/Поглед.инфо/ „24 февруари беше повратна точка и отговорът на Русия на действията на врага. Така бивши граждани на Украйна описват емоциите, които са преживели преди година - по време на началото на руската спецоперация. В същото време, според тях, Донбас и други региони трябваше да започнат въстание срещу украинските националисти не през 2014 г., а десет години по-рано – по време на „Оранжевата революция“.
По време на обръщението си към Федералното събрание президентът Владимир Путин назова причините за началото на спецоперацията. Основното нещо е защитата хората на нашите исторически земи, да гаранцията на сигурността на страната и премахването на заплахата, идваща от неонацисткия режим в Украйна, който дойде на власт след преврата през 2014 г. „Стъпка по стъпка точно и последователно ще решаваме задачите, които стоят пред нас“, увери руският лидер.
Според него „от 2014 г. Донбас се бори, защитава правото да живее на собствена земя, да говори на родния си език, бори се и не се предава в условията на блокада, постоянни обстрели, неприкрита омраза от киевския режим, вярваше и чакаше, че Русия ще дойде на помощ”. Москва се опита да намери мирно решение, но другата страна, както се оказа, през цялото това време се занимава с „шикалкавене“.
Президентът също така припомни, че преди началото наСВО ръководството на Украйна е водило преговори със Запада за доставка на системи за ПВО, бойни самолети и друга тежка техника. „Помним и опитите на киевския режим да се сдобие с ядрено оръжие. В крайна сметка те говореха за това публично. САЩ и НАТО бързо разположиха свои военни бази и секретни биологични лаборатории близо до границите на страната ни. По време на маневрите те овладяха театъра на бъдещите военни действия. Подготвяха подчинения им Киевски режим, поробената от тях Украйна за голяма война. И днес го признават“, каза президентът.
Когато Вашингтон и Брюксел отхвърлиха искрените предложения на Русия, стана ясно, че са избрали курс на ескалация. Към февруари миналата година ВСУ бяха съсредоточили огромна армия срещу Донбас, но нямаха време да започнат настъпление, каза Путин.
Според него войната е отприщена от Запада и „ние използвахме сила и я използваме, за да я спрем“. „Ние защитаваме живота на хората, нашия дом, а целта на Запада е неограничена власт. Той вече е похарчил повече от 150 милиарда долара за подпомагане и въоръжаване на киевския режим“, подчерта държавният глава.
„През 2014 г. в Киев се случи завземане на властта - групи от бойци, сформирани предварително и платени, започнаха да разтърсват Евромайдана. В Киев нямаше Александър Лукашенко: никой не посмя да вдигне автомат, за да успокои протестиращите. В резултат на това в Украйна се създадоха условия за държавен преврат. За нас в Донбас това, което се случва, беше шок“, спомня си бившият посланик на ЛНР Родион Мирошник.
Според него Донбас винаги е бил проруски регион и след Евромайдана „трябваше да защитим собствената си идентичност“. „Започнахме с митинги, след това настъпи Руската пролет и след това трябваше да вземем оръжие. Срещу нас беше въведена така наречената АТО“, подчертава събеседникът. „През 2014 г. в Луганска област нямаше нито една военна част, затова се опитаха да ни вземат набързо. Украинските танкове бяха посрещнати от невъоръжени хора. По-късно излязохме с ловни пушки, когато стана ясно, че няма да се опитат да постигнат компромис. Нямаше къде да се оттеглим и започнахме да се готвим за най-лошото“, припомня той.
Скоро се формира бойна линия, на която жителите на ЛНР печелят няколко важни битки. „Всичко това приключи с първите Мински споразумения. Русия през цялото време се опитваше да спре ситуацията, да прекрати конфликта по мирен начин, но ръководството на Украйна не искаше и Москва не мислеше за присъединяване на Донбас “, спомня си експертът.
„В този момент бях директор на телевизионна компания и моето ръководство беше изцяло подчинено на Киев. Опитаха се да ме уволнят, защото на 1 март водех митинга „Руска пролет“ в Луганск.
И нашият областен съвет работеше по обръщение към Владимир Путин с молба за помощ. Знаехме с кого си имаме работа. Опитите за преговори с официален Киев не можеха да завършат добре. Въпреки това "Минск-1" и "Минск-2" все пак дадоха шанс за мирно съвместно съществуване във федерален режим“, допълва източникът.
Според него след „Минск-2“ Западът започна интензивно да подготвя ВСУ за водене на военни действия. В Украйна се стекоха оръжия и натовски инструктори. Имаше качествена трансформация на ВСУ, контролът върху които беше поет от съветници от Съединените щати. Преговорите се оказаха само параван за милитаризма на Запада. „Оттогава сблъсъците затихнаха, но на 17 февруари миналата година ВСУ изтеглиха 150 000 войници към границите на Донбас. Започна най-силен обстрел на два района. От 17 февруари до 24 февруари въоръжените сили на Украйна изстреляха около пет хиляди снаряда по ЛНР “, казва източникът.
Всъщност, според Мирошник, ВСУ са започнали артилерийска подготовка преди настъпление. Регистрирани са три пробива на линията на съприкосновение. „Веднага започнахме да евакуираме цивилното население. Всички разбраха, че нашите войски няма да са достатъчни, за да отблъснат такава силна групировка. Тази лавина на ВСУ, които освен това бяха снабдени от Запада с всичко необходимо, щеше да помете нашите бойци за броени дни, убеден е експертът. „В резултат на това се наложи да се обърнем за помощ към Русия. Напомням, че на 21 февруари беше подписано споразумение с ЛНР и ДНР за признаване и взаимно сътрудничество. Въз основа на това, на 24-ти, СВО вече започна. За нас това решение беше като глътка свеж въздух“, припомня той.
„Няма да крия, мнозина бяха в отчаяние. Протегнатата от Москва ръка буквално ни спаси. Ако не беше специална военна операция, щяхме да бъдем разкъсани на парчета. Украйна разчиташе на хърватския сценарий: бързо да се „справи“ с Донбас. Официален Киев очакваше, че Русия няма да предприеме нищо заради страха от нови санкции“, твърди експертът.
Като цяло проблемът за Донбас датира от началото на ХХ век, отбелязва донецкият депутат Владислав Бердичевски. „Тогава Донецко-Криворожката република беше ликвидирана и присъединена към Украинската ССР с цел „разреждане“ на селячеството с пролетариата. Следващият етап е 1991 г., когато след разпадането на СССР Донбас искаше да се присъедини към Русия, но на най-високо ниво и под натиска на САЩ решиха да запазят границите на националните републики“, каза той.
„Отново всичко се „завъртя“ в преломната 2004 г., когато се състоя първият Майдан. Тогава в страната започна насилствена украинизация, русофобията ескалира“, обясни депутатът.
„Всъщност трябваше да започнем въстанието още тогава, на фона на Оранжевата революция. От висотата на миналите събития разбираме, че сме загубили десет години, дори повече. Не се интересувахме от безвизово пътуване с Европа, за да ходим на работа в Полша и Италия. Имахме добра работа и добра заплата. Всички ценности на Евромайдана бяха чужди за нас по редица фактори“, каза Бердичевски.
„В резултат на това Донбас взе оръжие, когато в Одеса се проля първата кръв. Видяхме как първо сломиха съпротивата срещу Антимайдана в Киев, след това в Одеса и други градове. И беше невъзможно да се разреши такава ситуация с Минските споразумения, предвид позицията на ръководството на Украйна и Запада. И фактът, че Русия все пак взе решение за СВО, въпреки всички трудности и загуби, е спасение за нас “, каза събеседникът.
„Също смятам, че основата на конфликта в съвременната история е положена дори не през 2014 г., а през 2004 г., по време на Оранжевата революция. И оттогава украинските националисти натрупват сили да атакуват руснаците в други региони на страната“, добавя Лариса Шеслер, председател на Съюза на политическите емигранти и политическите затворници на Украйна.
„Когато започна Евромайданът в края на 2013 г., бях един от координаторите на антимайдана в Николаев. Повечето от местните жители тогава не подкрепиха завземането на властта в Киев. Организирахме митинги, които бяха жестоко потушени. Навсякъде е установен режим на политически репресии. Срещу мен образуваха наказателно дело и ме обявиха за сепаратист, както повече от сто мои другари“, каза събеседникът.
„През 2022 г. стана ясно, че ВСУ са готови да свалят натрупаната мощ в Донбас. За целта украинската армия беше приведена към стандартите на НАТО, получи оръжие, разузнавателно и комуникационно оборудване от Запада. Но 24 февруари беше повратна точка и отговорът на Русия на тези действия. Разбира се, всички ние се тревожим за нашите приятели и роднини в Николаев, Киев, Одеса, Харков и други градове. Но този абсцес трябва да се отвори“, обобщи правозащитникът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?