/Поглед.инфо/ Падането на цените на петрола поради изпадането в Глобалната депресия, едва прикрито от коронавирусната лудост, поставя качествено нови задачи за въглеводородния комплекс (обикновено възприеман като цялост само от климатичните истерици).
Петролът може да поскъпне и то забележимо: в края на краищата, ако студената вътрешно-елитна гражданска война в САЩ на 4 ноември - след малко повече от три месеца - престане да бъде студена и вътрешно-елитна, доларът ще се обезцени. И ако е само с една трета, както прогнозират експертите им, това означава, че Бог наистина пази Америка.
Но търсенето ще се свие и глобалните комуникации до голяма степен ще бъдат подкопани (който не вярва, да се задълбае в завладяващата сага за транзита на руски газ през Украйна и Турция - ще бъде дори по-забавно!). Не изведнъж, не с един замах, а с многочислени паузи - но разпадът на глобалните пазари няма да е придружен от увеличение на общото потребление, включително на енергийните ресурси.
Евтините и надеждни доставки ще получат предимство - но не и за онези, които могат да грабят безнаказано, като Полша, Украйна и много други европейски потребители (само малко по-елегантно), доколкото разбирате, ограбват “Газпром”.
Сътрудничеството с европейците, които ще подивеят пред очите ни (които наистина не са способни да осъзнаят, че вместо „американски молекули демокрация“ плащат за същия руски газ, само че от американски прекупвачи), ще става все по-проблематично.
И е все по-малко актуално: ако настоящите тенденции продължат, през 2021 г. на власт в Германия ще дойде коалиция между Зелените и “Алтернатива за Германия”. Хубави момчета, които ще обявят джихад вече не на въглищните ТЕЦ (които ще бъдат окончателно затворени през 2025 г.), а на цялата германска индустрия, като превърнат Германия в това, в което тя превърна Източна Европа като част от Западна Европа: деиндустриализирани области. Американските стопани са уморени от конкуренцията на германските слуги.
Справедливо, но за руските суровини това е разочароващо.
Преориентацията към Китай няма да реши проблема: както поради естествени, така и географски причини, както и поради способността на подивелите строители на крадлив феодализъм да преговарят с носителите на културата, измислила тези преговори като вид дейност. Който се съмнява - нека се запознаем с търговската ефективност на “Силата на Сибир” за Русия. И най-важното е, че Глобалната депресия, която по принцип ще бъде по-лоша от Великата, също ще обхване Китай.
Когато отвън вече не е весело, е време да се влезе.
Глобалната депресия, подобно на последната, дава колосални възможности за модернизация на Русия: всеобхватна и сравнително евтина (защото няма кой друг да извършва големи модернизации по света - и ние се оказваме монополен потребител, способен да диктува и на най-нахалните корпорации).
Нещо повече, модернизацията на Русия, както и миналия път, се превръща в единствения изход от депресията за света и по-умната част от глобалните стратези осъзнава това още в средата на първото десетилетие на века.
Да, в ръководството на Русия все още няма никой, който дори да говори за това, но времената се менят: тези, които не стават по-мъдри, си тръгват с тях.
Първата фаза на разпадането на света на макрорегиони е маскирана от писъците на Външно министерство за неоснователността на санкциите. Това си е в нашата култура: да възприемаме великото през смешното и да съчиняваме вицове, вместо “Капитала” и закони.
По-лесно е по този начин, но нито най-тънкият писък, нито най-здравословният смях не отменят необходимостта.
Разпадането на света на макрорегиони ни принуждава да раждаме своето: от култура до производство.
И мнозинството от онова, което беше откраднато и унищожено в рамките на третината век национално предателство, ще трябва да го пресъздадем следващите години. Да, на нова, по-икономична основа - но докато бягахме напред, светът вървеше в другата посока и ще трябва да създадем много неща, които просто ги нямаше по време на съветската цивилизация.
Следователно няма да е зле да си спомним, че износът на суров петрол, природен газ и въглища, ако перифразираме Менделеев, е продажбата на банкноти на цената на вторични суровини.
Няма да ни е достатъчно да създадем - не наново, а на нова основа и за други задачи - не само петролна, но и газова и въглищна химия.
Наистина ще трябва да разработим нови находища: на арктическия шелф и в Източен Сибир - включително в условия, срещу които арктическият шелф може да изглежда като курорт. И не е важно дали петролът струва 5 или 500 долара за барел: доларът, пазарите и нуждите ще бъдат различни.
Това означава, че на мястото на канибалските, либерални закони и данъци ще са нужни човешки, производствени: позволяващи не само да се произвежда нещо различно от спекулации, но и да се добива петрол. Отчитайки природните, климатичните и геоложки условия, отменяйки „данъчната маневра“, на която толкова се радват соросоидите, които са вдигнали до небето цените на бензина и правещи всички рафинерии нерентабилни.
Технологиите за затваряне вече ни дават 20 допълнителни години активен пълноценен живот (крадците феодали не се нуждаят от това - и те са прави за себе си), но все пак не могат да дадат безплатна енергия и суровини за композитите.
А това означава, че въглеводородите ще останат основата на икономиката, основата на модернизацията, а усъвършенстването на технологиите само ще увеличи тяхната роля.
А напред е времето на Великия петрол.
Идва и скоро няма да повярваме, че можеше да е иначе и ще откажем да повярваме, че някога не сме го предвидили.
Можете да се отчайвате, можете да удряте челото си по стените и дори да ги пробивате: големите процеси, за разлика от нашите интриги и страхове, са обективни.
Очаква ни огромна работа.,
Превод: В. Сергеев