/Поглед.инфо/ Вчерашната "Вечер с Владимир Соловьов" ме доведе до идеята, че все пак трябва да се кажат още няколко думи за съвременния либерализъм. Тъй като темата е важна и дори проста, тя все пак се нуждае от ясна формулировка.

Първо. Съвременният либерализъм не е философски термин, той е социално-политически (а не икономически!) идеологически модел, изграден в интерес на финансистите.

Тук е необходимо изясняване, какво означава „в интерес“?

Това означава, че целта на този модел е да изгради социални и политически институции, механизми и структури, които да сведат до минимум разрушаването на силата на финансистите на политическо ниво. Трябва да се отбележи, че този проблем беше решен почти напълно, досега няма нито един случай на освобождаване от доминирането на финансистите на политическо ниво. Засега няма да говорим за икономиката.

Второ. Причината за доминирането на финансистите е тяхното ключово влияние по отношение на осигуряването на икономически растеж в целия свят. Без да навлизам в подробности (на които са посветени всичките ми дейности през последните 20 години и които могат да бъдат прочетени в новата ми книга), мога само да отбележа, че делът на финансовия сектор в преразпределението на печалбите в икономиката през последните 80 години нарасна от 5% до повече от 50%. Има какво да се защити.

Трето. Консервативните идеи и концепции винаги са особено опасни за финансистите. Тъй като те са изключително негативни по отношение на лихварството във всичките му форми. Не, това не означава, че тя не съществува в консервативните общества, но не е подкрепяна и одобрявана от обществения морал. Което, разбира се, представлява постоянна заплаха за финансистите (банкерите). Включително и за тяхното политическо влияние, без което е невъзможно да се осигури значително увеличение на доходите.

В същото време, съвременното общество не може без лихвен процент; капитализмът е така уреден, че е невъзможно да се изгради индустриална икономика без него. Но в същото време делът на финансовия капитал (от гледна точка на консервативната логика) трябва да бъде ограничен, докато в действителност той непрекъснато расте. Така че финансистите наистина имаха проблем.

Четвърто. Основният носител на консервативните ценности е семейството. И финансистите винаги наистина са искали да ограничат тази институция. Но това не беше възможно доскоро, тъй като семейството чрез пропаганда на консервативни ценности гарантира социалната стабилност на обществото. Докосването до семейството не е възможно, докато не се измисли нов механизъм за осигуряване на социална стабилност.

Този механизъм е изграден върху институцията на „средната“ класа. Опитите за създаването ѝ са от отдавна (от създаването на Федералния резерв на САЩ през 1913 г.), но проблемът е, че пребиваването в тази „класа“ беше, първо, ограничено във времето и, второ, влиянието ѝ в цялото общество не е достатъчно. Ситуацията се промени след началото на „Рейгъномиката“ през 1981 г., когато „средната“ класа започва да доминира в западното общество.

Пето. „Средната“ класа се нуждае от държавата (финансисти) и социална стабилност, тъй като разполага с активи (каквито бедните нямат), но няма и независими ресурси, за да ги защити (като богатите). И финансистите предлагат такива институции (от името на държавата), което им дава възможност да пренареждат обществено-политическата система в своите интереси.

Важна и основна забележка.

Проблемите на либералната група в Русия са не само в това, че тя не е в състояние да осигури икономически растеж. Те се крият и във факта, че създадена в процеса на приватизацията, тя защитава интересите на големите собственици, а не на „средната“ класа. В резултат защитата на собствеността в Русия е много скъпа, обикновен представител на „средната“ класа не може да си го позволи и това създава дива омраза у обществото като цяло към либералната идеология, дори у онези, които теоретично трябва да подкрепят тази идеология.

И тези интереси са насочени към унищожаване на консервативните институции, особено на семейството.

Цялата съвременна либерална концепция по отношение семейството (ювенална юстиция, гей култура, унищожаване на половата идентичност и т.н.) е насочена към неговото унищожаване, тъй като в съвременното общество ролята на семейството вече не е основна, има и други институции, които да гарантират социалната стабилност.

Единственият проблем е, че в резултат на икономическата криза „средната“ класа ще изчезне и няма да е възможно бързо възстановяване на семейството и в резултат на това в близко бъдеще Западният свят ще се сблъска с много сериозни социални проблеми. Разбира се, либералната идеология засяга не само проблемите на семейството, но именно върху тях (тъй като отстрани като се гледа, се задава въпросът какво общо имат тук финансите?), тя се проявява най-ясно.

Е, в заключение остава да добавим, че всъщност към „либерализма“, както е описано във философските речници, този модел на обществено-политически отношения, изграден в интерес на една доста тясна икономическа група, няма нищо общо. Това обаче е система на заместване на понятията, доста често прилагани в реалния живот, насочени към избелване на определен феномен и маскиране на неговите реални цели и значения от обществото.

Превод: В.Сергеев