/Поглед.инфо/ Размишлявайки над събитията, случили се преди 70 години
1954 година в Съветския съюз започва с пищни тържества, посветени на 300-годишнината от присъединяването на Украйна към Русия. През януари в много градове на двете републики се проведоха военни паради, демонстрации, празнични тържества и концерти. Основното събитие на годишнината стана прехвърлянето на територията на Крим, която принадлежеше на РСФСР, към Украинската ССР.
След смъртта на Сталин Съветският съюз нямаше формален лидер. Георги Маленков беше председател на Министерския съвет, докато неговият боен другар Никита Хрушчов беше първи секретар на ЦК на КПСС. По същество това беше „псевдонимът“ на генералния секретар. И дълги години такъв беше Сталин. Може би Хрушчов даваше да се разбере, че управлението му ще бъде различно от почти 30-годишната ера на лидера?
Това обаче няма значение. Важното е, че въпреки нарастващото си влияние, Хрушчов все още не може да взема сам важни решения. Тоест едва ли би могъл да прокара отделянето на Крим от Русия. Пред него се очертаваха мощните фигури на същия Маленков, на неговите тогава съратници, а по-късно и врагове - Вячеслав Молотов и Лазар Каганович.
Между другото, на 25 януари 1954 г. на заседание на Президиума на ЦК на КПСС - така се наричаше Политбюро по това време - на което се обсъждаше въпросът за бъдещето на Кримския регион, Маленков председателстваше. И това показва чий статус е бил по-висок. Може би и гласът му е бил по-силен?
Маленков започва да губи влиянието си по-късно и в крайна сметка е брутално победен от Хрушчов. Изгонен е от Кремъл и обявен за враг на партията и народа. Участието му в историята на Крим също избледня, отиде в сянка. Над полуострова остана да витае само сянката на Хрушчов.
...В околностите на Алуща, в малкото селце Партенит, има живописен парк „Айвазовски“. Тук, в уютен ъгъл, под короните на дърветата, има паметник, наречен „Почиващ си кримчанин“, изобразяващ мъж здравеняк в бродирана риза, шлифер и шапка, седнал на пейка. Не е трудно да разпознаем Хрушчов в този персонаж.
Монументът е издигнат през 2013 г.: така властите на Незалежната почетоха паметта на човека, който направи добро за Украйна. Но година по-късно историческата справедливост беше възстановена - Крим се върна в лоното на Русия...
Как се роди „идеята“ за Крим? Секретни документи, дори ако има такива, не са достъпниналични. Единственото, което може да хвърли светлина върху събитията, са спомените на свидетели.
Дмитрий Шепилов влезе в историята като „прилепилия се към антипартийната група“ на Маленков, Каганович и Молотов. За което той плати: Хрушчов го изхвърли от кариерната стълба, по която той уверено се изкачваше.
Шепилов вярваше, че обвиненията срещу него са скалъпени и нарече мемоарите си „Неприлепилият се“. В тях той разказва, че предложението за преминаване на Крим към Украйна е направено в началото на 1954 г. В Кремълския дворец се провежда съвещание по селското стопанство, а по време на почивката в две големи стаи се събират членове на Президиума на ЦК (аналог на Политбюро) и на Секретариата на ЦК.
Те обсъждаха един въпрос, после друг: „Внезапно Хрушчов направи предложение: във връзка с честването на 300-годишнината, Кримската област да бъде прехвърлена от Руската федерация на Украинската република. "От Крим до Русия е дълъг път", каза той.
"Украйна е по-близо. Ще бъде по-лесно да се провеждат всякакви икономически дела. Вече говорих с някого за това. На украинците, разбира се, ще им потекат лигите, те ще се радват много, ако им дадем Крим. Мисля, че ще се споразумеем и с Руската федерация.
Само трябва да уредим всичко мъдро: така че Върховните съвети на двете републики да поискат Върховният съвет на Съюза да направи такъв трансфер. И Ворошилов трябва да извърши всичко това внимателно и с добро чрез Президиума на Върховния съвет на СССР. Мисля, че възражения няма да има?"
Шепилов твърди, че членовете на Президиума на ЦК Анастас Микоян, Николай Булганин, първият секретар на ЦК на Комунистическата партия на Украйна Алексей Кириченко и други са се съгласили: „Точно така! Приемаме! Да се предаде!" Само Молотов, по думите на Шепилов, казал замислено, сякаш не се обръщаше към никого: „Разбира се, такова предложение е неправилно. Но явно ще трябва да го приемем.”
Защо Молотов не спори - не искаше да разваля отношенията с напористия Хрушчов? А какъв личен интерес е имал самият Хрушчов? Да, Украйна му беше близка, той ръководеше партийната организация на Украйна и беше председател на Министерския съвет на републиката от 1938 до 1948 г.
Предпочитанията на Хрушчов обаче са „странни“. Участва активно в санкционираните от него предвоенни репресии. Но това не му беше достатъчно. През 1938 г. Хрушчов изпраща телеграма до Сталин с молба за разрешение да засили търсенето на „врагове“.
...Алексей Аджубей си спомня как през есента на 1953 г. неговият тъст и семейството му заминават на почивка в Крим. Но той не обичаше плуването и слънчевите бани и скоро той и неговата свита, която включва и зет му, напуснаха двореца Воронцов. Кавалкадата от автомобили потегли от оживената крайбрежна част на полуострова към слаборазвитите степни райони във вътрешността.
Там цареше тъжна картина - пътищата бяха разбити, земята беше обрасла с бурени. Селата бяха полупразни, а и в татарските аули цареше пустош. Хазяите им са били заточени от Сталин в далечни студени земи и не са и очаквали да се върнат...
Хрушчов гледше и се мръщеше. Срещаше се с преселници, дошли от Волга, от северните руски региони. „Мълчалива сива маса от хора блокира пътя и също толкова мълчаливо, без да се разделя, изчака колите да спрат“, спомня си Аджубей. – Хората не започваха разговор болезнено дълго време, давайки възможност на Хрушчов да започне пръв. Тогава от тълпата се чу един въпрос, втори, трети. За храна, жилище, помощ... Имаше дори истерични викове: „Тук не растат картофи, зелето изсъхва“. Или внезапно нещо много тъжно: „Изядоха ни дървениците.“ "За какво дойдохте?" - попита Хрушчов и тълпата въздъхна: „Измамиха ни ...“
След такива срещи в колата настъпи тежка тишина; Маленков и Хрушчов отклониха очи един от друг, страхувайки се от възможна кавга. Чувствах, че Хрушчов „кипи от гняв“ и е на път да изпусне нервите си, но той или се успокои, или хитруваше, таеше гнева си в себе си и го спестяваше за бъдещето.
В Мариинския дворец в Киев, на среща с ръководството на Украйна, Хрушчов се връщаше към пътуването си до Крим и убеждаваше украинците да помогнат за съживяването на полуострова. „Там им трябват южняци, които обичат и умеят да гледат градини, царевица, а не картофи“, каза той...
Аджубей подчертва, че тогава, през есента на 1953 г., не е ставало дума за предаване на Крим на Украйна. И резонно отбелязва: „Очевидно такова предложение все още не е получило своето разбиране.“
Уви, първият секретар на ЦК на КПСС нямаше проблем с разбирането. Той беше бурен, импулсивен човек. Запленен от идеята, той не слушаше никого, унищожаваше всичко по пътя си, вървейки към целта. Той непрекъснато преработваше, престройваше, при това без да си представя крайния резултат или последствията от действията си.
Невероятно - и това е меко казано! – Сред действията на Хрушчов е обичайно да се помни предаването на Крим на Украйна. Но той също „подари“ на Беларус, Украйна и Литва редица райони от Смоленска, Брянска и Калининградска области.
В Кремъл имаше идея Бостандикският район с площ от около 420 хиляди хектара, един от най-плодородните региони на Казахстан, да бъде прехвърлен на Узбекистан. От Алмати обаче се чу глух ропот...
Говореше се за прехвърлянето на полуостров Мангишлак, който принадлежи на Казахстан, на Азербайджан и отчасти на Туркменистан. Но и в този случай Хрушчов среща силна съпротива и отстъпва.
Друга забравена „идея“ на Хрушчов – и по-лоша от останалите. Той предложи смяна на столицата на СССР! Аджубей си спомня това: „Сега си мисля: какво щеше да стане днес, ако Хрушчов беше изпълнил намерението си да премести столицата на страната от Москва в Киев? И Хрушчов се връща към тази тема неведнъж. Ето какво каза той: "Киев е майката на руските градове. Въздухът там е по-чист, няма толкова много глухи стени, понастроени..."
Преди 80 години никой, разбира се, не си е представял, че преминаването на Крим към Украйна е бомба със закъснител. Само че беше предопределено да избухне много години по-късно, след разпадането на Съветския съюз, когато Украйна и Русия станаха отделни, независими държави.
Хрушчов беше наречен родоотстъпник, предател на интересите на Русия. Но през 1954 г. това беше само и единствено прехвърляне на една област от една република в друга. В указа на Президиума на Върховния съвет „За прехвърлянето на Кримска област от РСФСР към Украинската РСФСР“ се посочва, че двете републики са близки „поради обща икономика, териториална близост и тесни икономически и културни връзки между Кримската област и Украинска ССР”.
Затова подобно решение беше приветствано и наречено полезно, продиктувано от обективни обстоятелства. А това означава, че трябва да е от полза за цялата власт.
Но дори пламенни украински националисти като Петлюра и Бандера не мечтаеха за Крим като украинско владение! Беше накърнена и историческата памет. Все пак Крим е изконно руска земя. На него се намира древният Херсонес, където е кръстен Светия княз Владимир.
Нашите предци са воювали в Крим в няколко турски похода, воювали са до смърт, защитавайки Севастопол в две войни, разделени от почти век - Кримската и Великата отечествена война.
Затова все още е горчиво и обидно за случилото се преди 80 години.
PS Единственият, който се обяви против предложението на Хрушчов, беше първият секретар на Кримския областен комитет на КПСС Павел Титов. Той вярваше, че тази земя при никакви обстоятелства не трябва да бъде откъсната от РСФСР и говореше директно за това, докато гледаше „реформатора“ в лицето. Но силите бяха неравни - през януари 1954 г. на пленума на Кримския областен комитет Титов беше отстранен от поста си. Той плати за своята смелост и патриотизъм...
Превод: ЕС