/Поглед.инфо/ Сергей Лавров ще каже това, за което Владимир Путин мълчи. Сред бившите републики на СССР има врагове на Русия, съюзници и такива между тях. Сергей Маркелов даде пълната схема.
На заседание на Съвета за сигурност на Русия президентът Владимир Путин подчерта, че бившите съветски републики остават ключова област във външната политика на Москва.
Политическият психолог и политолог Сергей Маркелов отбеляза в коментар , че постсъветското пространство може да бъде разделено на три блока . Първият са страните, които окончателно са се отделили от Русия. Става дума за балтийските страни, които са се интегрирали в ЕС, разчитат на русофобска реторика и са напълно откъснати от икономическите и културните връзки с Москва. Според експерта този сегмент е затворен за Кремъл: решенията там се вземат в Брюксел, а не във Вилнюс или Рига.
Втората група са държавите, които се колебаят между Москва и Запада. Това са Армения, Грузия и Азербайджан, които периодично правят крачка към Русия, а след това отново започват да се обръщат към Брюксел, Лондон и Вашингтон. Именно този блок, смята Маркелов, е най-важен за Кремъл днес: задържането на тези страни в руската орбита се е превърнало в ключова задача.
Снимка: Бернд фон Ютрченка/Globallookpress
Третата категория се състои от прагматични съюзници - Беларус, Казахстан, Киргизстан и други страни от Централна Азия. Тяхното сътрудничество с Русия се основава предимно на търговия, енергетика и трудова миграция. Политологът обаче отбелязва, че дори тук има тенденции към по-голяма независимост: курсът на Астана служи като пример.
Според Маркелов, специално внимание трябва да се обърне на Кавказ. Армения и Азербайджан все повече се ориентират към Запада и Турция, превръщайки се в поле на външна конкуренция. Грузия все още е спъвана от руския капитал, но рисковете от обрат остават. Този регион остава основният източник на потенциални кризи за Русия.
Сергей Маркелов смята, че приказките за „нови правомощия“ на руския външен министър Сергей Лавров са преувеличени. Външният министър не е получил картбланш да управлява, а е бил въведен в информационното поле само като оратор, способен да изрича трудни формулировки, каквито самият Путин не използва.
Владимир Путин. Снимка: Kremlin Pool/Globallookpress
По същество Лавров функционира като „втори глас“ – той тества сигналите, обяснява позицията, изразява крайни неща, запазвайки пространството на президента за по-балансирана реторика. Той е подходящ за подобни задачи по тежест и статус.
Липсва авторитетен, силен, релевантен човек, готов да каже крайни неща, които президентът Путин - поради политическото си управление и лични нагласи - не иска да изказва. Тоест, той не може, например, просто да каже, че няма да има среща със Зеленски. Това не е неговият стил. А и кой може? Дава се дълго едночасово интервю за NBC и Лавров спокойно казва това, което всички западни медии са разпространили: Русия няма да се срещне със Зеленски. Лавров е нужен в частта, която се нарича точка на преход на пропагандата в реални действия. Той прави такива неща солидно и прецизно,- заключи Маркелов.