Американската традиция за намеса в изборите на други народи беше допълнена с нова глава.
„Вашингтон пост” разполага с аудиозапис на закритата частна среща на държавния секретар на САЩ Майк Помпео и група еврейски лидери в Ню Йорк. По време на разговора американският служител увери събеседниците си в намерението на Вашингтон да попречи на лидера на лейбъристката партия Джереми Корбин да стане британски премиер, ако партията му спечели мнозинство на следващите парламентарни избори и се опита да сформира правителство. По-специално Помпео споменава желанието на американското правителство да „работи зад кулисите”, за да се противопостави на Корбин. Както е известно, Джереми Корбин многократно е упрекван за антисемитизъм - а еврейските активисти са загрижени за шансовете му да заеме поста британски премиер.
Удивително е да чуеш това от устата на един от най-висшите американски служители. Всеки знае, че Съединените щати обичат да се намесват в избори в държави от третия свят или в европейски страни, но това (макар и насаме) да бъде така открито признато? Американските политици предпочитат да крият такива намерения и публично да възхваляват Съединените щати като модел на "демократични ценности".
Разбира се, израелската лобистка организация в САЩ, наречена AIPAC („Американско-израелски комитет по връзки с обществеността”), редовно влияе на американските избори. Просто погледнете списъка на американските политици и бизнесмени, които участват в традиционни събития в комисията. Никой обаче не би могъл да очаква, че държавният секретар ще заяви така прямо намерението да се намеси в демократичния процес в друга страна, която е и най-важният съюзник на Съединените щати.
По същество държавният секретар на САЩ се е ангажирал да се изправи срещу един от водещите британски политици с цялата тежест и ресурси на американското правителство. А за американското правителство е известно, че може безплатно да раздава оръжие на съюзниците си или напротив, да налага наказателни мита, да се говори за работата на ЦРУ и АНБ.
Не е изненадващо, че в отговор на публикацията, възмущението във Великобритания нямаше граници. Говорител на Лейбъристката партия каза пред „Гардиън”: „Опитите на президента Тръмп и неговите служители да решат кой ще бъде следващият британски премиер са абсолютно неприемлива намеса в британската демокрация”.
Думите на държавния секретар Помпео са особено скандални на фона на манията на американските политици във връзка с историята за предполагаемата намеса на Русия в изборите в САЩ през 2016 г. Нито едно от обвиненията срещу Русия не се доближава до това, което предлага Помпео. Опитват се да уличат Москва в публикуването на реклами във „Фейсбук”, уж предназначени за разделянето на американското общество и в използването на специални ботове, които да всяват слухове в различните социални платформи.
В действителност Русия последователно демонстрира ангажимент за политика на ненамеса и зачитане на чуждестранните избори. Дори и по отношение на напълно враждебните власти в Украйна, Москва показа изненадващо търпение.
И в този момент, само през последните няколко години, САЩ продължиха да се намесват в изборите в други страни. Това не се случва непременно чрез Държавния департамент, USAID или ЦРУ. Например, Фондация „Отворено общество” на Джордж Сорос изразходва 940 млн. долара годишно в сто държави по света за постигане на американските политически цели. Миналата година беше публикуван списък на Сорос, който съдържаше имената на 226 членове на Европейския парламент от целия политически спектър, които насърчават преди всичко идеята за интеграция на Украйна в ЕС и политиката на допълнителни санкции срещу Русия. Най-малко една трета от европейските депутати гласуват както показва американският магнат.
Докато унгарският милиардер, изгонен от родината си, е зает с координиране на дейността на либералните фондове, бившият съветник на Тръмп Стийв Банън налазва европейските десни. Под претекст, че се бори със Сорос, той основа фондацията с идеална цел „Движение”, която си партнира с Британската партия на независимостта.
Посланикът на САЩ в Германия Ричард Гренел открито признава в интервю за „Ню Йорк“, че подкрепя германската и австрийската крайна десница и също така възнамерява да използва правомощията си, за да „овласти другите консервативни лидери в цяла Европа“. Можем само да предположим какъв скандал би могъл да се случи, ако руски висш чиновник или руското посолство в Съединените щати бяха изразили подкрепата си, например, към представители на Движението на Чаената партия или към поддръжниците на защитата на второто изменение в конституция.
The Daily Beast цитира Рахим Касам, бивш редактор на „Брайтбарт”, който заяви: „Забравете Меркел. Сорос и Банън ще бъдат двамата най-големи играчи в европейската политика през следващите години. Ако Стийв Банън успее да проведе плановете си, то в не толкова далечното бъдеще двама американци, свързани с правителствените среди на САЩ, по някакъв начин ще започнат да контролират европейската политика: една трета (Банън) и още една трета (Сорос) са две трети от депутатите - огромното мнозинство, състоящо се от десните и от либералите.
Докато в Европа американците все още се опитват да уважават приличието, то на други континенти тяхното участие в местната политика излиза извън границите. Например, на фона на остра политическа криза през 2015 г., Нигерия изисква посещение на държавния секретар Джон Кери. Той посочи кои избори трябва да се считат за правилни, като всъщност доведе на власт проамериканския президент Мохамед Бухари.
Неотдавнашен пример са събитията във Венецуела. Съединените щати не само подкрепиха опозиционните партии с финансови и дипломатически изявления, но и приеха и официално признаха самозвания президент Хуан Гуайдо, показвайки на света отличен пример за безчувствена демокрация по американски начин.
По време на президентските избори в Мадагаскар през есента на 2018 г. американското посолство стана неофициално седалище на предизборната кампания на един от кандидатите, бившия държавен глава Марк Раваломанана. Това обаче не му помогна да спечели, и в резултат на това незабавно стартираха подмятания на информация, обвиняваща победителя в изборите Андри Радзуелин във връзките с Русия.
Смята се, че от 1946 до 2000 г. САЩ са се намесили 81 пъти в избори в други страни. Случаят с държавния секретар Помпео показва, че въпреки промяната на президентските администрации в Белия дом, Вашингтон възнамерява да продължи да участва в политическия живот и избори, където е възможно. Разбира се, всичко това под гръмките думи за свобода и демокрация.
Превод: В.Сергеев
