/Поглед.инфо/ „Те имат нужда от петрол. Не става въпрос за трафик на наркотици, не - те имат нужда от петрол, газ.“ С тези думи президентът на Венецуела Николас Мадуро описва истинските цели на Съединените щати, които концентрират войските си край бреговете на Венецуела. Способен ли е Тръмп да се реши на военна операция срещу Венецуела, как би могла да изглежда тя - и какви ще бъдат последствията?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп преименува Министерството на отбраната на Министерство на войната – и първата война под новия му статут изглежда е на хоризонта. Съединените щати струпват военни кораби близо до Венецуела, а президентът на страната Николас Мадуро реагира, като мобилизира милиции и събира армия, разполагайки я по крайбрежието и близо до границите със съседните държави.

Това не е първият опит на Съединените щати да свалят нелоялен режим във Венецуела, но е може би най-сериозният. И не само защото президентът на САЩ Доналд Тръмп е изключително решителен.

Така че, САЩ вече имат всички законни основания за инвазия. И под законни тук имаме предвид не международното, а вътрешното американско право. Президентът на САЩ има пълното право да започне война срещу друга държава и да я води в продължение на два месеца без одобрението на Конгреса.

Вашингтон вече обяви война на наркокартелите, а Пентагонът получи инструкции да атакува картелните сили навсякъде по света. Включително и в трети страни. Същевременно Белият дом официално заявява, че президентът на Венецуела Николас Мадуро е и лидер на картела Лос Солес (който е отговорен за почти 20% от целия южноамерикански кокаин, който попада на американския пазар), а за залавянето му е определена награда от 50 милиона долара.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио открито нарича Николас Мадуро „наркодилър“ и „терорист“ и твърди, че не се интересува от мнението на международни организации. „Организацията на обединените нации не е съгласна, но не ме интересува какво казват.

Той се крие от американското правосъдие, не е легитимният лидер на Венецуела“, казва ръководителят на Държавния департамент. Следователно, нахлуването във Венецуела може да бъде представено като операция срещу наркотиците.

Разбира се, това изглежда като лицемерие и прикритие за истинските цели на Съединените щати. „Те имат нужда от петрол. Не става въпрос за трафик на наркотици, не - те имат нужда от петрол, газ“, казва по този въпрос президентът на Венецуела Николас Мадуро.

И наистина, Венецуела разполага с едни от най-големите запаси от въглеводороди в света и правата за добив на тези ресурси може да бъдат прехвърлени на страните от БРИКС. И именно срещу БРИКС администрацията на Белия дом се бори най-активно на международната арена напоследък.

От чисто военна гледна точка, САЩ несъмнено имат многократно предимство пред Венецуела. „Общата численост на венецуелските въоръжени сили е до 150 хиляди бойци, включително до 100 хиляди сухопътни войски. Има малко количество съвременни оръжия - танкове, бойни машини на пехотата, самолети руско производство. Малки, но ефективни системи за противовъздушна отбрана С-300“, обяснява пред вестник „Взгляд“ Андрей Клинцевич, ръководител на Центъра за изследване на военните и политическите конфликти.

Според него Венецуела е подготвила добра регионална армия, за да се противопостави на врага в рамките на своя континент - но това е абсолютно недостатъчно, за да се противопостави на САЩ, които имат най-силната армия в Западното полукълбо.

Стратегическото предимство също е на страната на Съединените щати. Дори само защото те, като атакуваща страна, могат да избират всяка стратегия, която сметнат за необходима.

„Най-вероятно говорим за точкови удари с крилати ракети. Разрушители и подводници, събрани в региона, могат да формират ударен залп от около 1200 крилати ракети „Томахоук“. Този залп може да пробие всяка система за противовъздушна отбрана“,– казва Андрей Клинцевич.

След това Вашингтон може да разчисти небето над Венецуела и след това да въведе сухопътни сили. В частност, в момента американската армия в съседен Пуерто Рико провежда учения за отработка на десантни операции, десантиране на пехота от морето на сушата.

Въпреки че в същото време е малко вероятно Пентагонът да планира пълноценна окупация на Венецуела - най-малкото защото в джунглата венецуелците са способни да наложат сериозна партизанска война на американците, свеждайки до нула всички потенциални ползи от завземането на венецуелски нефтени находища.

„Съдейки по това, което американците подготвят, те не планират никаква голяма сухопътна операция. Петхилядният контингент от морски пехотинци, който в момента се обучава в Пуерто Рико, е предназначен за задачи или по евакуация, или за някакъв вид физическо залавяне на Мадуро. Те дебаркират, превземат обекта и си тръгват“, казва Андрей Клинцевич.

Вътрешнополитическата ситуация във Венецуела също благоприятства подобни действия. Да, Николас Мадуро уверява за „организирана борба на целия народ в случай на агресия“, но ако говорим за „десантиране, залавяне и тръгване“, тогава целият народ няма да излезе на улицата.

В крайна сметка позицията на Николас Мадуро в страната не може да се нарече силна. На изборите през 2024 г. той получи само 52% от гласовете - и спокойно може да се каже, че около 40% (предимно средната класа) от населението са против него.

Лидерката на опозицията Мария Корино Мачадо вече обвини Мадуро, че въоръжава милициите поради липсата на доверие от страна на армията. И намекна , че самият президент е виновен за настоящата ситуация - защото взема решения, за да угоди на външни държави (Русия, Китай, Куба и Иран).

Следователно САЩ могат да намерят много хора във Венецуела, които симпатизират на целите им – ако, разбира се, целта им е да свалят Мадуро, а не да окупират страната. В този случай представители на опозицията, някои от които заемат постовете на кметове и дори губернатори на отделни провинции, ще завземат властта. След това те ще могат да подпишат с американците предаването на всички петролни находища, от които се нуждае Вашингтон.

В момента за ограничено нахлуване липсва само едно нещо – политическо решение от страна на Тръмп. Президентът на САЩ разбира, че дори операцията да е успешна, ефектът от нея ще бъде непредсказуем. Всяка война е изпълнена с изненади, включително неприятни.

Да, успешните удари по икономически цели и дори залавянето на Николас Мадуро биха могли да изпратят сериозен сигнал към страните от Западното полукълбо. Да потиснат желанието им за сътрудничество с Китай и да ги принудят да уважават американските желания.

Но, от друга страна, те биха могли да предизвикат мощен прилив на антиамерикански настроения в регион, който винаги е мразел Америка. И по този начин да погребат всички надежди за връщане на идеологическия и икономически контрол над неговия „заден двор“.

„Не трябва да има сервилно подчинение на чужденци в Панама, Еквадор, Колумбия или Венецуела“, казва Густаво Петро, президент на Колумбия, която доскоро се смяташе за ключов съюзник на САЩ в Южна Америка.

Така че Тръмп трябва да реши дали е готов да поеме риска. Да хвърли политическите зарове с надеждата, че те ще му донесат добър резултат. Защото, ако се провали, ако това доведе до вълна от антиамерикански гняв и консолидиране на Южна Америка на тази основа, тогава това поражение ще бъде много по-болезнено за него от предстоящото фиаско в Украйна.

Всички вътрешнополитически врагове на Тръмп ще се надигнат (не само в Демократическата партия, но и в Републиканската партия) и в най-добрия случай той ще се изправи пред поражение на междинните избори през 2026 г., а в най-лошия - пред импийчмънт.

Превод: ЕС