/Поглед.инфо/ Западът гръмко обяви създаването на "втори фронт" срещу Русия. Така гръмко - "Втори фронт" - е наречена статията в печатната версия на списание “Економист”, което е идеологическият рупор на западните либерали. По някаква причина в електронната версия тази хаплива фраза беше заменена с по-скромно, но също разкриващо заглавие: „Перо и меч“.
Не, не, не става въпрос за западен десант на руското крайбрежие, както намекна президентът на Украйна Владимир Зеленски, когато говори на срещата на Г-20, която той нарече Г-19. Редакторите на “Економист”, винаги обсебени от необходимостта да се борят срещу руската държава, наричат нашата пета колона, маргиналните опозиционери, които предимно избягаха от страната си, „втори фронт“. Явно списанието си е спомнило формулата на Сент-Екзюпери: „Ние сме отговорни за онези, които сме опитомили“. Никому неизвестни фигури в Русия са били отглеждани там толкова дълго, че сега са решили поне по някакъв начин да напомнят на колективния Запад за техните проблеми.
Неслучайно избягалите на Запад чужди агенти с радост се втурнаха да препоръчат тази статия за четене. Нищо чудно, че в края на краищата поне някой си спомни за нуждите на вегетиращата либерална партия, която напусна Русия и е доста изпосталяла зад граница. И вече беше време тя да изпадне в отчаяние: вълната от идеологическа русофобия, която обхвана Европа, предизвика премахването на всичко руско, което имаше болезнен ефект върху онези, които никога не са се смятали за руснаци в Русия, мислейки, че в чужбина ще оценят многото им години служба на каузата на рухването на руската държавност. Не се оценява.
От първите дни на спецоперацията в Украйна руските либерали започнаха да молят да не ги свързват с Русия и да измислят някаква формула, която да ги измъкне от общите антируски санкции. Тогава те самите започнаха да приемат формулата „Няма добри руснаци“, която Зеленски лично прокламира пред външна публика. Някои от тях все още се опитваха да спорят с това, но все по-често започнаха да се чуват гласове: "Ние вече не сме. Ние сме не само извън правното поле - ние сме извън полето на човечеството. Трябва да приемем това."
И какво да правят в ситуация, в която в европейската преса започна разгорещена дискусия за това дали руската душа като такава е по начало виновна? Това много напомня на теологичния спор в Европа от XVI век за това дали индианците имат душа. След като приеха тезата, че всички руснаци са виновни, западните медии стигнаха по-далеч и започнаха не по-малко бурно да дискутират дали е необходимо да се четат Пушкин и Достоевски или е по-лесно да ги забранят като вредна литература.
Любопитно е, че споменатият “Економист” в крайна сметка великодушно позволи да се четат руските класици от време на време, въпреки че разпозна обосновката на аргументите на привържениците на пълното премахване на нашата култура: „Да, руският литературен канон е опетнен от империализъм. Но това не означава, че трябва да спрете да го четете." След като преминава през „империалистическите петна“ в творчеството на Толстой, Пушкин и Достоевски, рупорът на либералите накрая решава, произведенията трябва да бъдат анализирано, дори и само за да се разбере логиката на действията на опонента.
Е, ако дори Толстой е изкаран виновен, тогава какво да очаква някой треторазреден блогър, който може да е известен в тесен кръг руски опозиционери, но в очите на Запада е обикновен руснак, защото всички ние сме априори виновен за сегашните проблеми на Европа и Америка. В желанието си да накажат цялото население на Русия западните лидери дори не забелязаха как са се лишили от почти всички инструменти за влияние върху нашето общество, нарушавайки собствените си традиции и дългогодишна практика.
Например, в годините на Студената война, когато СССР беше заобиколен от мощна „желязна завеса“, Западът положи забележителни усилия да проникне в нашето информационно пространство, внимателно събра избягалите в чужбина критици на съветската система, нахрани ги, изразходва значителни средства, за да гарантира, че антисъветската пропаганда си проправя път до рускоезичния читател или слушател на „вражески гласове“ през всички препятствия. Днес, в пристъп на русофобски страсти, Западът прерязва информационните канали и унищожава мрежата от агенти на влияние, създавана с десетилетия.
“Економист” внезапно обърна внимание на това как антируските санкции практически оставиха тези агенти, които списанието нарече „офшорна журналистика“, без комфортно съществуване. “Ютюб” и различни социални мрежи, където излъчват нашите “петоколонници”, отказаха да монетизират пропагандните им дейности. И платежни системи като “Виза” и “Мастъркард”, напуснали Русия, ги лишиха от възможността да получават това, което нашите опозиционери умееха добре през всичките тези години - да получават дарения, наричани галено "грантове". Резултатът беше липса на удовлетворение. „Парите са проблемът на офшорните издания“, констатира със съжаление британският седмичник.
Авторите на статията дори не забелязват как, в опит да изкопчат финансирането на своите подчинени, те обидиха нежните им чувства, като сравниха тези лица с... Ленин. „Офшорната журналистика винаги е оказвала влияние върху политическото бъдеще на Русия", пише списанието. „Русия има дълга традиция на влиятелни бежанци: някога Владимир Ленин издаваше вестник „Искра" в Лондон. Оригиналното сравнение, няма що. Да наречеш редакторите на медиите-чужди агенти, окопани в чужбина, „днешни Лениновци“ е нещо безумно. Човек би искал да попита авторите: дали накрая Ленин оправдава очакванията на Запада, след като идва на власт в Русия?
Но още по-оригинална мисъл дойде от редакционна статия в “Економистг” по същата тема, която призовава фирмите, управляващи международни платежни системи, да „намерят начини да направят възможно“ прехвърлянето на дарения от Русия към офшорни пропагандисти. Тоест, либералните идеолози, които от много години се стремят към тотални санкции срещу Русия, изведнъж осъзнаха, че са изхвърлили собственото си дете заедно с водата и сега мислят как да оправят ситуацията. Остава само да се върнат към идеята за въвеждане на паспорти на „правилни руснаци“ (или „полезни руснаци“, както предложи един от избягалите чужди агенти) и въвеждане на отделна платежна система за тяхното финансиране от Русия. Както и списанието в творчески порив да призова да се нарича “Виза-Ленин”, продължавайки рискованите си аналогии.
Но именно те все още не са разбрали, че с издигането на нова „желязна завеса“ са намалили драстично способността си да се обръщат директно към нашата публика. Западните публикации обичат да обвиняват Русия в цензура, но не Русия прекъсна стрийминг услуги като “Нетфликс”, които бяха използвани активно за влияние върху нашата младеж. Не Русия лиши своите читатели от възможността да използват онлайн библиотеките на Запада на чужди езици. Преди това западните идеологически диверсанти носеха на себе си забранената литература в СССР, а сега сами издигат железобетонни бариери, за да не проникне тя у нас.
След като създадоха такива трудности за себе си, те призовават руските граждани активно да използват ВПН-услуги. Спомнете си как съвсем наскоро британският премиер Борис Джонсън си въобрази, че е Прометей, носейки ни огъня на знанието с това мистериозно трибуквено съкращение. Така статията на “Економист” изразява надежда, че западната пропаганда ще пробие бариерите, издигнати от Запада, като цитира статистика за използването на ВПН-услуги в Русия. Вярно е, че реакцията на руските читатели няма да зарадва списанието. Някои от тях посочиха: „Използвам ВПН, за да тегля сериали и филми от торенти, а не да чета чужди глупости“. Това означава, че руската публика познава съкращенията и трибуквените думи по-добре от всеки Джонсън, но ги използва повече, за да заобиколи западната цензура, отколкото домашната.
Съдбата на избягалите опозиционери, които в никакъв случай не приличат не само на Ленин, но дори и на Керенски, не вълнува никого. Трудно е да се каже дали някой от тях се е надявал, че ще ги посрещнат във Вилнюс или Тбилиси с червен килим и куфар с пари, но сега те плачат заедно за проблемите, с които трябва да се сблъскат в чужда земя и как са "обидени" на граничните и миграционни служби на другите държави.
Основният въпрос е - "Къде ще ям?". Звучи пряко или косвено от постове на разни избягали фигури, но остава без отговор засега. След като отряза неуспешните активисти от потенциална аудитория, Западът все по-малко се интересува от тяхното съдържание: то се оказва твърде скъпо и безполезно. Така че "вторият фронт" ще си остане на минималната заплата.
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com