/Погед.инфо/ Времето тази пролет не е благосклонно към руските фермери. Сушата, наводненията и студовете ще доведат до намаляване на добивите от зърно и пшеница. Унищожени са 900 хил. хектара посеви и е твърде късно да се презасажда пшеница. Ще успеят ли руските фермери да преживеят климатичните аномалии?
В десет области беше въведено бедствено положение заради студовете. Министерството на земеделието оцени площта на загиналите култури на почти 900 хиляди хектара.
По-специално, 10 хиляди хектара са повредени в Башкирия, 5 хиляди хектара в Татарстан, 8 хиляди хектара в Самарска област, 62 хиляди хектара култури са частично повредени в Саратовска област, в Курска област - 10 хиляди хектара.
Особено пострадали са посевите в Липецка област, където са пострадали 40 хил. Хектара, в Белгородска област са унищожени култури на 71,1 хил. хектара, а във Воронежка област пострадалите и унищожени посеви на цели 266 хил. хектара са унищожени.
Във всеки случай вече не очакват миналогодишната реколта. Според предварителните оценки новата реколта може да бъде поне с 10% по-ниска от миналата година, въпреки презасаждането на загиналите култури. През 2023 г. Руската федерация е събрала 144,9 милиона тона зърно, включително 92,8 милиона тона пшеница. За тази година Министерството на земеделието вече няколко пъти промени прогнозата надолу. Сега той зърнената реколта да достигне 132 млн. тона и не изключва допълнителна корекция.
Институтът за проучвания на селскостопанския пазар понижи прогнозата за производство до 83,5 милиона тона пшеница и до 132 милиона тона общо зърно.
Вече няма смисъл да се презасаждат редица култури, например пшеница и ечемик в европейската част, тъй като вече е твърде късно.
Разходите за сеитба първоначално се увеличиха тази година, а поради времето и презасяването те ще се увеличат още повече. Министерството на земеделието на Татарстан изчисли, че цената на повторното засяване на един хектар е над 800 рубли. Това включва заплати, горива, допълнителни разходи за семена в зависимост от културата и хибридния сорт. Това оскъпява селскостопанската продукция.
„Фермерите твърдят, че няма проблеми със семената и могат да закупят допълнително препарати за растителна защита, но за това е препоръчително да получават преференциално финансиране, тъй като банковите кредити сега са твърде скъпи за обслужване. Смятам, че със семената е по-лесно, отколкото с препаратите за растителна защита, защото фермерите се запасяват със семена от предишни реколти, а продуктите за защита трябва да се купуват от чужбина. Вероятно затова се купуват без забележим резерв и при форсмажорни обстоятелства се образува недостиг“, казва Владимир Чернов, анализатор.
Експертите обаче не очакват фалити сред фермерите, вярвайки, че те са в състояние да се справят със ситуацията. „Големите селскостопански компании имат свой резерв от финансова сила и държавата със сигурност ще се притече на помощ на дребните фермери под формата на целева подкрепа от Министерството на земеделието. Затова не очакваме рязък ръст на фалитите сред фермерите тази година, но тяхното дългово бреме може да се увеличи“, смята Чернов.
„Световните цени на пшеницата вече се покачват на фона на простото очакване за спад на зърнената реколта в Русия тази година, тъй като Министерството на земеделието вече три или четири пъти понижи прогнозите от началото на годината. Юлският фючърсен договор за пшеница на Чикагската стокова борса вече поскъпна с 24,07% през последните два месеца и по-нататъшният ръст на стойността трябва да се забави, ако не последват нововъведения“, казва Чернов.
В същото време руснаците не трябва да се страхуват от недостиг на пшеница и хлебни изделия. И ситуацията може да не окаже голямо влияние върху бюджетните приходи от износа на зърно.
„Въпреки метеорологичните изненади тазгодишната реколта не само ще насити вътрешния пазар, но и ще изпълни всички експортни задължения, пресмятат от земеделското министерство. Следователно приходите от износ на пшеница няма да паднат много, приблизително с размера на увеличението на разходите за нейното производство от 12-13%, тъй като световните цени сега се върнаха на нивата от миналото лято. Но тъй като те продължават да растат, в годишно изражение спадът в доходите на фермерите може да се компенсира от повишаване на световните цени и да възлиза на около 7-10%“, изчисли Чернов.
„Добивът може да намалее: според статистиката зимните култури са добре, но има закъснения при пролетната сеитба. Това може да повлияе на ситуацията, но не толкова, че да се отрази на световния пазар, а още повече на продоволствената сигурност на страната ни“, казва Анатолий Тихонов, директор на Центъра за международен агробизнес и продоволствена сигурност към Руската президентска академия за национална икономика и публична администрация.
Затова е рано нашите конкуренти да се радват. Анализатор на “Ройтерс” в статия се зарадва, че щетите от времето върху реколтата от зимна пшеница в Русия ще помогнат на американската царевица. Защото купувачите може да преминат към собствената царевица, ако цените на пшеницата останат високи. Експертите обаче не виждат причина за това.
„Цените на пшеницата се върнаха само към стойностите от миналото лято, но все още остават почти два пъти по-ниски от пиковите си стойности през 2022 г., когато въпреки рекордната реколта в Руската федерация те нараснаха на фона на очакванията за прекъсване на доставките от Украйна. Царевицата се търгува в страничен тренд, което означава, че търсенето ѝ засега не расте, а цените на тези култури обикновено растат паралелно, а когато пшеницата поскъпва без царевица, това най-често е краткосрочно временно явление“, обяснява Чернов.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
