/Поглед.инфо/ Наред с другите разкрития с които „пандемията“ обогати нашето разбиране за света, най-неочаквано стана, че дори богатите икономики започнаха да се борят с вируса, затъвайки в дълг. Правителството и Федералният резерв на САЩ отпуснаха 8 трилиона долара за преодоляване на последиците от „пандемията“. Половин трилион - само заплащане на принудителните болнични, престоя в болница в случай на зараза, тестове за вирус, обезщетения за безработица. 350 милиарда данъчни ваканции за малкия бизнес. 25 милиарда за подкрепа на авиокомпаниите и други. В същото време, в продължение на две години, държавният дълг на САЩ се е увеличил от 21,974 на 28,295 трилиона долара.

Обединена Европа отпусна 390 милиарда евро безвъзмездни средства и 360 милиарда евро заеми за "пандемията". Откъде Брюксел взе парите? От капиталовия пазар. Заем. Със условието за погасяване на дълга след 2028г. Без дори да попитаме какво ще се случи със световната икономика в случай на друга пандемия? Защо фармацевтичните компании, които са получили милиарди долари печалба от „пандемията“, тази година отново няма да внесат и стотинка в хазната? Защо правителството може да осигури обществен мир само с дълг?

Всичко това накара “Вътрешната данъчна служба” на САЩ да се заеме с въпроса доколко е ефективно данъчното облагане.

Данъчната система в САЩ се счита за една от най-добрите в света. По природа е англосаксонска, разчита на изземането на преки данъци и подобна работи във Великобритания, Австралия и Канада. Основната разлика е, че данъците се налагат върху доходите на физически лица (не на юридически лица) и пълнят американския бюджет на 80 процента. Минималният данък върху дохода в САЩ е 10 процента (при годишен доход над 19 050 долара). Максимумът е 37 процента (ако доходът е над 600 хиляди годишно). Би било логично да се предположи, че богатите подкрепят американския бюджет с 37 процента от доходите си, но цифрите разказват друга история.

Най-богатите домакинства в САЩ (в страната са само 1 процент) крият над 21% от доходите си от данъци, изчисляват анализатори на Данъчната служба. Нито дължимите глоби, а още по-малко затворът, няма да застрашат някой от тях: те използват тактики, които им позволяват да правят абсолютно невероятни неща. Христоматиен пример е “Амазон”, който преди две години не е платил нито цент федерален данък върху доходите, въпреки че печалбите му са нараснали до 11,2 млрд. долара, почти удвоявайки се. Защо? Тъй като от данък доход са приспаднати средства. За инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. За инвестиции в недвижими имоти, конструкции и оборудване. За допълнително възнаграждение на служителите към основната заплата. “Амазон”, “Епъл”, “Майкрософт”, фармацевтичните корпорации плащат на ръководителите си в собствените си акции, което Данъчната служба на САЩ третира като бизнес разходи, каквито те не са. Друг пример е Бил Гейтс, който върти около 50 милиарда долара в своята благотворителна фондация и дарява 5 процента всяка година, за да избегне плащането на 21 процента данък.

Разследването на Данъчната служба също установи, че 6 процента от най-заможните домакинства изобщо не отчитат доходите си пред данъчния отдел, „тихичко отклонявайки средствата си в офшорни, трансгранични предприятия и чрез други средства“. Това позволява на най-богатите американци да скрият 36 процента от плащанията на федерален данък върху дохода (средно 175 милиарда долара годишно). И заключението: „Значителното укриване на данъка върху доходите на самия връх изисква административен ресурс за откриване и сдържане“.

Любопитното е, че данъчните в САЩ проверяват благоприличието както на бедните, така и на най-богатите американци с еднаква редовност, без да откриват в повечето случаи укриването на данъци чрез офшорни сметки и трансгранични предприятия (обединяващи производство и продажба).

Това, че ситуацията, осветена от коронавируса, е станала крещяща, се доказва от бързането, с което в Конгреса на САЩ беше внесен законопроект, даващ на Данъчната служба правомощието да „наблюдава по-отблизо и преследва укриването на данъци от най-богатите американци“. И ако законът бъде приет, тогава данъчните ще получат допълнителни 100 милиарда долара за развитие в продължение на 10 години, за да подобрят технологиите за проверка и да разработят по-строги изисквания за отчитане на приходите. Очакваният ефектът за десетгодишния период е 1,2 трилиона долара в хазната.

Както отбелязва списание „Економист“, „години наред правителствата мрънкаха, кипяха и бушуваха, докато мултинационалните компании отчитаха печалби извън контрола в данъчни убежища“. В същото време Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) смята, че това е пряк грабеж на държавите, причиняващ щети на различните страни от 100 до 240 милиарда долара годишно - до 10 процента от световните корпоративни приходи от данък върху доходите. Спадът в събирането на данъци поради "пандемията" накара правителствата да "примъкнат тези пари обратно". Не само президентът на САЩ горещо говори за увеличаване на корпоративния данък, включително на изнесените в чужбина доходи. На предстоящата юнска среща на Г-7 в Лондон този проблем ще бъде обсъден от финансовите министри. Ясно е, че надеждите за заплащане на „пандемията“ за сметка на богатите са прекалено оптимистични, тъй като не е лесно да се променят принципите на корпоративното данъчно облагане, които са се развили в продължение на един век. И основният проблем е, че, надпреварвайки се за инвестиции и доходи, самите правителства привличат капитал с ниски корпоративни данъчни ставки.

Сравнете: през 1985 г. средната глобална ставка на корпоративния данък е 49%, а през 2018 г. вече е 24%. Днес тя е 12,5 процента в Ирландия, 5 процента в Сингапур и 0 процента в Бермудските острови.

И не само това позволява на корпорациите да крият доходи от данъчните власти. Една четвърт от печалбите на транснационалните корпорации сега са от инвестиционни центрове. Освен това по-малко от 5 процента от техните служители работят в тях. В същото време компаниите майки могат лесно да разпределят печалби между клонове в данъчните убежища, да предоставят интелектуална собственост, която след това да прехвърлят по лиценз (а не да продават, за да не плащат данък) на други клонове на места с високи данъци. Не е изненадващо, че през последните 10 години делът на печалбите в чужбина на транснационалните корпорации от САЩ, регистрирани в данъчни убежища, е нараснал от 30 на 60 процента.

Имайки предвид всичко това, е трудно да си представим, че идеята на администрацията на Джо Байдън да приеме „глобална“ минимална ставка на данъка върху чуждестранния доход от 21 процента, прилагайки я към печалбите на чуждестранни компании във всяка юрисдикция, ще породи вълнение в световен мащаб . Въпреки че мирното споразумение за облагане с данък върху доходите на мястото на трупането на печалбата от транснационалната компания вече е изразено днес от поне 40 държави от Франция до Индия. Вярно е, че те имат предвид единствено американските “Амазон”, “Гугъл” и “Фейсбук”, а не френските “Оранж С.А.” или индийският “Орен”.

И дали МВФ, който призова всички държави да се съгласят с предложеното въвеждане на „глобално“ правило за корпорациите да плащат данъци, където и да правят бизнес, ще помогне да се озаптят богатите, които не плащат данъци!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели