/Поглед.инфо/ Арестът на основателя на „Телеграм“ Павел Дуров във Франция породи редица конспиративни теории за това кому и защо може да е необходимо това. Някои от тези теории идват от достатъчно сериозни хора, за да ги игнорират. Според тях арестът не е личен проблем на Дуров, а част от голяма война, водена от западните елити.

Арестът на Павел Дуров продължава да бъде една от основните теми в западните медии, отчасти защото мнозина го видяха като начало на „кръстоносен поход“ на държавите и либералната медийна върхушка срещу социалните мрежи извън техния контрол.

„Има нарастващо отхвърляне на дезинформацията и отрицателното влияние на платформите, както и желание тези платформи да бъдат държани отговорни за тяхното поведение. Мъск трябва да започне да се изнервя“, каза бившият служител на Съвета за национална сигурност на Тръмп (и един от ключовите свидетели на демократите по делото за импийчмънт на тогавашния президент) Александър Виндман.

Той далеч не е единственият, който мисли така. Според журналиста Тъкър Карлсън например арестът на Павел Дуров е „живо предупреждение за всеки собственик на платформа, който откаже да цензурира истината по заповед на правителства и разузнавателни агенции“.

На теория този кръстоносен поход трябваше да започне много отдавна. В крайна сметка социалните мрежи днес са едва ли не последното препятствие пред западния медиен картел.

Американските и европейските медии, разбира се, се контролират от различни олигарси и фондации, които понякога са в конфликтни отношения. При това над 90% от тях излъчват от ултралиберални позиции.

Статиите относно агресивното налагане на ЛГБТ, отхвърляне на десните партии, необходимостта от продължаване на войната с Русия - всички те, и от „Гардиън“, и от „Економист“, и от „Монд“, и от „Ню Йорк Таймс“, дори и от „Таймс“, са написани сякаш по едно и също ръководство.

Има и по-малко очевидни примери за вътрешна цензура. Европейската лява преса е до голяма степен пропалестинска, но не може директно да подкрепи ивицата Газа поради факта, че Израел е съюзник на САЩ.

Има доста разгорещени дискусии по определени въпроси на международната политика, но такива въпроси не са толкова много: западните медии „пишат в унисон“. И този хор щеше да претендира за статут на монополист във формирането на съзнанието на публиката, ако не бяха социалните мрежи. На първо място, тези от тях, които не се контролират от западния медиен естаблишмънт: „Телеграм“, „Ръмбъл“, донякъде „Екс“ на Илон Мъск.

„Телеграм“ се превърна в един от най-големите инструменти за онлайн комуникация в света и се превърна в централна част от ежедневието в страни като Русия, Украйна и Индия, позволявайки съобщения и независими новини и мнения“, признава „Ню Йорк Таймс“.

Естествено, тази независимост е описана по-скоро в мрачни тонове. „Беглото наблюдение на „Телеграм“ върху това, което потребителите казват или правят в платформата, помогна на хората, живеещи при авторитарни правителства, да общуват и организират. Но също така превърна приложението в убежище за дезинформация, крайнодесен екстремизъм и друго вредно съдържание“, продължава изданието, което определя носителите на „крайнодесния екстремизъм“ като например привържениците на Доналд Тръмп.

В други западни страни за това обвиняват и опозицията, която се умори да превръща Европа в площадка за неолиберални експерименти. „Неслучайно безредиците във Великобритания по-рано това лято бяха организирани чрез групи в „Телеграм“, като кадри от насилието се разпространяват през приложението и достигат до други платформи“, пише „Гардиън“. Безредиците, припомняме, започнаха, защото мигрант нахлу в школа по танци и намушка с нож три момиченца.

Самопровъзгласилите се лидери на западното правозащитно движение не само подкрепиха ареста на Дуров, но го обвиниха в отказ да сътрудничи на западните разузнавателни служби.

„Отказът му да сътрудничи с ФСБ в подкрепа на свободата на словото беше напълно компенсиран от отказа му да сътрудничи с други, за да спре злоупотребата с „Телеграм“ за гнусни цели“, пише авторът на множество фалшификати по отношение на Русия  Христо Грозев.

Това е ключовият момент. Атаката срещу Дуров не е просто опит на либералите да запазят монопола си върху информацията, а опит да го запазят в навечерието на съдбоносни събития за ултралибералния естаблишмънт.

Говорим не само за президентските избори в САЩ, чийто резултат може да доведе до масови протести, но и за засилващите се десни настроения в Европа на фона на икономически проблеми. Например за очакваните изборни успехи на „Алтернатива за Германия“ например.

Но има и очакваната победа на Русия в СВО, когато тази победа (както и харченето на стотици милиарди за предотвратяването ѝ) ще трябва да се обясни по някакъв начин.

Сега западните медии вече не могат да спечелят честно конкуренцията със социалните мрежи. Проучванията на общественото мнение показват, че например респондентите отдясно в АЩ са много по-недоверчиви към традиционните медии, отколкото респондентите отляво.

Следователно социалните мрежи трябва или да бъдат ограничени, което законодателите в много страни правят, или дискредитирани, или принудени да сътрудничат. Всички тези цели трябва да бъдат улеснени от ареста на Павел Дуров.

Всички собственици на платформи виждат разликата в подхода на властите към него и например към Марк Зукърбърг, собственик на „Мета“, която контролира „Фейсбук“, „УотсАп“ и „Инстаграм“. „Инстаграм“ има огромен проблем с проблема с експлоатацията на деца (става дума за педофили), но Зукърбърг не беше арестуван, защото цензурира свободата на словото и дава на правителствата достъп до потребителски данни“, каза собственикът на „Екс“ Илон Мъск.

Както знаете, друг продукт на „Мета“ – социалната мрежа „Фейсбук“ – беше забранен  в Руската федерация като един от основните инструменти на западната пропаганда в руско-украинския конфликт. Там те забраниха на едро всички проруски акаунти под всякакъв предлог, включително присъствието на думата „хохол“ в цитати от класическата литература.

В същото време „Мета“ (без значение какво казва самият Зукърбърг сега за опитите на екипа на Байдън да поеме контрол над него през 2021 г.) активно си сътрудничи с американските разузнавателни агенции. Затова не се страхува от арест. Но Илон Мъск „усеща нещо“.

„Ръководителите знаят, че по немислим досега начин сега може да се наложи да поемат лична отговорност за действията на компаниите, които притежават. Това може да промени оценката им за свързаните рискове“, пише „Гардиън“. Жертва на осведомеността, според изданието, може би е Мъск, който има „лоши отношения с европейските регулатори“. Може би това е причината Мъск толкова активно да инвестира в победата на Доналд Тръмп. Той смята, че само републиканец в Белия дом може да спаси свободата на словото в САЩ и други западни страни, но това изглежда прекалено оптимистично мнение.

Превод: В. Сергеев