/Поглед.инфо/ Участието на държавния глава на Русия в различни международни форуми отразява тяхната реална актуалност по отношение на основните задачи на националната външна политика. И в това отношение Г-20 е събитие, на което присъствието е по желание. Особено когато е свързано с пътуване на дълги разстояния, което създава допълнителни трудности при осигуряването на безопасността на първия човек.
Русия е в сериозна конфронтация със Запада и тук не е необходимо да се създават рискови ситуации. Индонезийските партньори много биха искали да видят Владимир Путин като свой гост, сега като цяло всеки иска шанс да посредничи между Русия и Запада, но решението беше взето въз основа на руските приоритети. И това, разбира се, е добре.
Индонезийските власти, които показаха голяма съпротива срещу американския натиск за участието на Русия, проявиха разбиране защо руската делегация ще бъде оглавявана от външния министър Сергей Лавров. Нещо повече, те решително отхвърлиха всички опити на Запада да блокира участието на Москва в срещата на върха в Бали не защото много обичат Русия, а за да потвърдят собствената си независимост и неспособността на наглата американска дипломация да ги „прегъне“. Това по принцип е свойство на съвременната международна политика – да се вземат сериозни решения единствено въз основа на своите предпочитания.
Доста трудно ни е да свикнем, че на преден план са поставени конкретни интереси и приоритети, а не абстрактни съображения за престиж или традиция. Но явно ще стане. Нещо повече, точно това от години правят основните опоненти на Русия в международната политика – американците, за които всяка институция има значение само в контекста на текущите национални интереси и задачи за решаване. Още повече, че САЩ започват да саботират работата на всякакви международни организации, ако те не им трябват в определен момент. За тях като цяло вътрешните правила са по-важни от всякакви международни норми и обичаи.
Но това са крайности, а има и по-прилични примери. Така например, докато Китай продължава политиката на „нулева толерантност“ към разпространението на коронавирус, участието на Си Цзинпин в международни срещи също е силно ограничено. Всички обърнаха внимание на факта, че през септември президентът на КНР участва в срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Самарканд. Той обаче не се присъедини към приятелските срещи на лидерите на страните-членки на тази организация в кулоарите или към тяхна "семейна" снимка за спомен. Причината е проста: докато нацията периодично е поставена под карантина, не е редно един лидер да се „размотава“ дори заобиколен от равни.
Русия, разбира се, е далеч от американското поведение и никога не е била толкова категорична в борбата с разпространението на коронавируса, колкото Китай. Тук основна роля играе прагматизмът на настоящия политически момент и вярата, че от събитието могат да се извлекат конкретни ползи. Следователно приоритет се дава на регионалните евразийски организации, преди всичко на ШОС, както и на БРИКС, което оправдава възложените надежди - основната глобална алтернатива на Запада по въпроса за създаването на общи норми и правила за водене на бизнес в света. .
Що се отнася до Г-20, това е по-скоро преходна форма от пълното господство на САЩ и Западна Европа към свят, който ще бъде уреден на принципа на няколко регионални групировки. Нека ви напомня, че инициативата за срещи на двадесетте най-големи „развити“ и „развиващи се“ икономики беше издигната за първи път през 1999 г. от финансовите министри на седемте водещи западни страни – „Голямата седморка“. След това им трябваше, за да работят с догонващи сили на фона на кратка азиатска икономическа криза. Инициативата обаче не получи сериозно развитие и през следващите девет години беше в латентно състояние, превърна се в институционална „консерва“, която Западът можеше да отвори в момента, в който има нужда.
През 2008 г. сривът на американските пазари стана претекст за световната финансова криза и този формат се оказа търсен. За Вашингтон беше важно да сподели отговорността за решаване на проблемите, които създаде, с всички водещи държави в света. Всички останали бяха много ентусиазирани от тази идея, защото очакваха да получат достъп до управлението на световната икономика. Първоначално Г-20 наистина се възприемаше като организация на бъдещето, символизираща края на западния монопол в управлението на глобализацията. Първите срещи на високо равнище на групата показаха всички признаци на движение в тази посока. Русия участва в тях с голям интерес, а през 2013 г. в Санкт Петербург се проведе много бляскава среща на Г-20.
Това единомислие обаче не продължи дълго. Още на следващата година срещата на лидерите на Г-20 в Австралия бе белязана от конфликт между Русия и Запада за Украйна. Връщането на Крим и конфликтът в Донбас за първи път доведоха до опити за изолация на Москва, от които обаче нищо не излезе. Да не говорим, че по това време САЩ и техните съюзници напълно загубиха интерес да обсъждат наистина важни въпроси с големите развиващи се страни.
Предизвикателството от Китай също се засилва. Си Цзинпин, който дойде на власт през 2012 г., веднага провъзгласи амбициозна програма за разширяване на китайското участие в развитието на африканските и латиноамериканските страни. Той по същество оспори монопола на западните държави в международните институции, застрашавайки неоколониалната основа на американската и европейската мощ. Тогава на САЩ и Западна Европа стана ясно, че китайското ръководство ще използва всички международни платформи, за да изземе инициативата от Запада и да я прокара върху платформите, създадени от самите американци. Следователно срещите с едновременното участие на САЩ и Китай постепенно се превърнаха в поредния фронт на студена конфронтация между тези сили.
Сега лидерът на КНР, за разлика от Путин, лично ще присъства на срещата на Г-20 в Бали. Той се нуждае от това, за да действа като икономически лидер на незападните държави там и в същото време да остане в крак с китайската традиция до последно да използва възможностите за мирен диалог, дори и с най-явните противници. Китай като цяло е една крачка зад Русия и се опитва да не се поддава на провокации от страна на САЩ, дори ако това доведе до репутационни загуби“, както при августовското посещение в Тайван на президента на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси. Не е известно докога ще продължи това и не можем да изключим военен сценарий за отношенията между Пекин и Вашингтон още през 2023 г.
Трябва ли Русия да се страхува, че зад гърба ѝ на срещата на високо равнище на Г-20 ще бъдат постигнати някакви споразумения? Не, не си струва. Противоречията, натрупани в глобалната пазарна икономика, са толкова големи, че никой не може да направи сериозни отстъпки по вътрешни причини. По време на срещата ще има лична среща между президентите Джо Байдън и Си Цзинпин - първата от идването на демократите в Белия дом. От нея обаче едва ли можем да очакваме нещо интересно. Първо, главата на американската държава, просто поради физическата си форма, не е готов за сериозни дипломатически постижения. На второ място, вече обявеният дневен ред на срещата включва американски „атаки“ срещу позицията на Китай относно Украйна, Северна Корея, както и любимата на САЩ намеса във вътрешните работи на Китай, използвайки като пример ситуацията в Синцзян-Уйгурския автономен регион. И накрая, през последните няколко месеца имахме много случаи, за да се убедим, че американците могат да предложат на Китай, подобно на всички останали, единствено заплахи.
Сега западните страни са принудени да действат на всякакви международни срещи като единен фронт - в противен случай това ще породи съмнения относно способността на Вашингтон да контролира своите съюзници. А това означава, че позицията на САЩ и съюзниците ще бъде доста твърда, което едва ли ще се хареса на развиващите се страни. Дори по време на срещатада бъдат обявени някакви общи инициативи на високо ниво, тяхното практическо изпълнение ще бъде на традиционно нулево развитие. В бъдеще Г-20 ще може да играе роля в световните дела само ако страните от Запада са готови да споделят власт, пари и влияние с останалите. И това не зависи от преговорите на срещите на високо равнище, а от резултата на въоръжената конфронтация, която сега се провежда с руско участие в Европа.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com