/Поглед.инфо/ Преди 80 години, на 17 юни 1940 г., допълнителни части на Червената армия навлизат на територията на Литва, Латвия и Естония. Никой не им оказва съпротива. Сега в Талин, Рига и Вилнюс периодът, когато тези държави бяха в състава на СССР, се нарича „окупация“, на Запад по-меко казано - „инкорпорация“. Какво всъщност става и защо Сталин взема такова решение?

Към пладне, на 17 юни 1940 г., съветските части навлизат в Талин и Рига. От морето е акостирал морски десант. В близост до Рига кацат парашутисти. Това беше първата в историята сравнително бойна (не тренираща) употреба на въздушен десант.

Трябва да се припомни, че съветските войски вече присъстват в балтийските страни съгласно договорите за приятелство и взаимопомощ от 1939 г., но са разположени неравномерно. Например, след като СССР прехвърля Вилнюс и околностите му на Литва, съветските части са изтеглени от Вилнюс по искане на литовците и се местят в Нов Вилнюс и Пренай. Почистването на столицата от остатъците от "полския елемент" е направено от самите литовци, за което те не обичат да си спомнят сега.

През трите предходни дни, започвайки от 14 юни, правителствата на балтийските държави получават ултиматуми от Москва, които посочват злонамерено нарушение на договорите за приятелство от 1939 г., множество провокации срещу съветските военни и други грехове на Вилнюс, Рига и Талин. Прибалтийските държави са поканени да сформират правителства до 17 юни 1940 г., които ще могат да „изпълняват честно“ пактовете за взаимопомощ. Датите на изтичане на ултиматумите варират леко: за Латвия - 23,00, за Естония - 24,00 на 16 юни, което не променя съществено ситуацията.

Правителствата на Латвия и Естония, включително президентите Карлис Улманис и Константин Пяц, избират да се предадат. Литовците спорят няколко часа какво да правят, но в крайна сметка президентът Антанас Сметона бяга в Източна Прусия. В републиките са съставени неутрални по състав правителства от представители на „прогресивната интелигенция“ (в която обаче комунистите заемат някои ключови постове).

Сега в по-голямата част от случаите тези събития се разглеждат изключително през призмата на така наречения Пакт “Рибентроп-Молотов”. Всички останали обстоятелства се отбелязват като ненужни. Агресивният Сталин е сключил сделка с Хитлер, за да раздели заедно Източна Европа. Хитлер се стреми към световно господство на немската раса, СССР също иска да превземе цялата планета, но за начало поне да възстанови старите граници на империята.

Всичко това звучи красиво, но на такава идеологически поддържана либерална интерпретация на историята липсват цветовете на живота. Самите балтийски държави се появяват в такава картина на света под формата на нещастни бедни агънца, които насила са завлечени в съветския обор. И допълнителната информация изобщо не се вписва в тази черно-бяла схема.

Например, че тези страни не са агънца. И в трите балтийски държави има политически режими, които сега научно се наричат протофашистки или парафашистки.

Помагат на Германия

В Естония военното положение е в сила от десет години, политическите партии са забранени, а затворите са препълнени. Парламентът е разпуснат след военния преврат от 1934 г. и оттогава не е свикван. Този период в историята на Естония се нарича „ерата на мълчанието“. И точно тогава президентът Пяц и неговият помощник министър на отбраната Лайнодер започнаха първата вълна на „естонизация“. Лицата с немски, шведски и финландски фамилии са постоянно подканяни да ги променят на естонски. В исторически план германските барони дават собствената си фамилия на естонските крепостни селяни, както американските плантатори на черните си роби. Отделна е историята с православните естонци, живеещи на границата с Псковска област. Поради политиката на естонизация от 30-те години на миналия век те започват да бягат в Съветска Русия и сега в Псков има повече православни естонци, отколкото в самата Естония. В същото време самият Пяц е от православно семейство, а майка му дори е рускиня.

През последните десет години започнаха да се появяват интересни документи и проучвания, които в малко по-различна светлина служат както за обстоятелствата на преврата от 1934 г., така и за личността на Пяц. Изведнъж се оказва, че Пяц е на издръжка от Москва от 1920-те години (400 долара на месец - гигантска сума по това време). Тогава той е председател на Естонската търговско-промишлена палата и, съвременно казано, лобира за интересите на Съветския съюз. И през 1934 г. Москва в лицето на Народния комисариат за външните работи, посолството и разузнаването почти открито подкрепят кликата на Пяц-Лайнодер, а те съгласуват със СССР обстоятелствата около преврата.

Работата е там, че на предстоящите през 1934 година парламентарни избори в Естония, според всички оценки трябва да победят значително по-неприятни от Пяц хора. Партията „Вапси“ (от естонското “Вапсид” - „ветерани“), основана от ветерани от Гражданската война, е напълно фашистка организация, копираща Хитлеристката НСДРП и румънската “Желязна гвардия”. Москва категорично не беше доволна от такъв обрат на събитията и СССР активно подкрепя преврата на Пяц, който разпуска парламента и така пречи на „Вапси“ да дойдат на власт.

Неприятен звън се разнася през 1939 г., когато се случи така нареченото бягство на „Орел“. Полската подводница, бягаща от германските разрушители, приближава Талин и иска убежище. Неутрална Естония се съгласява да го предостави, което е в рамките на международното право. Но след няколко часа естонците превземат подводницата, изземат навигационните материали и започват да прибират оръжието ѝ. Седем торпеда са разтоварени, докато един от полските моряци не счупва лебедката. Това вече е очевидно нарушение на неутралитета в полза на Германия, както на Пяц е посочено в съветското посолство. Поляците не се отказват толкова лесно. През нощта те обезоръжават и връзват естонската охрана и излизат в морето. Невероятно е, че “Орел” успя да премине през плиткото Балтийско море и да заобиколи Дания на практика без карти и навигационни помагала. “Орел” безопасно стига до Шотландия, където беше включен във флота на Негово Величество.

Тази героична история постави под съмнение доверието към президента Пяц и ръководената от него с желязна ръка Естония. Едно е насилствено да се пренареждат немски и шведски фамилни имена на естонски, а друго е открита връзка с Германия и действие в нейна полза. В Естония и Латвия едновременно пристигат групи офицери от Вермахта, които инспектират съветската граница, пристанища и плажове.

От страна на Пяц това е грешен избор, който той прави не само за себе си лично, но и за цяла Естония. Константин Якович Пяц умира през 1956 г. в психиатрична клиника в района на Калинин. В диагнозата е написано: „счита себе си за президент на Естония“.

В Латвия Карлис Улманис прави военен преврат почти едновременно с Пяц - през май 1934 г., а след това просто се назначава за президент, отменя конституцията, разпръсква парламента и всички политически партии. И просто затваря неугодните вестници. Той нарича себе си „народен водач“, призовава латвийците да засаждат повече дървета и се отличава с любов към афоризми като „какво е - е, а какво не - не е“.

На 22 май 1939 г. британското външно министерство издава секретен меморандум, в който се изчисляват плюсовете и минусите на сключването на отбранителен съюз със СССР срещу Германия. И един от минусите там е следният: „в резултат на неспособността на Полша или Румъния да се противопоставят на нападението на Германия или в резултат на нападение на Германия срещу Съветския съюз по море или през балтийските държави, Великобритания може да не бъде вкарана във войната с цел защита на независимостта на която и да е европейска държава, но да подкрепя Съветския съюз срещу Германия". С други думи, Великобритания категорично не е иска да се бие с Хитлер в съюз със СССР.

На 22 март 1939 г. в Берлин литовският външен министър Юозас Урбшис подписва споразумение с Рибентроп за прехвърляне на Германия на Мемел с прилежащите му земи, тоест Клайпеда. След това Урбшис се разкайва дълго време и в мемоарите си, публикувани във Вилнюс през 1988 г., пише, че е принуден от "великите сили". Но това не го спира да се върне в Берлин през 1940 г. след действителното военно поражение на Франция. Литовското ръководство предлага на Хитлер установяване на германски протекторат, който от гледна точка на Москва нарушава съществуващото статукво.

Освен това има основание да се подозира, че преди инициативата на Вилнюс в Берлин СССР не е искал да включва балтийските държави. Например, на 25 май 1940 г. Москва обмисля въпроса за обмена на население между БССР и Литва - репатрирането на литовското население от Беларус, Белосток и Сувалки в Литва и обратно. Инициативата на Антанас Сметона и Юозас Урбшис много разгневява Москва, тъй като, както в случая с Естония, демонстрира нелоялността на Литва като потенциален съюзник. Литовците, предлагайки се на Германия като протекторат, нарушават реда на нещата и застрашават сигурността на СССР. Възможно е именно тази акция на Вилнюс да е последната сламка, убедила Сталин да избере точно сценария на поглъщане на балтийските държави.

Целият набор от детайли има влияние: нелоялността на ръководните, профашистки или полуфашистки режими в трите държави и получаването от разузнавателни и дипломатически източници на данни за теоретичната възможност на Германия да използва територията им за агресия срещу СССР.

Истинските причини за присъединяването

Ако си помислите за алтернативната историята, тогава можем да предположим, че Латвия, Литва и Естония биха могли да оцелеят както през 1940 г., така и през Втората световна война като съюзници на СССР и цялата антифашистка коалиция, като запазят държавната си независимост. Почти сигурно след 1945 г. те щяха да останат в орбитата на съветското влияние просто географски, щяха да влязат във Варшавския договор и СИВ, подобно на другите страни от Източна Европа. Щеше да има някои социални трансформации с ограничен характер, както в Полша или Унгария, където няма колективизация и никой не изпраща никого в Сибир.

За цялото това щастливо бъдеще е било нужно просто да се държат прилично. Корумпираното правителство на Естония нямаше нужда да заблуждава германците. Латвийците не трябваше да организират екскурзии на картографи и разузнавачи на Вермахта в горите около Латгале. И би било по-добре Сметона да мълчи и да си урежда нещата в получените безплатно Вилнюс и Сувалки. Има планове Вилнюс да се предаде на Беларус, който до есента на 1939 г. е лента, почти невидима за окото, около Минск. Като цяло в Москва наистина не искат да присъединяват когото и да било. Ограниченият опит на Западна Украйна и Западен Беларус показва, че може да има много повече проблеми, отколкото печалби.

Но историята се нарежда по различен начин не само заради „пакта Рибентроп-Молотов“ или „агресивните стремежи на Москва“, а в резултат на странни, а понякога и просто необясними действия от ръководството на трите балтийски държави. Необходимо е да изпълнят задълженията си по договорите и да не флиртуват с Берлин. Но не го правят.

Превод: В. Сергеев