/Поглед.инфо/ През целия период след началото на СВО, в експертната общност на Русия не стихват споровете, че страната ни трябва да излезе от всички международни организации. По мое мнение, тук е избирателен подход.

Произходът на петата колона в Русия

В периода на късния СССР в рамките на теорията за конвергенцията започва сближаването на съветския елит със Запада. Политиката на разведряване на международното напрежение послужи като идеологическа опора на този курс. След Втората световна война Западът достига ново ниво на глобализация и формира идеологията на „Новия световен ред“, като започва да подготвя стратегия за поглъщане на СССР чрез интегрирането му в своите системни институции.

Една от тези институции беше Римският клуб, към срещите на който СССР се присъедини през 1970 г. Усилията на Запада не бяха напразни - психологията на много висши съветски лидери се променяше все повече и повече. Идеята за интегриране на СССР в Запада беше обрасла с нужните кадри и се превърна в материална сила.

Следващият етап от „интеграцията” на СССР към Запада е създаването през 1972 г. във Виена на Института за приложен системен анализ (IPSI), който под прикритието на изследване на общи за социализма и капитализма проблеми (т.нар. „теории на средно ниво“), популяризира теорията за конвергенцията в СССР. Известно е, че тук са се обучавали такива бъдещи "млади реформатори" като Чубайс, Гайдар, Авен, Нечаев, Улюкаев и др.

През 1973 г., в развитие на курса към конвергенция, беше подписан известният Хелзинкски акт за сигурност и сътрудничество в Европа. СССР се отказа от концепцията за тотална конфронтация между двете системи и провъзгласи курс към тяхното мирно съвместно съществуване.

През 1976 г. идва следващата стъпка: в Москва е създаден клон на IPSI, Всеруския научноизследователски институт за системни изследвания. Формираната кадрова база повлия на стратегическия преход на Горбачов от мирно съжителство към реалния демонтаж на социализма и самия СССР в замяна на влизането на страната в западния свят.

Международните институции: ако не мърша, то чучело

Елцин, след като реши да разпусне СССР, започна да полага усилия да проникне във всички международни институции, създадени под егидата на Съединените щати. В това число и Съвета на Европа – организация от несубектни васали, които нямат собствен курс извън целите на американската външна политика.

Още повече, че корпусът от „международни експерти“ и съответните длъжностни лица е създаден още в СССР още с подготовката на Хелзинкския акт. Прозападният руски елит създаде лично за себе си стратегии за капитализация, изповядвайки принципа „Връзките решават всичко“. Не връзките за институции, а институциите - за връзки. Институциите са прикритие, а целта са връзките. Съдбата на Чубайс е един от примерите, потвърждаващи това. Стабилността на руските либерали се дължеше именно на личните им връзки със Запада, които ставаха възможни само чрез участие в международни институции и форуми.

В същото време още дори съветският елит отлично разбираше всички рискове от установяването на комуникация между слабата и по-силната страна. Това е като епидемия: ако среда, заразена с вируси, се присъедини към среда без вируси, тогава вирусите няма да се разтворят, но здравата среда ще се зарази и разболее. Американските съветолози отбелязваха, че гражданите на СССР нямат имунитет срещу западната пропаганда. Тази ситуация обаче се запази в постсъветска Русия.

Бойте се от данаците, носещи дарове

Винаги са казвали: не трябва да има международни трибуни, където Руската федерация да не защитава своята позиция. Но освен Съвета за сигурност на ООН, това не ни даде никакво подкрепление, а се превърна в канал за вербуване на руски служители и възникване на конфликт между техните лични и държавните интереси.

Очевидно е, че членството на Русия е безсмислено в контролираните от САЩ международни организации с техните процедури за вземане на решения, при положение, че елитите на Запада се формират във Вашингтон. Не бяхме изслушвани, оставахме нечути, аргументите ни не бяха взети предвид и сега това само се засили.

В същото време Русия беше принудена да действа и по заповеди от Запада. Но не беше възможно да се използва статута на членство в международни организации за издигане на позицията ни в западното медийно пространство поради абсолютния монопол на САЩ.

Троянските коне на глобализацията

Една от последиците от подобна политика беше формирането на корпус от т. нар. "международни експерти". Всъщност се появи слой от компрадорския елит, който постепенно се установява на Запад и прокарва своя дневен ред в Руската федерация. Повечето от този елит имат двойно гражданство, разрешение за пребиваване или за постоянно пребиваване, както и активи на Запад. Нашето правителство се опита да създаде собствена система от международни форумни платформи и по някакъв начин да ги използва, за да предаде позицията си на външния свят.

Всичко завърши с факта, че хитрите „многовекторни“ поддръжници на „мостовете между Русия и Запада“ се превърнаха в пета колона, успявайки да получават изгода и от двата източника. Тази пета колона саботираше и саботира интеграцията на Русия с Беларус, доколкото може, и разширяването на контактите с Китай и Индия, прокарвайки отказа от решителни стъпки в рамките на СВO.

Минск-1 и Минск-2, Истанбул-1, запазването на прозападното направление в културата - всичко това са нейни инициативи. Тезата за неизбежността на възстановяването на отношенията със Запада включва изискването да не се пипат тези троянски коне и да не се напускат международните прозападни структури, които извиват ръцете на Русия.

Т.нар. „международници“, носещи уж „мисията за установяване на конструктивни отношения със Запада“, е много активна и защитена прослойка от носители на двойна (а всъщност прозападна) лоялност. Тя оправдава по всякакъв възможен начин важността на запазването на статута си. Много от тях бяха и все още са откровено двойни агенти на влияние.

Но когато започна СВО, Западът, именно чрез международните институции, в които членува Русия, и техните водачи вътре в страната, оказа силен натиск върху нея. А ние нямахме практически никакъв контрол върху това.

Блажен е мъжът, който не следва съвета на нечестивите

Въпреки бойкота на Запада, страната ни по инерция запазва членството си в международни институции. Тази позиция не се преразглежда, въпреки изявленията на руското външно министерство и липсата на "червени линии". Разбира се, че е необходимо да запазим членството си в Съвета за сигурност на ООН, но защо да продължаваме да сме в СТО, WADA, МВФ, МОК, УЕФА?

Да, имаме огромна класа чиновници, които изградиха благосъстоянието си върху контактите с тези структури, но какво печели Русия от това? Защо още не сме вдигнали санкциите срещу Иран и Северна Корея? ООН е отделен случай, това е платформа, където САЩ не могат да ни затворят устата. Но и тук генералният секретар на ООН, под натиска на Вашингтон, заема явно пристрастна позиция.

В Русия все още има хора, които мотивират членството в прозападни международни организации с това, че когато СВO завърши, това ще бъде полезно. Тезата е изключително спорна. Нямаме нужда от старите институции, в които САЩ манипулират света, трябва да създадем нови.

Светът вече е разделен на полюси. Тези, които не виждат място за себе си в еднополюсния свят, ще трябва да създадат нещо свое. Следователно може да се каже, че самите международни институции, доминирани от САЩ, нямат значение за Русия.

Очакването, че членството на Русия в създадените от Запада глобални организации ще даде нещо на страната ни, не се оправда. По-скоро сме в капан. Те ще се опитат да ни превърнат в изгнаници, независимо дали сме членове на техните организации или не. Освен това членството в тях ни създава проблеми, тъй като САЩ организират там координирано преследване на Русия. Красноречив пример за това е СТО, една напълно мъртва организация.

Nihil in vita aeternum

Излизането на Русия от прозападните международни институции е продиктувано и от следното обстоятелство: все пак те са формирани в еднополюсния свят и сега до голяма степен съществуват по инерция. Колкото повече те се превръщат от средство за хармонизиране на интересите на различни държави в средство за извиване на оръжия в интерес на САЩ, толкова по-бързо ще има нужда да бъдат заменени с нещо по-адекватно.

Но пресичането на каналите на влияние на старите елитни групи в Русия, обвързани с прозападните международни платформи, е задължително. Намаляването на влиянието на тези елитни групи се смята не само за жизненоважно, но и за неизбежно.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?