/Поглед.инфо/ Икономическата съпротива на КНР, която беше основната посока за сдържане на Китай при Тръмп, сега се допълва от информационна и психологическа война на тема „правата на човека“ в Синдзян и Хонконг, както и дестабилизация на ситуацията в съседните на Китай страни.

Посоката на икономическо противопоставяне на Китай също се промени. Това вече не е "митническа война". Администрацията на Байдън се опитва да блокира ратификацията в Европейския съюз на споразумението с КНР за всеобхватно инвестиционно партньорство и да усложни сътрудничеството на КНР със страните от ислямското пространство или със значителна част от мюсюлманите в населението.

Нов подход (в сравнение с администрацията на Тръмп) са и опитите на САЩ да включат други държави в политиката за ограничаване на КНР. Като цяло антикитайската политика на САЩ при Байдън става все по-сложна и следователно по-опасна за Китай.

Темата за „нарушенията на човешките права“ в Синдзян, „принудителния труд на уйгурите“, „трудовите лагери“, „геноцида“ беше повдигната при Тръмп като допълнение към търговските и икономически мерки. Сега кампаниите за дискредитиране на Китай с акцент върху Синцзян, по "уйгурския въпрос" Вашингтон придават самостоятелно значение.

Информационно-психологическата война срещу КНР достигна нов етап на 22 март, когато САЩ, ЕС, Великобритания и Канада обявиха санкции срещу редица китайски служители. Австралия и Нова Зеландия - още двама членове на Съюза на петте очи - подкрепиха санкциите. В Европейския съюз само Унгария беше против. Външният министър на тази страна Петер Сиярто нарече санкциите "безсмислени".

В Китай протестите "в защита на правата на човека в Синдзян" се възприемат като предизвикателство за националната сигурност, което изисква незабавна и твърда реакция. Вестник „Глобал Таймс“ вижда крайната цел на кампанията, стартирана от САЩ, да превърне конфронтацията между Китай и страни с мюсюлманско население като постоянен проблем за тези страни.

Информационната и психологическа война на САЩ срещу Китай трябва не само да влоши общото положение на Китай в света, но и да му нанесе осезаеми икономически щети - възпрепятства вноса на енергийни ресурси от ислямските страни и достъпа на китайски стоки и капитали до пазарите на Близкия изток и Африка.

И накрая, Вашингтон преследва целта да дестабилизира Синцзян-Уйгурският автономен регион (СУАР) на КНР отвътре, като постави мина край републиките на Централна Азия и интересите на Русия.

В резултат на натиска на САЩ върху европейските съюзници в опит да организират единен антикитайски фронт, Европейският парламент отмени среща, за да обсъди всеобхватно инвестиционно споразумение с Китай. И това е след като ЕС и Китай завършиха 7-годишните преговори за инвестиционно споразумение и Брюксел заяви, че се надяват да завършат процеса на ратификация до 2022 г. Сега има несигурност по въпроса.

Нарастването през март на антикитайските погроми в Мианмар (Бирма) в знак на протест срещу връщането на военните на власт в тази страна е симптоматично. Атаките срещу китайски фабрики унищожиха 32 китайски обекта, като нанесоха щети на 240 милиона юана (36,89 милиона долара).

Съюзниците на САЩ в Европа и Азия зависят толкова много от китайския пазар (в някои случаи и повече), отколкото от американския. В тази ситуация Вашингтон няма какво да предложи на съюзници и партньори, освен да се обедини около темата „правата на човека в Синдзян“. Вашингтон ще извърши такава мобилизация на съюзници в опитите си да създаде единен антируски фронт; тези опити вече се правят в няколко посоки, включително Крим.

Антъни Блинкен, говорейки на 24 март в Брюксел, даде ясно да се разбере, че Вашингтон разглежда Китай като икономическа заплаха и заплаха за сигурността, и призова НАТО да "твърдо да се държи, когато Пекин се опитва да окаже натиск върху член на Алианса".

КНР реагира. На 23 март Пекин наложи санкции срещу редица служители в ЕС, Германия и Великобритания, както и срещу някои мозъчни тръстове, разпространяващи дезинформация за ситуацията в СУАР. На тези организации, техните служители и членовете на семействата им е забранено да влизат в континентален Китай, Хонконг и Макао. Имуществото им в КНР ще бъде замразено, а на китайски граждани и институции ще бъде забранено да правят бизнес с тях. На 27 март бяха наложени китайски санкции срещу Гейл Манчин, председател на Комисията на САЩ по международната религиозна свобода.

Китайските ответни санкции бяха подкрепени в китайските социални мрежи, чиито потребители призоваха за бойкот на такива големи западни ТНК, които печелят огромни печалби в Китай, като „Найк“ и „Адидас“. В резултат на това акциите на германската „Адидас“ и американската „Найк“ заедно намалиха пазарната си стойност с над 70 милиарда юана (10,7 милиарда долара) само за един ден на 25 март. Магазините на тези компании в Китай бяха празни, което беше особено забележимо през уикенда на 27-28 март.

Американците не са много успешни в сдържането на Китай.

Превод: В. Сергеев