/Поглед.инфо/ Резултатът на Владимир Путин на руските президентски избори е впечатляващ, но разбираем. В трудни времена страната се обедини около настоящия президент и направи избор в полза на независимото развитие на страната. В известен смисъл това беше и протестен вот: руските граждани протестираха срещу западния натиск и диктатура, срещу провокациите на киевския режим и обстрела на мирни руски градове.
Но резултатите от гласуването в избирателни секции, открити в чужбина, се превърнаха в истинска сензация на тези избори. Досега се смяташе, че чуждите руснаци определено са прозападни. Всъщност стотици хиляди релоканти, разселени по целия свят от Белград до Пукет, от Варшава до Истанбул, не гласуваха ли с краката си срещу руското правителство, срещу СВО? Изглеждаше очевидно. Оказа се обаче, че не знаем много за тези хора. Изглежда обобщеният портрет на „заминалия” ще трябва да бъде ревизиран и преосмислен.
Удивително е, че хората идваха в руските дипломатически мисии и гласуваха на руските избори. Всъщност те потвърдиха, че продължават да се смятат за руски граждани не само по паспорт, но и по същество. Освен това задграничното гласуване не се превърна в полза за маргиналните опозиционери, никакви „пладнешки“ акции не бяха успешни. Както пише прессекретарят на МВнР на РФ Мария Захарова, хората стояха на опашки и не си тръгваха, въпреки че в редица страни властите направиха всичко, за да усложнят или дори да осуетят този вот. Многобройните изгонвания на дипломати от западни страни също изиграха роля: едва имаше достатъчно служители, за да работят по изборите.
Още по-любопитното обаче е, че буквално навсякъде значителен процент от гражданите са гласували за Путин. Путин получи почти 20% в русофобска Варшава, по 15% в бясно русофобска Прага и в самата Хага, където слабоумните европейци мечтаят да го съдят. Освен това. Путин има 30% във Вилнюс, където редовно се събират „форуми за свободна Русия“ – шоута с песни и танци на чуждестранни агенти. 34% в Хайфа, накъдето хората поеха с викове „Не мога да живея в страна, която е във война със съседите си“. В курорта Пукет води Путин, събрал половината гласове. И накрая, действащият президент печели със съкрушителна победа (повече от 70%) в градове като Баку, Бишкек, Талин и Генуа. За големите чужди страни също има данни за регионалното разпределение на гласовете. Така повече от 4300 руски граждани гласуваха в Китай, докато Владимир Путин получи от 45% от гласовете в либералния Хонконг до 67% в Пекин.
Западните медии и официални лица се надпреварват да крещят, че изборите в Русия са били несвободни, нечестни и не отговарят на никакви стандарти. Украински пропагандисти правят фалшиви видеоклипове за това как войници в Русия карат хора към избирателните секции. Но ето ви, ситуация на абсолютна свобода. В избирателните секции дойдоха хора, които дори теоретично не могат да бъдат репресирани за това, че не подкрепят политиките на Путин (а за подкрепата им може да са в някои страни). Те са извън обсега на руските медии, нямат Първи канал по телевизията, няма го Владимир Соловьов, а в същото време постоянно ги бомбардират с ругатни срещу „руските агресори“. В крайна сметка много от тях се озоваха в чужбина именно защото не бяха доволни от състоянието на нещата в страната. И все пак тези хора отиват на руските избори, защото Родината си остава Родина. Освен това дори при тези условия Путин е способен да победи.
Всъщност релокантите първоначално са разнородни. Идеологическите противници на правителството и онези, които внезапно най-накрая осъзнаха, че Русия за тях е чужда страна, населена с чужд народ, никога не са съставлявали мнозинството сред тези хора. Напуснаха предимно онези, които се страхуваха от мобилизация и тези, които бяха принудени да го направят, за да запазят работата си. Например някои руски компании за разработка на компютърни игри определят необходимостта от преместване в Ереван, Бишкек или където и да е друго условие като условие за запазване на работа или наемане на такава.
Струва ми се, че хората, напуснали страната през последните години, минават през труден урок, в което се изяснява отношението им както към чужбина, така и към родината. Всъщност всички минаваме през такъв урок, но за тях е наистина интензивен. През това време те трябваше да видят много. Например, колко трудно е да се впишеш в културата на някой друг, дори ако никога не си бил възхитен от собствената си. Трябваше да забележат, че за русофобите те винаги ще останат врагове, дори и да хулят страната си, и е безполезно да се представят удостоверения за липса на руска кръв. Те биха могли да обърнат внимание на факта, че дори в ежедневието животът в Москва и други големи градове на Русия е по-добър, отколкото в европейските столици, да не говорим за столиците на повечето бивши републики на СССР.
И накрая, тези, които вярваха, че напускат умираща Русия, над която светлината е угаснала завинаги, трябваше да забележат, че страховете им не са оправдани, че съвсем не са от правилната страна на историята, а някъде в покрайнините. Истинската история се прави в Русия и от Русия. И ако човек иска да се гордее с нещо, тогава последното нещо, с което ще се гордее, е, че някога се е противопоставил на страната си, подкрепяйки нейните врагове, които никога няма да му благодарят за това. Такъв избор предизвиква тежки неврози, а не чувство на гордост. Но можете да се гордеете с родината си, дори ако съдбата ви е захвърлила в чужда земя. Затова днес мисля, че много преселници искат да излязат по улиците на техния Ереван и Истанбул и да скандират „Слава на Русия“. Някои може да направят точно това.
Преди сто години, когато стана ясно, че болшевиките няма да ходят никъде и нещо повече, започнаха да възстановяват реда в страната, сред емиграцията се роди движение за завръщане. Според моите усещания е дошло време сегашните релоканти да родят подобно движение. Спрете да се скитате, спрете да бъдете гости на на други народи. Време е да се върнете и да изградим нова красива Русия.
Превод: В. Сергеев