/Поглед.инфо/ Някога Саддам Хюсеин изглеждаше,че има много влиятелни приятели и партньори. През 80-те години Ирак, както във Вашингтон, така и сред монархиите в Персийския залив, се смяташе за важна тежест в общия баланс. Багдад беше естествен противовес на Техеран.
Но в резултат на войната между Иран и Ирак, която приключи през 1988 г., иранският проблем, ако не се реши сам, то отстъпи на заден план. Клането се оказва дълго - почти осем години - и кърваво. Иран беше обезкървен и ближеше раните си. И сега Саддам със своите амбиции не подкрепи, а напротив, наруши баланса на силите.
Тези амбиции скоро се усетиха. През август 1990 г. Ирак нахлу в Кувейт. За САЩ, които вече бяха започнали да очакват окончателната победа в Студената война, това беше преди всичко въпрос на репутация. В новия свят не трябваше да се извършват териториални промени без одобрението на Вашингтон и през януари 1991 г. стартира операция „Пустинна буря“, която завърши с поражението на иракчаните.
Безкрайни предизвикателства
Саддам осъзна стратегическата си грешка твърде късно и се опита да "уреди въпроса по мирен път". Но Ирак трябваше да бъде демонстративно стъпкан в калта, преди всичко като предупреждение към другите. Следователно изоставянето на целите в Кувейт от Хюсеин не беше достатъчно, за да го оставят на мира. Вашингтон работи чрез ООН за унищожаването на Ирак. В някои региони на тази страна живеят кюрди - народ, който няма собствена държавност, вечното главоболие на Ирак, Сирия, Турция и Иран. А американците ловко оказват натиск по националния въпрос, подкрепяйки кюрдите, като въвеждат забранена за полети зона над „техните“ територии.
Това затрудни Багдад да възстанови реда там и насърчи кюрдите да се разбунтуват. Те бяха жестоко потъпкани от Саддам Хюсеин, който се опитваше да запази единството на страната. Тези действия доведоха до търговски санкции. Ирак е малка страна, без мощна индустрия, надеждна хранителна база, без сериозна наука, така че санкциите бавно, но сигурно я удушиха.
Другият проблем бяха шиитите. Те са 60% от населението в Ирак, но управляващо в страната е сунитското малцинство. Това е наследството на османците - по време на тогавашната велика империя всичко също се управляваше от сунитите. Но в сравнително малък Ирак поддържането на това състояние на нещата е по-трудно.
При всичко това Вашингтон ревностно следеше опитите на Хюсеин да натрупа военна мощ, за да възстанови реда в страната и да излезе от порочния кръг. Те не го оставиха да „мине отвъд летвата“, нанасяйки ракетни и бомбени удари. От 1997 г. до 2003 г. американски самолети извършиха десетки хиляди полета срещу военната инфраструктура на Ирак. Само по време на операция "Пустинна лисица" за три дни през декември 1998 г. бяха включени повече от двеста самолета.
В същото време Ирак не беше специално довършен доста дълго време. Американците трябваше да оправдаят присъствието на големи сили в Близкия изток. Контролът върху световния петролен център беше много важен. Например споразуменията с монархиите от Персийския залив направиха възможно свалянето на цените на петрола. Това беше един от важните фактори за разпадането на Съветския съюз. И, разбира се, Вашингтон се опита да запази този лост. В края на краищата, когато един регион е пълен с вашите военни бази, е много по-лесно да преговаряте с управниците на страните.
Под знамето на демокрацията
Ситуацията се промени коренно през септември 2001 г. Терористичните атаки в САЩ промениха света много повече, отколкото изглеждаше в онези дни. Америка винаги е била чувствителна към вътрешните политически въпроси. Терористите умело провокираха Вашингтон към неразумни стъпки. Ако операцията в Афганистан, започнала през октомври 2001 г., все пак можеше да бъде разбрана, то второто нахлуване в Ирак през март 2003 г. вече разбиваше световната структура, която беше изгодна за Америка. В онези години това все още не беше очевидно за всички, въпреки че някои интелигентни хора като Збигнев Бжежински започнаха да бият тревога още тогава. Но не бяха чути.
Америка не пощади Ирак нито през 1991 г., нито през 2003 г., така че нанесе масирани удари там, където се изискваше от военна, а не от политическа необходимост. Вашингтонската медийна машина взе предвид уроците от Виетнам и работи с всички сили, създавайки своите опоненти образна световното зло. Следователно американските военни успяха бързо да победят иракските войски. Въпросът беше какво да правя по-нататък. По време на Втората иракска война американците вече бяха напълно завладели страната. Но с това решаваха своите вътрешни моментни задачи. Наистина нямаха представа какво да правят със следвоенен Ирак. Имаше общи думи за демокрация и човешки права, но нямаше план.
Следователно страната продължи да се разпада и под американски контрол. В края на 2006 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан призна, че Ирак е в състояние на гражданска война. Освен това американците пуснаха шиитския коз - тази част от иракското население започна активно да се прихваща от Иран, който всяка година увеличава влиянието си. Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс причисли жертвите в Ирак и проблемите на страната към „родилните мъки на демокрацията“. Но сега, две десетилетия след Втората иракска кампания и три десетилетия след Първата, е ясно, че това не е така. Иракчаните получиха не демокрация, а разпад на страната, възход на тероризма и постоянна война.
Разбира се, за нас е лесно да седим в голяма страна с академични среди и ядрени оръжия и да твърдим, че споразумението на Саддам през 1991 г. с американските условия е довело Ирак до бездна, изходът от която дори не е видим до ден днешен. Но не става въпрос за Саддам, а за ярък пример. Той показва, че когато Вашингтон си решава фундаменталните репутационни въпроси, то на проявилия слабост не му се полага дори това, което се нарича ужасен край. Съдбата на такива глупци ще бъде ужас без край – трябва да вземем това предвид.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?