/Поглед.инфо/ Сега децата в Русия прекарват около 300 часа от живота си в изучаване на социални науки в училище. 300 урока учат нещо. 300 урока са много. През това време можете да научите много неща. Сега попитайте един завършил 11-ти клас какво е научил от годините си на социални науки. Дори и да отговаря ясно, целият му отговор може да бъде поставен в един урок.
Но този предмет често се избира за полагане на матурите - защото е най-лесният. Социалните науки са един от предметите, които обезценяват самата концепция за образование, тоест съответствие с образа. Какъв образ корелира това с 300 урока по социални науки?
Харесва ми, когато образованието се разбира предимно като предаване от учител на ученик на чувство на щастие от опознаването на света. Идеалният вариант е учител, който знае, разбира и обича предмета си, да плени класа със своята любов и дълбочина и с помощта на литература, история, математика, физика и дори физическо възпитание и много други, да ги научи да разбират Света. Ясно е, че винаги е далеч от идеалното, но в случая на много дисциплини това е поне теоретично възможно. В случая с социалните науки това е невъзможно по принцип.
Какво да правим?
Предлагам да се обсъди публично въвеждането на корпус от философски дисциплини вместо социални науки. От логика с реторика в 6-7 клас, през история на мисълта в 8-9 клас - до философия в 10-11 клас.
Ето няколко мисли защо философията трябва да замени социалните науки.
В днешно време много се говори за необходимостта от формиране на цялостен човек. Човек, който е способен да разбере реалността и най-важното, разбира стойността и необходимостта от такова умение. Но без почтеност на мисленето и истинска дълбочина, без вътрешно желание за разбиране на света такъв човек е невъзможен. И да, това до голяма степен противоречи на идеологическото твърдение на сегашния либерализъм, че училищата и университетите трябва да подготвят хора-стоки за пазара на труда. Но всичко, което се случи в Русия след началото на СВО, е ярка и ясна илюстрация на това колко успешни и ефективни са хората-космополити, как се държат тези хора-стоки и как се държат тези, които са способни на по-интегрален мироглед, който включва не само кариерата и световните потребителски ценности, но Родината, личната отговорност и истинската свобода. И тук философията е дори не толкова като история на философията, а именно като любовта към мъдростта (умения за дълбоко мислене), която да ни помогне.
Световен контекст. Цивилизацията изисква разбиране в широк смисъл: това е създаването, изграждането и развитието на смисъла, което се превръща в ключовата компетентност, около която ще бъдат изградени други дисциплини и други професионални дейности. От разработчици на метавселена, дизайнери, медийни специалисти и търговци до икономисти, архитекти и градоустройствени специалисти. В новите условия всички тези области на човешката дейност изискват намесата на философите за собственото си устойчиво развитие. Дельоз и Гатари пишат: „Философията е изкуството да се формират, измислят, създават концепции. Да се създават все повече и повече нови концепции - това е предметът на философията. Концепцията е стабилен съсирек от значение.“
Руски контекст. Дойде време, когато, изглежда, вече никой не трябва да бъде убеждаван в необходимостта от руски национален суверенитет. Политически, управленски, икономически, военни и други суверенитети – всичко това пред очите ни стана изключително актуално и постепенно се превръща в реалност. Но най-важната основа на истинския суверенитет е „суверенитетът на мисленето“, хуманитарният суверенитет.
Живеем в ситуация, в която нашите насоки за социална и културна структура се очертават някъде на Запад. Може да не сме активни западняци, да разсъждаваме върху темата за любовта към гробовете на нашите бащи, но в реалния си живот, както и преди, се ръководим от „като тяхното да е“, от западните модели в икономиката, култура и социално строителство, екология. Ние прекъснахме традицията на руската мисъл и измерваме всичко със същата ценностна школа като убедените западняци. Загубихме семиотичен суверенитет.
Основната задача за следващите години от развитието на страната е да изоставим състоянието, в което нашият хуманитарен дискурс е зает от западната мисъл. Необходимо е – и възможно най-бързо – да се създаде пълноценна и всеобхватна национална суверенна хуманитарна програма. Да намерим своя собствена, независима, основана на ценности картина на света.
Това не може да стане без философията да влезе в центъра на обществения живот.
Четвъртото естествено следва от първите три съображения. Пред очите ни професията на философа ще стане изключително актуална в съвсем близко бъдеще. Една от целите на новия курс в училището е да даде възможност на философията да придобие нова социална идентичност. Да разберем и приемем новото значение на професията и пренесем тази ценност в публичното пространство. Не програмистите или дизайнерите (това е днешната професия), а философите ще станат професионалистите на бъдещето (здравей, Герман Греф!).
И сега малко маркетинг, къде без него. И за чиновниците, и за родителите, и за децата самата сила на думата „философия“ е много значима. Длъжностните лица разбират (или изглежда разбират) какво е това. Философията все още е задължителен предмет в първите години на всички университети, включително техническите. Тоест, няма нужда специално да се доказва или обяснява каквото и да било по новата тема.
За родителите „философията“ е много по-разбираема и убедителна от „социалните науки“. Детето ми учи философия в училище - така звучи. Детето ми учи социални науки в училище - какво от това?
И за децата е по-лесно да обяснят важността и необходимостта от философия. В негова защита се обявиха десетки известни имена от последните няколко хиляди години. Това са „мъдрите мъже и жени“ от миналото. Ако искате да сте като тях, ето един артикул за вас!
Нека върнем тези 300 часа от света на празнотата и безсмислието в света на дълбочината. Философията - в училищата!
Превод: В. Сергеев