат иранските източници, веднага след религиозната революция от 1979 г., когато ислямското духовенство дойде на власт, след като отстрани последния монарх, лидерите започнаха да мислят как да използват природните ресурси, които са наследили, като ги управляват с максимална полза за държавния бюджет.

И имаше какво да се управлява: днес възстановимите петролни запаси в Иран се оценяват на 159 милиарда барела петрол, а природен газ - на 33 трилиона кубически метра. Преди четиридесет години ресурсната база беше оценена малко по-скромно, но все пак беше ясно, че в пустинната земя на бившата Персия е заровен истински сандък със съкровища.

Техеран се опита да изгради мощна суверенна нефтопреработваща индустрия. Властите прокламираха курс към производство на продукти с висока добавена стойност, както и превръщане на интелектуалните усилия в бюджетни приходи. Оказа се обаче не точно така. Причината за това беше, че новото ръководство почти веднага изпадна в геополитическа спирала стараейки се да устои на американските атаки.

Отношенията на Иран с други съседни и не толкова съседни страни обаче също бяха, да кажем, доста променливи. Рязкото нарастване на търсенето на суров петрол и горива, което започна през 80-те години на миналия век, също направи лоша услуга на страната. При бума на търсенето на световния пазар, търговията със суров петрол стана доста печеливша, което донесе съвсем прилични приходи в хазната на Ислямската република.

Днес Иран има в ръцете си газова и нефтохимическата индустрия, която е представена от една-единствена компания - NPC, споменат по-горе. Тя е държавен монополист и второто по големина предприятие в Близкия изток за износ на вторични продукти от преработка на въглеводороди, а именно полиетилен, метанол, бензин, амоняк и други също толкова полезни компоненти.

Обръщението към Русия не е случайно.

В момента водещите страни в областта на нефтопреработката (съвсем заслужено) са САЩ, Япония, Германия, Франция, Китай и Обединеното кралство. Ако Китай бъде изключен от този списък, ще се установи, че иранците имат твърде прохладни отношения с всички останали.

Освен това Техеран е в яростен клинч със Съединените щати по отношение на иранската ядрена програма от много години и след като САЩ под ръководството на Доналд Тръмп се оттеглиха от „ядрената сделка“ (т.нар. JCPOA), ситуацията окончателно достигна до задънена улица. На Иран бяха наложени няколко хиляди санкции, включително изземване на държавни активи в чуждестранни банки на стойност десетки милиарди долари и бяха наложени строги ограничения върху износа на ирански петрол, което даде своите плодове, но не застави Техеран да признае поражението си.

Иран непрекъснато търсеше партньори и инвеститори и в продължение на тази политика през 2019 г. подписа споразумение за сътрудничество с Китай за период от 25 години, но, съдейки по текущите тенденции, развитието му не достигна желаното ниво.

Трябва да се каже, че руско-иранските отношения в областта на енергетиката имат дълги и силни корени. Вътрешното присъствие в региона е широко и започва много преди масовото навлизане на Китай на местния пазар.

Още през 2015 г. Министерството на горивата на Ислямската република и Министерството на енергетиката на Русия подписаха споразумение, което предвижда инвестиции в петролната и нефтохимическата промишленост в размер на 50 милиарда долара с по-нататъшно разширяване. Според подписания документ водещи руски компании са получили преференциални лицензи за проучване и ползване на недра на редица находища.

И така, Газпромнефтегаз получи петролните находища Чангуле и Чешме-Хош, Зарубежнефт получи Абан и Пайдар Гарб, а Татнефт може да работи в находището Дехлоран. Приблизително по същото време Националната иранска петролна компания (NIOC) подписа меморандум за сътрудничество с руската компания Лукойл, която имаше седем петролни находища наведнъж, включително такива големи като Аб Теймур и Мансури.

Като междинен резултат заместник-министърът на горивата Амир-Хосеин Замани-Ния и заместник-министърът на енергетиката Кирил Молодцов подписаха споразумение, чиито условия предполагаха (цитираме) „проучване, изграждане и експлоатация на нефтодобиващи и нефтопреработващи предприятия, транспортиране на природен газ, доставка на вторични нефтопродукти, както и производство на необходимото оборудване на място и трансфер на технологии към местните предприятия”.

На руснаците бяха предложени такива предимства не заради красивите им очи. По това време нашите петролни компании бяха на върха на външната си експанзия, например Москва беше готова да инвестира в изграждането и модернизацията на нефтохимическия завод в Небрас в южната част на провинция Басра в Ирак. Тогава сделката не се осъществи, до голяма степен поради активното противопоставяне на нашите американски приятели.

Днес Русия уверено държи световния рекорд по брой наложени срещу нея санкции, което, разбира се, не може да не се отрази на работата на ключови индустрии, включително нефтопреработката, където делът на вноса е много висок. Освен това руснаците не забелязват особено това, защото секторът постепенно свиква да живее под вечен натиск и успява да осигури вътрешните нужди.

Иранците са наясно, че в Русия има цял клъстер от предприятия, произвеждащи вторични продукти от рафинирането на нефт. Водещите региони в тази посока са Татарстан, Башкортостан, Самара и Нижни Новгород. Там и в редица други субекти, незабелязани от широката публика, работят предприятия като Самарахимпром, Салаватнефтеоргсинтез, Башкирия Химия, Уралкалий, Уфаоргсинтез, Силвинит и други.

За да разберем какво излиза от техните производствени линии и какво толкова интересува Иран, добавяме, че нефтохимическата индустрия се счита за ключова в системата на всяка държава и принадлежи към тежката индустрия, тоест осигурява индустриална стабилност и големи бюджетни приходи.

Нефтохимиците произвеждат всякакви синтетични материали, като каучук, гума, етилен, полиетилен, активни повърхностни и почистващи препарати и минерални торове. Руската химическа промишленост е над седем хиляди предприятия, чиито продукти са търсени в машиностроенето, строителството, селското стопанство, цветната металургия, текстилната, кожарската и обувната, дървообработващата, мебелната, целулозно-хартиената и хранително-вкусовата промишленост.

Иран наистина има нужда от руски специалисти и опит, но в замяна също предлага много.

Като основна награда Техеран предлага на Русия преференциално използване на морските пристанища по цялото си крайбрежие (5600 километра). Използването на иранския маршрут ще позволи на Москва да изскочи от влиянието на западните ограничения. Факт е, че санкциите на САЩ за търговията с петролни продукти се отнасят за иранските пристанища, но няма такива от нито една европейска страна.

Дори в периода 2011-2015 г., когато Вашингтон изливаше санкции срещу персите като от рога на изобилието, Техеран спокойно търгуваше със суров петрол и широка гама от преработката му с Китай и други азиатски страни. Всъщност ни се предлага южен аналог на Северния морски път, с единствената разлика, че производството ще бъде разположено в топлия Иран, а не в руската зона на вечна замръзналост.

Но най-важното е в друго.

Според експертите, рентабилността на търговията с рециклирани продукти е 15 пъти по-висока от продажбата на суров петрол. Освен това нормата на възвръщаемост достига 30-35 процента, което е изключително високо, попитайте всеки финансист.

Сътрудничеството в областта на нефтохимията е еднакво интересно както за Русия, така и за Иран. В същото време не можем да не отбележим, че ако поне половината от замисленото бъде изпълнено, ще се окаже, че САЩ със своите санкции не са оставили на Москва и Техеран друг избор освен просто да спрат да търгуват с петрол и накрая да започнат предимно да го обработват, като печелят много повече пари от това.

Пронизителна ирония, ще се съгласите.

Превод: ЕС

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели