/Поглед.инфо/ Тенденцията е такава, че санкционната политика на Запада спрямо Беларус само ще се засилва. Сега се обсъжда въвеждане на ембарго върху износа на белоруски петролни продукти за ЕС

Това е съвсем реалистично, тъй като за разлика от руската петролна индустрия изтеглянето на белоруски стоки от европейския пазар няма да създаде дефицит и може лесно да бъде заменено с продукти от други държави.

В същото време за Беларус това наистина може да доведе до сериозен икономически удар. Продажбата на петролни продукти представлява приблизително 20% от износа на Беларус. През предкризисната 2019 г. тази индустрия носи на страната около 6 млрд. долара валутни приходи с общ износ от 31 млрд. долара. Тук трябва да се отбележи, че петролните продукти представляват повече от половината от износа на Беларус за държави, различни от Русия.

В Беларус има две рафинерии, които произвеждат петролни продукти. Това са тези край градовете Новополоцк и Мозер. В същото време са наложени санкции на Новополоцката рафинерия, във връзка с която през май руските компании свиха доставките на суровини за тази рафинерия от 600 на 50 хиляди тона. Американците обаче не наложиха санкции на рафинерията при Мозер, тъй като продуктите от този завод отиват главно за Украйна.

Ако обаче бъде въведено ембарго за петролни продукти, тогава Украйна няма да може да не се присъедини към него. Така износът за белоруските рафинерии ще бъде напълно затворен.

Това обаче предоставя на Русия отличен шанс да засили своето икономическо присъствие в Беларус. Няма специални пречки за преориентиране на белоруските петролни продукти към нашия руски пазар. В този случай обемите, произведени в руските рафинерии, ще бъдат изнесени, заменяйки белоруските. Следователно Русия единствено ще спечели икономически от такава стъпка.

Но много по-важен е фактът, че привличаме последния голям клон на белоруската икономика, който не зависи от Русия. Да, все още имат калиеви торове, които се изнасят предимно към страните от Югоизточна Азия, но обемът на техния износ е няколко пъти по-малък от този на петролните продукти. Като цяло руските компании, които не се страхуват от санкции, могат дори да поемат контрола над двете рафинерии, което ще доведе до допълнителни печалби.

Но много интересни неща се случват и с калиевите торове. И така, Литва планира да отнеме от Беларус експортния терминал в пристанище Клайпеда, през който се прехвърлят въпросните торове . Това също ще нанесе силен удар по белоруската икономика, тъй като Русия не е в състояние да осигури претоварването на торове през своите пристанища.

Но това също е от полза за нас, тъй като това ще стимулира белоруските власти да започнат да строят терминал, но вече в пристанище Уст-Луга. Това ще отнеме приблизително поне 2-3 години, затова и не е ясно как ще се прехвърлят торовете през този период.

Не е изгодно да се използват пристанищните съоръжения на други морски басейни поради силното покачване на разходите за логистика. Като се има предвид факта, че калиевите торове отиват в Индия и Китай, е абсолютно нецелесъобразно транспортирането им по Транссибирската железница, а Русия няма свободен капацитет в пристанищата по Черно море.

Всички тези проблеми обаче са в полза на Русия. Изумени сме от беззъбата политика на Запада, която буквално тласка Лукашенко в обятията на Кремъл. В същото време по-рано Лукашенко активно си сътрудничеше както със САЩ, така и с ЕС.

Западът обаче реши да свали Лукашенко, мислейки, че може да повтори украинския успех. Но за разлика от Янукович, който също се опита да седне на два стола, Лукашенко не е страхливец. Сега Батька няма други възможности, освен да се съгласи с всички условия на Москва.

Разбира се, Русия можеше да направи всичко по-фино, но все пак за нас е важен резултатът. И той е близо.

Превод: В. Сергеев