/Поглед.инфо/ Руският външен министър Сергей Лавров, обобщавайки изминалата година, говори как Москва се отнася към „формулата за мир“ на Владимир Зеленски, възможни ли са по принцип преговори с Украйна сега, мисли ли Русия да спре членството си в ОССЕ заради позицията на тази общоевропейска организация и дали е премината точката без връщане назад в процеса на възстановяване на иранската ядрена сделка.

Според вас има ли политическа сила или политик в Украйна сега, с когото Москва би била готова да преговаря и може ли такава фигура да се появи в обозримо бъдеще?

Сегашният "пълнител" украински политици е добре известен на всички с неспособността да преговаря. Повечето от тях са отявлени русофоби.

Припомням, че веднага след началото на специалната военна операция Владимир Зеленски излезе с инициатива да се седне на масата за преговори. Ние не я отхвърлихме и се съгласихме на среща с неговите представители. Няколко кръга преговори показаха, че е възможно да се намерят взаимно приемливи споразумения. Започналият през февруари преговорен процес обаче демонстрира пълната липса на самостоятелност на Зеленски при вземането на важни решения. Още през април, по нареждане на англосаксонците, които имат интерес от продължаване на военните действия, той бързо спря преговорите и рязко втвърди позицията си.

Очевидно Киев не е готов за диалог. Излагайки някакви идеи и „формули на мира“, Зеленски храни илюзията за постигане с помощта на Запада на изтеглянето на нашите войски от руската територия на Донбас, Крим, Запорожие и Херсонска област, изплащане на репарации от Русия, появата на "признания в международните трибунали" и тем подобни.

Разбира се, няма да говорим с никого при такива условия. Трудно е да се каже дали адекватни политици са останали на териториите, контролирани от киевския режим, особено като се има предвид широко разпространената практика за потискане на инакомислието и извънсъдебни репресии срещу инакомислието. Възможно ли е по-късно в Киев да се появи някаква разумна политическа фигура? Ще изчакаме и ще видими.

Имайки предвид състоянието на нещата в ОССЕ, смята за необходимо за Москва да запази представителството си в организацията? Може ли да се повдигне въпросът за спиране на членството ни нея?

Ще ви го кажа направо: нещата в ОССЕ не вървят. Организацията е създадена като платформа за равноправен диалог и сътрудничество, но през последните няколко години е в дълбока криза. Западът възприема ОССЕ като инструмент за прокарване на своите колективни интереси и я превърна в арена на пропагандни битки. През 2022 г. настоящият председател на организацията беше Полша с нейните откровено антируски нагласи. По наша оценка поляците са успели само в едно – сведоха до нула ефективността на работата на ОССЕ.

Това не беше изненада за нас. В края на краищата, като цяло западните страни - а те в по-голямата си част са членове както на ОССЕ, така и на НАТО - отдавна и целенасочено нарушават принципите на дейността на Виенската организация, духа и буквата на приетите в нея основни документи- включително и на най-високо ниво - в областта на европейската сигурност. Например, разширяването на НАТО, приближаването на военната му инфраструктура до границите на Русия, грубо нарушава задължението да не се укрепва собствената сигурност за сметка на сигурността на другите. Сега берем плодовете на егоистичната, недалновидна политика на нашите бивши партньори, чийто авторитет е напълно подкопан. И един от уроците е, че ако и когато се върнем към съвместна работа, това ще трябва да се направи на нова основа, защото старите подходи вече не работят.

Как оценявате ситуацията около ILMO? Преминала ли е „точката без връщане“ в процеса на възстановяване на работата по документа? Ако е така, има ли риск от нова ескалация в региона и на международната арена като цяло?

Руската дипломация не е склонна към пораженчество. Западняците все повтарят, че всичко е загубено. Те отново се опитват да накарат света да се страхува от иранската заплаха. Вярно е, че не обичат да си спомнят, че СВПД работеше перфектно, докато Съединените щати не решиха изведнъж да нарушат „ядрената сделка“ в нарушение на собствените си задължения по Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН. Това беше, нека ви напомня, през май 2018 г. .

От техническа гледна точка преговорите за „рестартиране“ на тези исторически споразумения достигнаха етапа, в който се дефинират основните подходи и е време да се вземат отговорни решения. Готови сме за такова развитие на събитията. Президентът Владимир Путин многократно е подчертавал, че най-краткият и ефективен път е стриктното спазване на задълженията от всички участващи страни. На това се гради всичко.

Ние предложихме прост и разбираем модел: Съединените щати и Иран едновременно и стъпка по стъпка се придвижват един към друг, като постепенно се връщат към изпълнението на всички изисквания на СВПД. Всичко е изпипано до най-малкия детайл. Ако има политическа воля, можем да осъществим такъв сценарий.

Друго нещо е, че на финалната права американците и европейците рязко се забавиха, преминавайки към разклащане на вътрешнополитическата ситуация в Иран. През ноември те бяха белязани от антииранска резолюция в МААЕ, която не беше подкрепена не само от Китай, но и от редица други страни. Освен това западняците вдигнаха шум в Съвета за сигурност на ООН във връзка с предполагаемите доставки на ирански дронове на Русия. Както обикновено, всичко е в стил "хайли-лайкли", не могат да дадат факти, а и не се опитват.

Междувременно практиката доказа, че СВПД няма разумна алтернатива. Считаме за безотговорно да се спекулира с прословутия „план Б” и други неприемливи варианти. Преходът към тях води до ескалация, надпревара във въоръжаването, открит конфликт с необратими последици.

За дългосрочно нормализиране на ситуацията около Иран Русия предложи Концепция за осигуряване на колективна сигурност в зоната на Персийския залив. Миналата година тя беше внесена за разглеждане в столиците на държавите от региона. Решаващата дума тук имат именно те, които ще трябва да преодолеят противоречията и да създадат солидна архитектура за поддържане на доверието и намаляване на рисковете за сигурността.

Русия очаква ли Армения и Азербайджан да подпишат мирен договор през следващите месеци и ще включва ли той статута на Нагорни Карабах?

По-логично е този въпрос да се отправи към преговарящите страни, тоест към Баку и Ереван. Именно те определят динамиката на контактите и определят съдържанието на един бъдещ мирен договор. Русия, която има отношения на стратегическо партньорство и съюз както с Азербайджан, така и с Армения, оказва всевъзможно съдействие на този процес - във формата и обема, в който са заинтересовани нашите азербайджански и арменски приятели.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com