/Поглед.инфо/ Владимир Путин отговори на молбата на Александър Лукашенко - сформиран е резерв от руски служители на реда, за да помогне на Минск. Тези сили ще бъдат използвани само ако белоруските сили за сигурност започнат да губят контрол над ситуацията. Какъв политически сигнал се съдържа в това изявление и според какви закони ще действа руският ОМОН в Минск, ако е необходимо?
В четвъртък Владимир Путин в интервю за телевизионния канал "Русия 1" заяви, че по искане на белоруския си колега Александър Лукашенко е сформирал резерв от служители на реда, за да помогне на Беларус, ако възникне необходимост.
Руският президент обясни, че резервът „няма да се използва, докато ситуацията не излезе извън контрол. Путин очерта подобна ситуация: екстремистките елементи, криейки се зад политически лозунги, започват "просто грабеж" - подпалват автомобили, къщи, банки, опитват се да превземат административни сгради и прочее. Путин отбеляза, „че определени политически интереси отвън искат да влияят на процесите в Беларус.
„Според мен ние се държим много по-сдържано и неутрално по отношение на събитията в Беларус, отколкото много други страни - както европейски, така и американски“, каза руският президент.
Държавният глава припомни, че Русия има задължения към Беларус в областта на сигурността. В рамките на Договора за Съюзната държава и в рамките на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) има съответни членове, които казват, че всички държави-членки на тези организации трябва да си помагат взаимно в защитата на суверенитета, външните граници и в защитата на стабилността. Той допълни, че в неотдавнашен разговор с Лукашенко е уверил, че Русия ще изпълни всички свои задължения.
Както Западът, така и самопровъзгласилата се Централа на белоруската опозиция веднага реагираха на думите на Путин. Полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че Русия трябва да се откаже от задълженията си към Беларус в рамките на ОДКС и Съюзната държава. Според него участието на руските сили в осигуряването на реда в Беларус би било "враждебен акт" и нарушение на международното право и правата на човека.
Координационният съвет (КС) на белоруските опозиционери излезе с изявление, в което нарича „неприемливо формирането на въоръжени групи на територията на Руската федерация или на друга държава за използване на територията на Беларус“. „Това противоречи на международното право и консолидираната позиция на белоруското общество“, твърди КС.
Ако има обжалване, ще се намерят и членове
Беларуските опозиционери са хитри, когато пишат в изявлението си, че „основания за използване на механизмите на ОДКБ е изключително въоръжената атака“, казват експерти. „Президентът на Русия се позовава на Устава на Договора за ОДКБ - член 2, който предвижда помощ не само в случай на външна агресия, но и в случай на заплаха за вътрешната стабилност“, обясни политологът Евгений Минченко . “Самият Путин очерта тези заплахи, както и списък на събитията, при които Русия може да се намеси - превземане на административни сгради, палежи, грабежи и т.н.", каза Минченко.
Добавяме, че Договорът за Съюзната държава на Русия и Беларус предвижда, че „осигуряването на сигурността на Съюзната държава и борбата с престъпността“ (а грабежите, вандализмът, опитите за сваляне на правителството са престъпления) е включен в списъка на общите задачи на двете държави.
Гореспоменатите разпоредби на договорите за ОДКБ и Съюзната държава все още не са приложени, коментира Константин Затулин, първи заместник-председател на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД. „Ако до Русия бъде изпратена молба от Република Беларус за съдействие, ще трябва да я разгледаме“, обясни заместникът. „В този случай статутът на руските служители на реда на територията на републиката трябва да бъде установен от белоруската държава. В споразумението за Съюзна държава е посочена единствено възможността за молбата, но подробностите и функциите не са посочени“, каза източникът.
Ще бъде необходима съвместна заповед на двете МВР
Настоящият закон "За полицията" гласи, че по решение на президента полицейските служители могат да участват в дейности за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност. Трудността е, че на практика участието на руското МВР в международни полицейски операции става под егидата на ООН или ОССЕ, обясни о.з. генерал-майор от МВР Владимир Ворожцов.
Участието на руските сили в поддържането на реда в Беларус трябва да бъде посочено в споразумение между двете страни, което трябва да се основава на Договора за Съюзната държава или Договора за ОДКБ, каза източникът. „Въз основа на това споразумение МВР на двете страни издават съвместна заповед“, обясни Ворожцов. Според него в този ред всъщност трябва да се очертае кръгът от отговорности на руските служители на реда.
Ворожцов предположи, че руският резерв може да е необходим в случай на прост недостиг на белоруски служители на реда за осигуряване на реда на митинги (например за кордони) и за потушаване на безредици. „Напълно възможно е в съвместната заповед функциите и прерогативите на белоруските служители по сигурността и техните руски колеги да бъдат разграничени“, обясни експертът.
„Основната задача на силите за сигурност е да поддържат обществената безопасност и да потискат екстремистките дейности. Възможни са различни мерки - от отрязване на агресивно настроени хора от по-голямата част от мирните протестиращи лица до (в случай на безредици) до мащабната употреба на специални средства: палки, водни оръдия и прочие”, обясни ветеранът от украинския специален отряд "Беркут", сега заместник на Народния съвет на ДНР. Юрий Сивоконенко. „Основното нещо е да не се допуска забавяне като случилото се в Киев, което може да се окаже престъпно”, смята той.
„На територията на друга държава руските полицаи действат в съответствие със законодателството на тази държава, ако това не противоречи на законите на Руската федерация“, каза генерал-майор Ворожцов. В случая с Беларус правата и задълженията на служителите на реда са посочени в закона "За органите на вътрешните работи", който се отнася до използването на специални средства и военна техника от служителите на реда.
Той също така предвижда отговорността на милиционерите и ОМОН при злоупотреба с правомощия. За превишаване на правомощията, свързано с насилие, изтезания и дори устна обида на жертвата, или за злоупотреба с оръжия или специални средства съгласно член 426 от Белоруския НК, се предвижда затвор от три до десет години.
Русия ще се намеси, ако протестът се превърне в метеж
„Мисля, че Русия трябва да подкрепи белоруските служители на реда. Всъщност в Минск има пълна аналогия с Киевския Майдан от 2014 г. - скачащите и скандиращи опозиционери са много сходни. Вижда се, че кукловодите са еднакви ”, каза Сивоконенко. „Това, което се случва сега в Беларус, заплашва не само белоруско-руските отношения, а заплашва целия руски свят. Необходимо е да се действа“, подчерта бившият служител на „Беркут “.
Както отбелязва обаче политологът Минченко, досега Русия е издала само предупреждение - белоруската опозиция не трябва да се опитва да сваля правителството насила, както се случи в Украйна. „Всичко започна там с превземането на административни сгради, на регионалните власти и полицейските управления, където има помещения за оръжия“, припомни експертът. "Именно тези действия президентът определи като неприемливи и в този случай Русия може да се намеси”, уточни той.
„Ако говорим за хипотетичен сценарий, тогава намесата на руските служители по сигурността очевидно ще увеличи антирейтинга на Русия в Беларус. Това е значителен риск и той със сигурност ще бъде взет предвид при вземането на решения “, подчерта Минченко.
„На първо място, изявлението на руския президент е предупреждение както за външните играчи, така и за вътрешните белоруски радикали, които биха искали да се опитат да свалят Лукашенко с нелегални методи“, заяви Павел Данилин, директор на Центъра за политически анализ.
В същото време Путин подчерта в интервюто си, че Москва очаква мирно разрешаване на белоруската криза, отбеляза експертът. „Нашият президент посочи, че Лукашенко е готов за конституционна реформа, за нови парламентарни и президентски избори“, каза Данилин. Всъщност Москва предложи на Беларус приблизителна схема на действия за разрешаване на кризата в бъдеще, така че да не се изисква военна помощ, смята политологът.
Превод: В. Сергеев