/Поглед.инфо/ Интервю с политическия анализатор Валерий Коровин за сайта "Изборский клуб"
- Валери Михайлович, защо Владимир Путин от началото на неговото президентство не промени средата си и той на практика няма съмишленици? Защо са му необходими тези хора?
- Напълно неразбираемо. Това е само един вид баласт, който той влачи заедно със себе си. Гледайте „Единна Русия“ – какво е тя? Това е наследство от 90-те години. Тогава ги имаше социалните движения „Отечество“, „Цяла Русия“ и междурегионалното движение „Единство“ („Мечка“). Тогава „Единство“ („Мечка“) и обединените в едно „Отечество - Цяла Русия“ бяха обединени в политическата партия „Единна Русия“.
Всички тези движения са създадени от олигарси за конкретни политически и технологични задачи преди изборите. И това са всичките боклуци, които Путин влачи през всичките 20 години. Защо влачи тази торба с някакъв боклук, от който никой не се нуждае, е абсолютно непонятно. Той постоянно пилее легитимността си заради тях, влага своя рейтинг, доверието към него, което лично нашият народ, народът на Русия са му изразили.
Той пилее всичко това напълно ирационално, вместо да реализира исторически постижения. А той направи редица херкулесови подвизи, които започна и осъществи през първия си мандат основно. Е, плюс Крим. Значението на Крим - разбира се, това ще влезе в историята завинаги. Путин в това отношение е историческа фигура.
Той можеше да направи повече с такъв кредит на доверие. Но той не го направи. Вместо това изразходва тези сили, този рейтинг на доверие, тази енергия, легитимност, за да влачи цялото това либерално блато, икономическия блок на правителството. Защо? Никой в Русия просто не може да търпи либералите.
Те не демонстрират никаква ефективност. Мит е, че либерал е ефективен мениджър, развиващ икономика. Това са пълни глупости. Влияние оказаха високите цени на петрола, а всичко останало либералите просто го пропиляват. За либерала е първична неговата либерална идея, а не интересите на народа и на държавата.
Либералът винаги мисли как транснационалните корпорации, западните елити, някои офшорни олигарси и други подобни гледат на неговите решения, а не какво мисли народът, масите от населението за неговите решения. Либералът не се интересува от масите, той просто не се интересува от тях.
Помнете си Чубайс с неговите „пенсионерите не се вписват в пазарните реформи“, или Гайдар с „шоковата му терапия“, или Новодворская, или Боровой, който наскоро избяга от страната. Либералите плюят като цяло върху населението, особено върху руския народ и като цяло върху народите на Русия, особено върху Русия, която смятат за твърде тромава, неудобна за реформи.
Всички либерали говориха за това още през 90-те: Русия е твърде голяма, би било необходимо да я поорежем малко, невъзможно е да се проведат реформи в такава огромна държава, хората не са такива и т.н. Това са митове, в чийто плен Путин живее от 20 години, който влачи либералите, „Единна Русия“, старата политическа система, целият този баласт го влачи, вместо да прилага исторически решения. Той го задържа. Ето отговора на този въпрос.
Наистина в Русия има търсене не за някакво антипутинско, а за постпутинско движение. Но кого виждаме на тези митинги? Същите тези момчета и момичета либерали. Тези, които ги гледат, направо се поболяват от тях. Защо в дълбините виждаме един протест, а на повърхността тази пяна? Защо народът не излезе, а излизат някакви тъпанари?
Когато навън излезе руският народ, тогава започва нова ера, всичко просто се разпада. Когато руският народ в своята цялост излезе навън, само че истинският, дълбок народ, както е модерно да се изразяват, тогава се дръжте. Няма да остане камък върху камък, когато народът излезе.
И сега това е просто тълпа от представители на ЛГБТ общността, украинци със знамена, момчета и момичета, които слушат рок музика
Това са така наречените малцинства. Малцинствата са винаги активни, те винаги излизат, бутат и плюят. Но тъй като нямаме патриотична политическа алтернатива, целият протест се оседлава от либералите, които разчитат на западните мрежи, западното финансиране и ясно формулиран дневен ред над него.
Но тайната на руската политическа система е, че народът е консервативен, народ патриот, православен народ, суверен и привърженик на големите постижения. Когато държавата намалява, стои в застой, народът страда. Когато държавата расте, народът се въодушевява. Такъв е народът.
Либералите, западните реформатори не го харесват, защото е невъзможно да се проведат пазарни реформи с него. Но майната им на пазарните реформи. Ето такъв ни е народът. Това е мнозинството. А малцинствата по правило са западни агенти, част от либералните мрежи, които се захранват от Държавния департамент. Те се подиграват. Но това е такъв системен модел, просто даденост.
И те са организирани в определена политическа структура. Веднага след като възникне известно недоволство, те веднага се появяват на върха на това недоволство и веднага казват: „Всички ще кажем сега, това е нашият протест“. Разбира се, излизат обикновени хора. Но модератори, катализатори на този протест по правило са ЛГБТ общностите, членовете на либералните младежки движения, представители на западните неправителствени организации, рапъри, украинци.
Това е самата измет, те нямат нищо общо с руското православно мнозинство и като цяло с народите на Русия. Това е точно такава пяна, но тя е най-активната, структурирана, целенасочена. Те имат задачи, имат тези, имат метода Джийн Шарп, имат желание и готовност да съсипят страната, да я дестабилизират, за да гарантират пристигането на западните стопани, които да кажат: „При вас е пълен безпорядък, сега ще ви въведем в норма“.
Превод: В.Сергеев