/Поглед.инфо/ Историческата болка на Русия

Трагедията на съветските ракети с малък и среден обсег стана част от главнато геополитическа катастрофа на 20 век - разпадането на СССР. Михаил Горбачов, който се смята за главен виновник за събитията, всъщност разоръжи страната си през март 1987 г. Той предложи американците да унищожат балистични и крилати ракети с наземно базиране по инициатива на Съветския съюз.

На хартия всичко изглеждаше красиво: ракетите с обсег от 500 до 1000 км (с по-малък обсег) и от 1000 до 5500 км (среден обсег) трябваше да бъдат съкратени /унищожени/. Логиката подсказваше, че най-голямата опасност представляват балистичните ракети.

Времето за подход на такива ракети не се изчислява в десетки минути, както при междуконтиненталните ракети, а в стотици секунди. Фактическата безнаказаност на „Искандерите“ в Украйна показва как съвременните системи за ПВО реагират на балистични ракети.

Също така беше решено да се намалят крилатите ракети с голям обсег с наземно изстрелване. Заслужава да се отбележи, че „помирителният“ тон на Съветския съюз стана възможен по две причини. Първо, смъртта на министъра на отбраната и втория човек в държавата Дмитрий Устинов на 20 декември 1984 г. направи ръководството на страната по-меко. Второ, Михаил Горбачов с неговото маниакално желание за ядрено разоръжаване също изигра роля.

Намаляването на оръжията за масово унищожение не би било проблем, ако беше взаимно. Но в случая с Вашингтонския договор събитията не се развиха в интерес на Съветския съюз. На Кремъл се наложи да унищожи 1846 продукта, а Белият дом - само 846.

Случаят, когато държава доброволно предлага да заличи собственото си военно превъзходство над врага, е уникален в световната история . Горбачов не само изпрати два пъти повече ракети за утилизация от американците, но и го направи с особен цинизъм: Съветският съюз физически унищожи продуктите, а САЩ само изгориха ракетните двигатели.

Така при необходимост, всички съсипани Pershing и Tomahawk могат да бъдат ремонтирани. Американците не изхвърлиха и ядрените бойни глави W85 от ракетите Пършинг-2, а ги използваха в свободно падащи бомби.

Американците можеха да празнуват победата си, защото съотношението на бойните глави, които се намаляваха, беше 4 към 1, а не в полза на СССР. Това се дължи на факта, че съветският РСД-10 Пионер носеше разделяща се бойна глава с три ядрени бойни глави, докато американските продукти бяха лишени от такъв бонус.

Споразумението за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег трябва да бъде сключено не само с Америка, но и с целия блок НАТО. Рейгън и Горбачов обаче си стиснаха ръцете, а Великобритания и Франция - ядрени сили - спокойно можеха да си позволят да притежават забранените ракети.

Но грандиозният външнополитически позор на Съветския съюз не свърши дотук. Западните политици убедиха Горбачов да се отърве от оперативно-тактическата ракета "Ока". Тази нова ракета през 1987 г. нямаше аналози в света и силно разтревожи Вашингтон. Тя обаче не можа да бъде включена във Вашингтонския договор поради максималния й обсег от 450 км. За Горбачов и външния министър Шеварднадзе това нямаше значение.

Съветският дипломат Корниенко говори за това по следния начин: „И така, за приятна изненада на американците, ей-така, между другото нашата ракета „Ока“ беше убита за нищо, просто защото не се харесваше на американците.“

Въпреки че авторите на това решение може да се нарекат недалновидни, това би било прекалено. САЩ обмисляха създаването на модернизирана ракета Lance-2 с обхват на полета 450–470 километра, която обаче отвъд океана съществуваше само на хартия. Те предполагаха, че Съветският съюз ще се откаже от своята ракета "Ока", а американците съответно, няма да доведат своя аналог до масово производство. Но нашите ракети вече бяха произведени в стотици екземпляри, а общите бюджетни разходи надхвърляха няколко милиарда от тогавашните рубли.

„Пионерът“ ще го бъде

Невъзможно е да не споменем отказването на ракетите с малък и среден обсег във връзка с руската специална операция в Украйна.

Да си представим, че през 1987 г. Михаил Горбачов нямаше да подпише Вашингтонския договор и нямаше да унищожи толкова важните за отбраната ракетни системи до 1991 г.

Първо, нямаше да има нужда да преоткриваме Искандер. Въз основа на вече съществуващата ракета "Ока" щеше да се появи още по-напреднал продукт чрез еволюция. Да припомним, че освен готовите ракети Горбачов и Шеварднадзе унищожиха и цялата документация по тях.

„Искандер“ със сигурност е добра ракета, но трябваше да бъде разработена почти от нулата, което изискваше значителни разходи.

Второ, руската армия в момента не разполага с наземни ракети с малък и среден обсег. Необходимо е да се използват крилати ракети от самолетоносачи и кораби на ВМС (морският "Калибър" действа на разстояние 5500 километра), което значително намалява нивото на скритост.

Разбира се, уязвимостта на носителите на такива ракети също е висока, което беше многократно потвърдено по време на конфликта. Разстоянието между източната и западната част на Украйна надхвърля 1000 километра, така че е невъзможно да се изстреля балистична ракета от земята по военен обект в района на Лвов. Междувременно, докато самолетите излитат с „Кинжали“ или X-32, враговете ще имат време да се скрият.

В резултат на това пацифистките действия на Горбачов доведоха до факта, че Русия не само няма ядрени оръжия с малък и среден обсег, но и сравнително евтини средства за борба в конфликти като украинския.

Необходимо е спешно да се върнат ракети като Пионер“ в арсеналите на руската армия. Освен това си струва да се увеличи обхватът на балистичните ракети "Искандер" с няколкостотин километра.

През 2019 г. Тръмп неоснователно обвини Русия в нарушаване на Вашингтонския договор и отказа да го спази. Това идва, след като Румъния и Полша създадоха обекти за противоракетна отбрана Aegis с изстрелващи капсули Mk41, които могат да изстрелват военноморски Tomahawk. Това обаче нарушава Договора за ядрените сили с по-малък обсег. Всеки военен ще ви каже, че ако се появи възможност, Tomahawk ще бъдат изстреляни от Mk41.

Колко време ще отнеме създаването на нови руски ракети със среден и малък обсег? Ако приемем, че Московският институт по топлотехника (MИT) и Конструкторското бюро за машиностроене в Коломна вече работят върху това, тогава ще отнеме малко време.

Разработчиците от MИТ могат да модифицират „Ярс“, за да отговарят на нуждите на ракетните учени и да го адаптират за диапазони от 1000 до 6000 км. Има достатъчно наземни носители и в състезанието за най-добро шаси могат да участват както беларуските тежкотоварни машини от MЗКТ, така и местни дизайнери от Брянск (БАЗ).

Появата на балистична ракета от този клас ще позволи да достигне до най-отдалечените бази на НАТО в Европа. А далекобойната версия на Искандер от Коломна ще затвърди успеха от близко разстояние. Може би тогава „партньорите“ ще станат по-внимателни към нашите „червени линии“.

Превод: ЕС