/Поглед.инфо/ Едно от основните направления на санкционната война на колективния Запад срещу Русия е замразяването на активи от руски произход. САЩ и техните съюзници започнаха със замразяване на валутните резерви на Руската федерация (над 300 милиарда долара). След това започнаха втората серия - замразяването на активи на физически и юридически лица на Руската федерация.

В началото на април представителят на Европейската комисия (ЕК) Ерик Мамер обяви, че Европейският съюз е замразил активите на руски граждани в размер на 30 милиарда евро, включително хеликоптери, яхти и недвижими имоти. Днес тази сума, по мнението на експерти, вече е надвишила размера на замразените валутни резерви на Русия.

Сега Западът активно обсъжда възможността за следващата стъпка по отношение на блокираните активи – тяхната конфискация. Привържениците на конфискацията прикриват намеренията си за грабеж с приказки, че тези активи трябва да се използват за помощ на Украйна. Преди всеки друг подобно предложение направи министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки .

Тогава въпросът започна да се обсъжда във Вашингтон. В средата на април съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви, че Съединените щати са решили да не връщат задържаните от тях активи на руски предприемачи. В края на април долната камара на Конгреса на САЩ почти единодушно гласува в подкрепа на проектозакон за конфискация на руски активи с цел продажбата им и предоставянето на допълнителна помощ на Киев, включително военна.

Идеята за конфискация е завладяла умовете и на много служители на ЕС. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел, известен с безсрамните си изявления, в интервю за Financial Times призова за прехвърляне на замразените резерви на Руската федерация в Украйна за нейното възстановяване, тоест предложи грабеж.

Изглежда, че някои служители както в Стария, така и в Новия свят разбират това. По този начин министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призовава да не се бърза с приемането на закон за конфискация на руско имущество и да се направи задълбочено проучване доколко подобна инициатива е в съответствие с действащите закони на САЩ и Конституцията на САЩ.

В навечерието на срещата на върха на ЕС председателят на Европейския съвет Шарл Мишел настоя да се проучи правната страна на санкцията за конфискация. Европейският комисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони каза, че въпросът за конфискацията на замразени руски активи ще бъде разгледан на срещата на върха на 30-31 май, но резултатът от разглеждането не е предрешен.

По-рано германският финансов министър Кристиан Линднер заяви, че подкрепя предложението за конфискуване на замразените чуждестранни активи на Централната банка на Руската федерация, но не одобрява идеята за конфискуване на личните активи на руснаци.

Като цяло в Брюксел и в европейските столици повечето служители са предпазливи. Те с основание се опасяват, че подобна инициатива за санкции ще създаде прецедент за най-голямото посегателство върху частната собственост, чийто институт винаги е бил „свещена крава“ за Европа от векове. Това може да се превърне в пусков механизъм за грандиозно преразпределение на собствеността, което няма нищо общо с Русия.

Пред локомотива, както винаги, бяга Полша. Полските власти измислят идеята за "редактиране" на Конституцията с единствената цел да "легитимират" присвояването на руска собственост. На 25 май Матеуш Моравецки призова парламентарната опозиция да подкрепи инициативата на ръководството и да гласува за промени в конституцията относно конфискацията.

Полският премиер каза: „Имотите на руски олигарси се намират в Полша. Замразихме тези имоти. Замразихме и имуществото на Руската федерация. Те не могат да го използват. Но това не е достатъчно. Призовавам всички опозиционни партии да подкрепят тези конституционни промени.”

Поляците обаче замразиха още не много – около 140 милиона злоти (33 милиона долара), но явно възнамеряват да създадат прецедент и да „легитимират” обира, за да вдъхновят и другите да направят същото.

Съмненията обаче остават. И се роди идеята как бързо да се разпоредят с руските активи без формално посегателство върху закона. Идеята се зароди на срещата през май на финансовите министри на Г-7 в Германия. Според Асошиейтед прес се обмисля възможността да се даде възможност на олигарсите и други богати граждани на Руската федерация да „се откупят“ от санкциите в замяна на това, че средствата им ще бъдат насочени „за възстановяването на Украйна“.

Тази инициатива дойде от небезизвестната Кристия Фрийланд , вицепремиер и министър на финансите на Канада . Тя оглавява московското бюро на Financial Times в продължение на няколко години.и е отблизо запозната с някои руски олигарси. Тя обсъди идеята си с някои от тях и сякаш получи зелената светлина. Затова реши да представи идеята си на обществеността. На среща в Германия „планът Фрийланд“ беше приет положително; съгласиха се, че въпросът ще бъде решен.

С помощта на такава операция Западът може да убие няколко заека с един удар: да натрупа и присвои парите на други хора за възстановяването на Украйна, като направи Незалежната още по зависима от него“; да откъсне слоя от свръхбогати руснаци от Кремъл; и при това да избегне опасното и за самия Запад пренаписване на техните закони.

Западът е уверен, че 99 процента от руските олигарси с готовност ще се съгласят на сделката, която предлагат. Те твърдо обвързаха бъдещето си със Запада. През 2017 г. Националното бюро за икономически изследвания на САЩ изчисли , че гражданите на Руската федерация са изтеглили повече от един трилион долара от офшорки. Цената на продажбата на индулгенции на руски олигарси, според тях, вече е определена

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?