/Поглед.инфо/ Йосиф Висарионович Сталин е изобразен на мозайка на главния храм на Въоръжените сили на Русия.
Сталин дълго време беше задраскван от руското съзнание, от руската история. Хрушчов го потъпка, Перестройката на Горбачов го потъпка, съвременните либерали го тъпчат. Но може ли звезда да бъде изтласкана от небето? Всеки път Сталин се връща на мястото, откъдето е зачеркван и изхвърлян. Върна се под формата на народни митове, върна се в огромно количество народна литература, която запълни книжните руини. Той се завърна с безброй календари, публикувани от малки издателства, отразяващи цялата сталинска житейска одисея. Той се завръща все по-често и във филмите, завръща се като малки бюстове, които растат по цяла днешна Русия.
И сега образът на Сталин се е появил в главния храм на Въоръжените сили на Русия, който се издига в парка “Патриот” с усилията на Министерството на отбраната: това е мозайка, изобразяваща портрета на Йосиф Сталин, който съветските хора носят по време на Парада на победата през 1945 година. Да, това не е великолепната искряща мозайка със сребро и злато, каквато е във Волгоград, когато в местния планетариум откриха изрисувано изображение, където генералисимусът в бяла туника стои сред цъфнали люляци. Това не е паметник на Сталин, който би могъл да украси едно от най-големите полесражения от Великата отечествена война. Но това е Сталин, който се е появил в атмосферата на храма, в атмосфера на святост.
Това е първото, но много важно разбиране, възникнало в днешната православна църква, разбирането, че отминалата Велика отечествена война не е обикновена война, а свята война и всеки, който участва в нея, се бие и пада на бойните полета под куршуми, всички, които стоят при машините, умират от глад, сглобява снаряди и танкови оръдия, всички те са свещени и по свой начин свети хора. И начело на тази армия, където командващите отряди, командирите на взводове, командирите на роти, командирите на батальони, командирите на полкове, командирите на корпуси, армии и фронтове са водачи и светии, генералисимус Сталин е начело на целия този огромен народ, озарен от святостта, издържайки на чудовищното напрежение на времето и епохата, поема най-страшните и непоносими за други хора товари . Такъв Сталин се усеща от съвременната църква, този Сталин се усеща от най-проницателните представители на нашето духовенство, виждайки в него човек с големи духовни православни постижения.
Преди няколко години Изборский клуб поръча иконата на Държавната Божия Майка, която е покровителка на клуба. Върху тази икона под лика ѝ е изографисана кохорта от сталинистки маршали - маршалите на победата. И сред тях в бяло в туника, изправен стои Йосиф Висарионович. Тази икона предизвика значителна сензация. Тя имаше и почитатели, и яростни врагове.
Тръгнахме с тази икона на Прохоровското поле, където отслужихме молебен. Двамата митрополити - на Белгород и Курск - не одобриха появата на тази икона, твърде радикална, твърде нова за съвременната църква. И в отговор на меките им упреци казах: „Владики, изчакайте няколко години, когато ще се кръстите пред тази икона“. Изглежда, че тези времена наближават.
А мястото на Путин в руската история се определя от разстоянието между него и Сталин.
Превод: В. Сергеев