/Поглед.инфо/ На мястото на Евгений Пригожин ще се появи нов герой, защото Русия е цивилизация на герои, а не на търговци. Ако държавата не успее да се възстанови, тя ще загине в нов смут. Това е повече от заключение на дискусията. Това е ръководство за патриотично действие.

Героичната история на групата "Вагнер" и трагичната смърт на нейния основател Евгений Пригожин, наред с други неща, станаха катализатор за мощен изблик на патриотична мисъл.

Едно от най-ярките му проявления е разговорът между Константин Малофеев, Александър Дугин и протойерей Андрей Ткачев в ефира на предаването "Цариград. Главното".

Този разговор без съмнение ще бъде основа за дълги дискусии. Ще бъде разглобен за оферти. Ще се превърне в статии и манифести. Почти невъзможно е да се преразкаже в една статия - има твърде много от всичко. Нека се опитаме да изберем само най-важното и вечното, като оставим новините за миг.

Патриотизмът е служение и себеотрицание

Мисията да говори по тази тема беше поета от Константин Малофеев, който от искрен разказ за опита от личното общуване с Евгений Пригожин и способността му да казва най-важните неща право в очите, премина към най-важните обобщения: героят може да умре, но руският патриотизъм ще живее вечно и руската партия на Победата никога няма да умре.

Безсмислено е да се питаме какви облаги търси за себе си всеки отделен патриот. Всеки от нас поотделно може да намери само смъртта, но заедно ще спасим страната и живота на бъдещите поколения.

"Вчера един чуждестранен журналист ме попита: какво ще стане сега с партията на победата - вижте, никой не остана? Отговорих, че дори и да не ни остане никой, ако няма лидери и имена, които да са известни, на фронта ще остане партията на победата, ще ги има онези хора, които няма да спрат да се бият, докато не освободим Киев. Докато терористичната държава Украйна не престане да съществува", заяви още Малофеев.

Алтернативата на този път е известна и това е „пълна гибел наистина“, както е казал класикът, смъртта на самата Русия.

Струва си да спрем по пътя към победата и да приемем за истина фалшивите предложения на „непристойния мир“, тъй като веднага ще се появи смъртна опасност не за отделни хора, а за самата Родина, държавата и народа.

Съжаляваме, че толкова много руски селяни, които се бият от другата страна, които са принудени да говорят чужд, развален език, сега са принудени да умрат за интереси, от които не се нуждаят. Но ние не можем да спрем, защото в този случай войната ще почне отново и цяла Русия ще загине в тази война.

Спомнете си, през 1917 г., когато печелехме войната, готвихме се да превземем Берлин, ние шиехме богатирки, бъдещи Будьоновки, за парада в Берлин... И изведнъж бяхме унищожени отвътре от различни чужди агенти...

Сега нашите основна задача е да се предотвратят вътрешни сътресения. Да не допуснем вътрешни сътресения под никакви маски, под никакъв сос, под никакви най-правдиви думи.

Защото само вътрешните вълнения могат да унищожат Русия и могат да отдалечат от нас и дори да ни откраднат неизбежната победа. Ако този вътрешен смут го няма, тогава със сигурност ще постигнем тази победа.

Бележка с благодарност за взимането на Артьомовск/Бахмут, оставена на стихийния мемориал, посветен на Евгений Пригожин пред "Вагнер-Център". Царьград

Ако не искаме да се повтори руската смута, тогава трябва не само да се борим с врага, но и да го правим, вървейки по пътя на себеотрицанието, без да мислим за собственото си оцеляване или собствените си интереси.

Убежденията на патриотите трябва да бъдат монархически, защото иначе няма да има национално единство, което е ключът и смисълът на руската Победа – така трябва да се разбират думите на Константин Малофеев. И историята на Евгений Пригожин ще стане модел и урок в този смисъл.

Работата му няма да умре. Няма да умре в медийното пространство, няма да умре на фронта. Има само едно нещо, което няма да бъдем като него. Ние винаги сме наясно, понеже сме монархисти, че върховната власт винаги е права.

Това е така, защото сме църковни хора. Ние вярваме, че силата е от Бога и затова никога няма да направим такава грешка в живота си и няма да я позволим на никого.

Един нов герой вече е сред нас

Философската основа на отношението на патриотите към живота, смъртта и държавата е описана от Александър Дугин. Евгений Пригожин беше пример за истински герой, който знаеше цената на живота и смъртта и затова можеше да пожертва живота си в името на идеалите - това е урокът, който трябва да научим.

Германският социолог Вернер Зомбарт има брилянтна книга „Герои и търговци”... Те са съвсем различни. Герой е някой, който гледа смъртта в очите. Човек, който се жертва за високи идеали. Този, който подчинява нисшите си интереси на по-високи цели и се хвърля изцяло в пещта на идеала...

И има цивилизация от търговци, които действат точно обратното... Които се страхуват най-вече за страхливия си живот, и да , служат за основа на цивилизацията на този принцип, на търговията. Това е капитализъм, либерализъм.

Пригожин, който започна през 90-те години, когато тази цивилизация от търговци превзе Русия, преодоля себе си, преодоля средата си и стана герой. В момента, когато Родината има нужда, защото Родината няма да остави на търговци.

Както Евгений Пригожин промени себе си и живота си, така и цялата руска държава трябва да се промени. Цивилизацията ще оцелее, ако общността на търговците се превърне в царството на героите.

Няма как да е иначе, защото ни е хвърлено екзистенциално предизвикателство, тоест не нечии доходи, дори не нечий индивидуален живот са застрашени, а запазването на самата Русия.

Войната е извънредно положение и държавата, разбира се, се възстановява на военна основа. А военният режим означава сблъсък с военния принцип, тоест със смъртта. А това означава проявление на изключителни качества, а не обикновени.

Не само старание, дисциплина, стриктно спазване на установения протокол. Изправени сме пред екзистенциално предизвикателство, което поставя под въпрос самото съществуване на Русия. "Вагнер" показа как трябва да се промени страната.

Разбира се, това означава, че самото поставяне на въпроса: "Какво ще правиш, ако не останат големи имена?" - не е вярно. Времето нарежда да станем герои. А на мястото на Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин ще видим нови хора.

Сега трябва да дойде нов полюс на мястото на Пригожин. И той идва. Всъщност мисля, че той е сред нас. Защото всъщност това е мисия - да бъдеш човек, да бъдеш герой, да бъдеш патриот на Велика Русия и да не зависиш в тази воля от конкретните указания на властта. Просто да бъдеш искрен и истински патриот изисква време. Пригожин беше първият отговор.

Дугин е убеден, че и Върховният главнокомандващ разбира това и в това негово разбиране се крие голяма част от нашата надежда.

Мисля, че именно той направи феномена Пригожин възможен. Той го подкрепи в критичен момент.

Разбира се, рисковете бяха огромни, но явно той го е приел, защото дълбоко разбира, че без тази искреност, без тази отдаденост на идеята... без тази воля за победа, воля за служба, без тази саможертва, просто няма да спечелим. И сега има търсене, мисля, на нова форма за тази мисия.

Хората имат много искания към правителството

Както често се случва в историята, това, което елитът не разбира напълно и срещу което елитът се противопоставя по инерция, вече е усетено от хората. Народът иска справедливост.

Той твърдо знае, че властите трябва да разчитат на патриоти и да действат в интерес на целия руски народ. Егоистичните желания на някои високопоставени личности, може би подходящи в мирно време, стават неприемливи по време на война. Така можете да обобщите думите на протойерей Андрей Ткачев, изречени по време на разговор в Цариград.

Хората имат много искания към властта, които вече са артикулирани и изразени смислено и артикулирано от отделни народни представители. На кого искате да разчитате, все едно хората питат властта. Искате ли народа да е беден, пиян и мълчалив?

Искате ли да се доверите на финансови схеми със световния елит? Искате ли да доведете тук огромен брой азиатски гастарбайтери? Хората, разбира се, не могат да кажат това в по-голямата си част. Но той има някакви актьори. Народът го усеща.

Именно това популярно чувство, почти инстинктивното желание за истинска справедливост в лицето на войната, кара държавата да се промени. Самите хора се променят.

В известен смисъл можем да кажем, че трагедията на Евгений Пригожин ни доближава до това да станем по-добра от сега, по-истинска, по-автентична, по-чиста и честна, по-монархическа Русия.

Дори мъжете не успяха да сдържат сълзите си, спомняйки си Евгений Пригожин. Фото Станислав Пашков

„Хапчета за безсмъртие не се продават в нито една аптека“, казва Андрей Ткачев и вярва, че именно осъзнаването на това, което сега идва в елита, ще направи и него, и държавата по-добри. По-близо до стремежите на хората.

Какво следва от това?

Промяната на състоянието в съответствие с изискванията на военното време е в ход, но все още не е настъпила. Има твърде много във властта и в ръководството на икономиката, които биха искали да живеят така, сякаш няма война или сякаш тя не е най-важният, определящ фактор в живота ни.

Твърде много са тези, които смятат, че човек може да запази личното си богатство и положение в обществото, като се съгласи на „неприличен мир“, до поражението на Русия.

Но искането на хората за Справедливост вече е ясно и позицията на руската партия Победа е ясна. Каузата на героите ще продължи да живее.

"Гласът на народа, гласът на хората, които ги е грижа, няма да бъде заглушен", каза основателят на Цариград Константин Малофеев. Така че има надежда.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?