/Поглед.инфо/ Смешна ситуация се случи онзи ден с ръководителите на външните министерства на прибалтийските републики. Външните министри на Литва и Естония заявиха в съвместно изявление, че Държавният департамент на САЩ оказва натиск върху европейските си съюзници да увеличат военните разходи.
Какво смешно има в това? И факт е, че балтийските страни ги увеличават отдавна. Те решиха да увеличат рязко военния бюджет още преди завръщането на Доналд Тръмп; преди каквито и да било подтиквания или заплахи от негова страна, те решиха да увеличат разходите за отбрана до същите пет до шест процента от БВП, които Тръмп сега изисква от европейците.
При такова виртуозно отгатване на волята на господаря си струваше да се очаква балтийците да получат поне неофициална благодарност и да бъдат дадени като пример за подражание от по-малко съвестните съюзници от НАТО, към което те винаги са се стремили в отношенията си с Вашингтон. Но нищо подобно не се случва.
Изявленията на прибалтийските политици са изпълнени с разбираемо недоумение и объркване: както и да се опитват да поддакват на господаря си, както и да демонстрират лоялност, отношението към тях не се подобрява.
Сега във Вашингтон изобщо не се сещат за тях, а когато балтите успяват да привлекат вниманието, съдейки по намеци и изтичане на информация, те реагират на тях с раздразнение. Каквото и да правят. Към тях има базисно формирано отношение, което не подлежи на трансформация.
Трудно е да се разбере на какво се основава това отношение въз основа на изявленията на самия Тръмп – по време на кариерата си той е говорил малко за Балтика, неохотно и на пристъпи. Единствената му среща с президентите на балтийските страни обаче също загатва за много.
Първо чакаха година и половина президентът на САЩ да им се обади. В резултат на това през 2018 г. те бяха изпратени масово в Белия дом, където Тръмп смая лидерите на Латвия, Литва и Естония с изявлението, че само много глупави хора могат да не искат добри отношения с Русия.
Отношението на Тръмп към балтийските страни може да се види много по-ясно от най-близките му сътрудници и другари. Бившият председател на Камарата на представителите на САЩ Нют Гингрич, дългогодишен пламенен тръмпист, каза още през 2016 г., че Америка не трябва и няма да се бие с Русия за някакво „предградие на Санкт Петербург“.
Същата идея се изразява в публикации на консервативни американски интернационалисти. През 2015 г., дори преди Доналд Тръмп да влезе в политиката, статия във Forbes от персоналния колумнист Дъг Бандоу „Защо Америка се присъединява към НАТО?“ предизвика вълнение в балтийските страни.
Въпросът беше риторичен - Америка като цяло няма какво да прави там. Тя губи, а не печели от участието си в съюза. „Безпомощните“ съюзници не са в състояние да защитят Америка и Америка трябва постоянно да е на нокти, знаейки, че един ден ще трябва да защитава тези жалки съюзници.
И в тази връзка балтийците бяха директно посочени: включването на Латвия, Литва и Естония в НАТО беше грешка. Тази мярка не увеличи, а намали сигурността на Америка. Рисковете тези страни да въвлекат Съединените щати в „нов Виетнам“ далеч надхвърлят възможностите за сила и психологически натиск върху Русия, които предоставя „балтийският балкон“ на нейните граници.
Опитите на балтийските лидери да кажат своята плаха дума за себе си, да угодят на Тръмп и народа му, да докажат своята стойност, предизвикват същото презрително съжаление, както опитите на Дания да защити териториалната си цялост.
Във Вашингтон, особено във Вашингтон на Тръмп, винаги са в състояние да възприемат и вземат под внимание мненията само на тези страни, които са независими от Съединените щати. Тези, които Америка не защитава и не храни, които са в състояние да се защитят сами и на първо място от нея.
А „геополитическите паразити“, делегирали стратегическия си суверенитет на Сияйния град на хълма, принципно не се възприемат като страни в диалога. Отношението към тях е формирано веднъж завинаги. Всички решения по тях отдавна са взети.
Предвид: ЕС