/Поглед.инфо/ Според монголската страна строителството на газопровода "Силата на Сибир-2" до Китай на нейна територия може да започне през 2024 г. Но първо "Газпром" трябва да реши проблемите с доставките с Китай, казват експертите, и в същото време да реши кой точно е по-важен за решаването им.

Един плюс двама

Премиерът на Монголия Лувсанамсрейн Оюун-Ердене заяви в интервю за Financial Times, че страната му очаква изграждането на газопровода "Сибирска сила-2" през нейна територия до Китай още през 2024 г.

В същото време правителственият ръководител потвърди, че руският проект вече е преминал предпроектно проучване. Окончателният маршрут на газопровода през Монголия обаче все още се обсъжда.

Припомняме, че правителството на тази страна и Газпром се споразумяха да оценят възможността за полагане на тръбопровод за доставки на газ от Русия до Китай през територията на Монголия през декември 2019 г., като подписаха меморандум за разбирателство.

А през август на следващата година ръководителят на руската газова компания Алексей Милер и вицепремиерът на Монголия Янгугиин Содбаатар подписаха меморандум за намерение за създаване на компания в Монголия, която да разработи предпроектно проучване за изграждането и експлоатация на газопровод с капацитет до 50 милиарда кубически метра газ годишно.

Проектът, който се появява като "Силата на Сибир - 2", беше споменат отново през януари 2021 г., годината, в която ръководителят на Газпром обяви началото на проектно-проучвателните работи по него.

А на 2 декември 2019 г. се състоя откриването на самата "Сила на Сибир" - главният руски газопровод за доставки на газ от Якутия до Приморския край и страните от АТЕР, предимно до Китай.

Преди това лято на същата година руският и китайският участък на газопровода „Силата на Сибир“ бяха прокарани на границата на двете страни. Това е съвместен проект между Газпром и CNPC (Китай). Експортен капацитет на газопровода: 38 милиарда м3 годишно.

Когато имате нужда от търпение

Според Игор Юшков, водещ анализатор във Финансовия университет и Фонда за национална енергийна сигурност, този проект е представлявал интерес за Газпром още преди конфликта между Русия и ЕС и САЩ и съответно актуализирането на стратегията за „завой на Изток”. Отчасти защото газопроводът направи възможно обединяването на газопреносните системи на източната и западната част на Русия, както и газифицирането на част от руските региони.

„Историята на проекта е много стара. Преди това се наричаше Алтайският газопровод и трябваше да минава през западната граница на Китай с Русия", заяви той.

" Преговорите с Китай се водят отдавна. КНР е известна като твърд преговарящ. Освен това, интересен факт: по-рано, за доставки в Европа, Газпром „отиде“ чак на север, започна да разработва находищата на Ямал и инфраструктурата за транспорт на газ беше адаптирана към тях. И защо? Защото пътят от Ямал до Европа е по-кратък “, каза анализаторът.

Но в същото време, отбеляза той, се оказа, че възможностите на находищата на Пур-Тазовския район на Ямал надвишават нуждите на Европа. И "Газпром" планира да ги използва за "Силата на Сибир - 2". По новия китайски маршрут се предвижда да бъдат доставени около 50 милиарда кубически метра газ.

В сегашната ситуация въпросът за "Силата на Сибир - 2" за Русия става все по-актуален, смята Игор Юшков. За Газпром е важно западносибирският газ да е не само за вътрешно потребление, но и Русия като цяло да поддържа износа.

Освен това, като се има предвид постепенното намаляване на доставките за Европа, Руската федерация може да достави на Китай през новия газопровод не планираните 50 милиарда, а многократно повече, просто като увеличи пропускателната способност на проекта.

Въпреки това, отбелязва анализаторът, КНР изглежда вярва, че времето е на нейна страна.

„Вероятно китайците смятат, че колкото по-лоша е ситуацията на европейския пазар за Руската федерация, толкова по-лесно ще бъде да изтръгне най-изгодните условия от Газпром", казва още експертът.

" Затова Китай протака преговорите в очакване европейските доставки най-накрая да спрат. И тогава "Газпром" уж ще дойде и ще се съгласи с всички условия", заяви Юшков.

"И тук можете да се подготвяте колкото искате, но ако започнете да строите газопровод, без да имате търговско споразумение за доставки на газ за Китай, това само ще засили преговорните позиции на Китай. Невъзможно е да се съгласим с подобно строителство във всеки случай “, смята той.

Според Игор Юшков, предвид горните фактори, датата, обявена от премиера на Монголия - 2024 г. - изглежда ефимерна.

„Китайците отказват руски газ за сметка на втечнен природен газ (LNG), производството му в света е ограничено ... Къде ще отиде на европейския пазар, ако доставките на газ по тръбопроводи от Руската федерация бъдат отказани? От Азия", продължава той.

"Тоест, Китай ще трябва да надплати, за да се конкурира по цена с Европа, да предлага повече и съответно да харчи все повече и повече. Или да сключи договор с Русия при изгодни за всички условия. Газът чрез Силата на Сибир-2 във всеки случай ще бъде по-евтин от LNG. И тази идея трябва да бъде предадена на Китай “, заключи експертът.

Газификацията на Азия ще продължи

Станислав Митрахович е съгласе със своя колега и експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност .

Той припомни, че самият договор за проекта „Силата на Сибир-2“ се обсъжда вече шест години, през последните няколко месеца ситуацията се промени значително, но все още не сме се доближили до сключването на договор с Китай.

„Съответно, малко е преждевременно да се обсъжда изграждането на последния участък от газопровода през Монголия: какво да обсъждаме, ако няма споразумение с Китай? И ако китайците не го одобрят, тогава какво да строим през Монголия?”, пита експертът.

Може би монголската страна се опитва да ги поправи с изявления относно времето на началото на проекта.

„Разбира се, смятам, че министър-председателят на Монголия би се зарадвал, ако тръба мине през територията на страната му. Монголия би свързала Русия с Китай, страната ще получи пари за изпомпване на газ. Това би й дало възможност да извърши газификация”, обяснява Митрахович.

„Но за Русия настоящите думи на Лувсанамсрайн Оюун-Ердене са просто изявление, което не се основава на съществуването на договор“, добавя той.

Станислав Митрахович също смята, че Китай сега чувства своето предимство по въпроса за преговорите за изграждането на Силата на Сибир-2. Енергийният баланс на Китай обаче не е толкова еднозначен и стабилен.

„Всъщност самият Китай далеч не е в победителска позиция, тъй като в случай на ескалация на конфликта между Пекин и Вашингтон, морските доставки за Китай могат да бъдат изложени на риск", продължава експертът.

"И тук присъствието на тръби от Руската федерация може да бъде стратегически изгодно“, заключи той.

От думите на експертите следва, че Пекин ще продължи да търси изгодни условия от Русия. Но има ограничения за тази позиция, защото именно Москва ще може да спаси КНР от евентуална енергийна криза. А за това всички страни трябва да са готови своевременно. Това им напомнят - или меко предупреждават - от Монголия.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com