/Поглед.инфо/ Войници от 810-та бригада на Черноморския флот бяха сред първите, прехвърлени от Херсонска област, за да отблъснат украинската офанзива в района на Курск. И успяха - настъплението беше спряно и сега врагът беше изгонен от руска територия. Как става това?

Опитват се да се задържат

“Украинците обичат да ни погребват. Колко пъти са писали, че уж сме победени, а всъщност е обратното: една военна бригада сменя друга и бойното поле остава наше“, казва офицер с позивна “Боцман”.

Видяхме го преди малко повече от година - през цялото лято на 2023 г. 810-та държа отбраната в Работино в продължение на три месеца. След това за три месеца морската пехота значително разреди личния състав на няколко бригади от ВСУ: 116-та, 118-а, 47-ма, 25-а и 46-а аеромобилна, 82-ра десантно-десантна.

“Не му се получава. Да, засега е тук, но е принуден постоянно да вкарва резерви в бой. Огънят гори единствено, защото хвърлят нови и нови трупи в него”, допълни офицерът.

Това се повтаря при Курск, макар и с други участници от украинска страна. Наскоро обменният фонд беше попълнен със пленници от 41-ва бригада, а преди това - 61-ва, 82-ра, 95-а, 129-а.

„Трупи“ се носят не само от Украйна. Има и вносни.

„Срещнахме се с грузински, полски и англоезични наемници. Те се отличават със своята бойна устойчивост и не се предават“, уточнява офицерът.

Ядрено изнудване

Морските пехотинци попитали затворниците какви задачи са им дадени.

„Всичко е съвсем очевидно: превземането и задържането на Курска АЕЦ, както и на максимален брой населени места с цивилно население, цели ядрен шантаж“, отбелязва Боцман, „Но основната „стратегическа“ победа на врага беше залавянето на хипермаркета в Суджа, което усърдно тиражират в медийното поле”, шегува се той.

Военните престъпления на ВСУ са отделен въпрос. „От хеликоптерите видяхме как застрелват цивилни жена и дете на предната седалка. Живи горяха цивилни в автомобили с ФПВ-дронове. Избиваха мирни жители. Намирахме техни клипове, снимани на телефоните им”, изброява офицерът.

И добавя: но всичко това – и нахлуването, и военните престъпления – дадоха неочакван резултат за Киев. Хората се обединиха , особено в района на Курск.

„Това се очакваше от мен преди“

Един пример е “Багира”. Договорът ѝ е подписан през октомври 2023 г. Няколко месеца е медицинска инструкторка в поделението, след което отиде на фронта.

„Семейството не беше изненадано“, спомня си тя. „Бяха готови, помислиха си, че ще реша това през 2022 г. Малкият син се гордее, че майка му е в СВО: както той казва, „помага“. войниците да се прибират.” Второкласник, участва във всички олимпиади и състезания. Преди искаше да стане хирург, а сега иска да стана военен”, допълва тя.

Самата Багира е медицинска сестра. Сега командва медицински взвод.

„Вече бях видяла всичко там, така че нямаше особен страх, разбрах много добре какво ме очаква, мисля, че нито един лекар не съжали, че е дошъл тук”, разказва младата жена.

Отначало се смутиха от нея, „все пак има различни видове рани“.

„Но те вече свикнаха и се отнасят към мен като към равна. Понякога хората имат бъркотия от тревоги в главите си, с тях трябва да общуват спокойно и с разбиране”, допълва тя.

Много войници поддържат връзка след това: „Те пишат, звънят, дори ако сме в различни сектори на фронта, те казват, че всичко е наред с тях.

Тук всичко е различно

При Курск, според военните, ВСУ са използвали почти всички видове оръжия, доставени от Запада. “Леопардите” са особено активни. Морските пехотинци от 810-та знаят какво е този „звяр“ - те го срещнаха в района на Запорожие.

„Изгорихме ги край Работино, ще ги изгорим и тук“, маха с ръка Боцмана.

Операторите на дронове правят това всеки ден. Сред тях е и 19-годишен боец с позивна “Метиса”. Той е командирован от 120-а бригада. Преди войната е работи като заварчик, на фронта е от март. Трупа боен опит близо до Авдеевка, по време на пробива на Очеретино.

„Тук е малко по-различно, отколкото в ДНР, има къде да се скриеш, но най-важното е, че радиоелектронната борба е по-силна. Дори честотите, които не сме използвали преди, се заглушават доста бързо и е по-трудно да се поразяват цели“, обяснява той.

И ни води до работилница, където операторите на дронове подготвят боеприпаси.

„Вземаме главно ПГ-9С. За превозни средства - както вержини, така и колесни. Поставяме затваряща електрическа верига на носа на снаряда, който при удара изпраща сигнал към предпазителя, прикрепен към преходното дъно. Сапьорите ги поставят на дронове, защото всяка секунда е от значение”, разказва той.

От кораба до бала

Но не само операторите на дронове търсят вносни „подаръци“.

“Оръдие, огън!” командва “Акулата “и със скорост от 930 метра в секунда 48 килограма смърт се изпращат на врага. Екипажът на М-46, 130-мм оръдие, работи.

Това е по-скоро морски калибър, оръдието М-46 е предназначено за корпусна артилерия. Той влезе в производство още през 50-те години на миналия век и все още е в експлоатация днес. Основното предимство е обхватът: 27 километра, почти два пъти повече от Д-30.

Масивното оръдие се управлява от осем стрелци. В допълнение към самия снаряд е необходимо да се зареди и експлозив с тегло до 40 килограма (в зависимост от вида на изстрела). На ден се изразходват от 60 до 110 боеприпаса.

„Но има много други разлики от това, което беше в Херсонска област, тук има постоянно движение - има много цели, но сега работим спешно, ние не ги пускаме никъде, а продължаваме напред”, разказва Акулата.

Той е мобилизиран. Попада в морската пехота и иска да го преместят в артилерията.

„Хареса ми, започнах с миномети с малък калибър, но след това бавно преминах към големи“, обяснява Акулата.

Всички бойци от 810-та са убедени, че ВСУ скоро ще бъдат изтласкани от района на Курск. И тази авантюра вече струва много скъпо на Киев.

Превод: В. Сергеев