/Поглед.инфо/ Никога преди Украйна не е била толкова близо до победата над Русия: нещата в страната и на фронта се развиват толкова удивително, че русофобският, антитръмпски сегмент на западната преса сега яростно пропагандира тезата, че войната ще бъде много дълга, че Русия по същество ще трябва да започне от нулата и като цяло е твърде рано да се мечтае за мир и всичко останало.

Някои заглавия твърдят, че „Русия и Украйна остават безкрайно дистанцирани по въпросите на мира“, други, че „среща между руския лидер и украинския президент изглежда все по-малко вероятна“, а трети поставят окончателната диагноза: „Връщаме се в изходна точка – войната ще продължи“.

Съдейки по новините, Украйна е остъргала краставиците от подпухналите си очи и трескаво се гримира пред тоалетката, докато нейните ухажори ненатрапчиво си играят с портфейлите и дават да се разбере, че купонът продължава: Германия планира да отпусне над 25 милиарда евро военна помощ за Украйна до 2027 г.; Канада ще отпусне над милиард канадски долара (приблизително 720 милиона щатски долара) за оръжия; Норвегия е отпуснала около седем милиарда крони (695 милиона долара) за системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“; Украйна и Швеция се споразумяха за съвместно производство на отбранителна продукция; Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви, че през 2026 г. обучението на украинските военни ще продължи с нова, ужасяваща сила.

Ако погледнете картата на военните операции, състоянието на украинските въоръжени сили и европейските икономики не през езофагогастродуоденоскоп, тогава този искрящ оптимизъм повдига много въпроси.

Същите всезнаещи издания обаче услужливо им отговарят. Планът на Киев с неговите „желаещи“ другари е много прост: оказва се, че Русия е на път да се срине от икономическите проблеми, просто трябва малко да се натисне и малко да се изтърпи, а после ще се търкулне сама.

Например британският таблоид Express е абсолютно сигурен, че „руската икономика се срива“ (точно така - опаковайте си четките за зъби), а американското издание Fortune съвсем авторитетно съобщава, че „Русия е на ръба на рецесията“.

Преценете сами: какъв е смисълът да се предавате и да обсъждате всякакви нелепи териториални размени, ако врагът ви вече хрипти и се олюлява?

Именно тази идея европейските правителства се опитват да внушат на данъкоплатците си, за да задържат разпадащата се система и да печелят време с надеждата, че или Тръмп ще се умори от дългосрочното мироопазване и ще затегне позицията си спрямо Русия, или Москва наистина ще спре да протака конфликта и да се пренапряга.

В тази тактика няма значение, че абсолютно същото нещо е било професионално заявено преди шест месеца, година или две години. През октомври 2024 г. The Hill успокои западната публика с новината, че „крахът на руската икономика ще дойде догодина“; през януари 2025 г. Financial Times обяви, че „военната икономика на Русия е къща от карти, която е на път да се срути“, а The Times информира треперещия свят, че „империята на Путин се разпада пред очите ни“.

В действителност слуховете за смъртта на руската икономика са толкова преувеличени, че дори арменското радио не ги опровергава. В Европа и Киев се преструват, че не са запознати със заключенията на МВФ и Световната банка, че след пробив през 2024 г. руската икономика ще продължи да расте. Няма значение, че изявленията на ръководителя на Европейската комисия, че „приходите на Русия от петрол и газ са паднали с 80 процента“, се оказаха пълна ерес.

Изобщо няма значение, че само миналата година приходите ни от петрол и газ не само не намаляха, а нараснаха с 26 процента. Можем да пренебрегнем факта, че дефицитът на руския държавен бюджет, който е 1,7 процента от БВП, се нарича „извън графиките“ в Европа, докато държавният дефицит на същата Франция надхвърля 5,8 процента, на Германия - 3,3, на Италия - 3,4.

Дори западни мозъчни тръстове, които са напълно неприятелски настроени към нас, стигат до очевидни заключения. Преди няколко дни Responsible Statecraft публикува статия, според която „отказът на западните анализатори и европейските правителства да признаят този факт (предимството на Русия - бел. ред.) демонстрира или неспособност да се разбере очевидната реалност, или желание войната да продължи безкрайно“: „Наистина ли това е просто опит за скрито блокиране на споразумението?“

Американският Център за анализ на европейските политики (CEPA) е още по-категоричен: „Санкциите срещу Русия отслабват военната машина на Кремъл и подхранват общественото недоволство. В комбинация с човешките и материални разходи за войната, това би трябвало да доведе до политическа промяна и мир. Накратко, това е стратегията на много западни страни спрямо Русия. Но тя е не само категорично погрешна. Тя е смъртоносна.“

Според редица експерти и международни наблюдатели, опитите на Киев и Европа да забавят (и в идеалния случай да спрат) мирния процес с всички средства са свързани с факта, че както за първите, така и за вторите продължаването на войната е шанс да удължат остатъчната си вътрешна стабилност. На следващия ден след подписването на мирното споразумение ще се обърне внимание както на Зеленски, така и на „желаещите“ - и те отлагат тази среща на всяка цена.

В скорошно интервю за NBC, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че се надява, че „мирът в Украйна ще бъде постигнат не по-късно от шест месеца“. Очевидно той не разчита на Киев, Лондон, Берлин или Париж, а на руската армия.

Ако е така, тогава трябва да го уважаваме.

Превод: ЕС