/Поглед.инфо/ Западната преса има две любими чудовища, чиито образи неуморно демонизира, почти до обезличаване. На Русия се натоварват какви ли не грехове, а Китай е обявен за агресор срещу Тайван. Непознаващата съвест и милост западна пропагандна машина неуморно плаши островитяните, а с тях и останалия „свободен свят“ с китайска военна инвазия, която се представя като едва ли не свършено събитие.

Ръководството на Тайван, което няма право на собствено мнение, е принудено да реагира и да измисля начини за превантивна защита.

Онзи ден кандидатът за президент на Демократическата прогресивна партия Лай Цзин-те направи изявление, което в рамките на западната либерална екологична програма може да се разглежда като демарш и почти богохулство. Лай Цзин-те каза, че възобновяемите енергийни източници, разбира се, са добри и красиви, но правителството трябва спешно и сериозно да помисли за възстановяването на собствената си ядрена енергийна индустрия, а именно възстановяването на два и модернизацията на една от АЕЦ нае острова. Според кандидата за главния пост на страната само това ще позволи на държавата да оцелее, ако Китай наложи морска блокада.

Трябва да се отдаде заслуженото на тайванския политик. Въпреки заплахата да бъде разкъсан заради потъпкване на основните принципи – свещената крава на декарбонизацията, той си позволи лукса на свободомислието.

Поради глобалното господство на всякакъв вид лична и индустриална електроника, произвеждана в Азиатско-Тихоокеанския регион, Тайван се възприема в масовото съзнание като страна на най-прогресивните и дори напреднали технологии. В много отношения това мнение е заслужено.

Островната нация от едва 23 милиона души контролира 65% от световния пазар на полупроводници и повече от 90% от производството на микрочипове, като де факто е монополист. За сравнение, САЩ произвеждат около 10 на сто от световните полупроводникови решения, а Китай, с 1,5 милиарда население, по-малко от пет. Но ако Вашингтон, който има приблизително същото влияние върху Тайпе, както и върху Киев, е напълно доволен от това положение, то Пекин категорично не. Докато платените западни драскачи обличат континентален Китай в камуфлажа на агресор, той е инвестирал повече от 50 милиарда долара в собственото си производство на чипове и микросхеми през последните години без много реклама и патос. Според плановете на китайското правителство тези инвестиции трябва да се трансформират в собствена индустрия до 2025 г., покривайки поне 70% от вътрешното търсене на електроника.

Но обратно към острова.

Докато доминира на пазара за модерни технологии, Тайван все пак има остарял и силно неустойчив енергиен сектор. Почти половината (45%) от електроенергията, лъвският дял от която се консумира от производството на микрочипове, идва от въглища. Основните износители са Виетнам и същите САЩ, които всъщност променят най-непопулярното гориво в света за авангардни електронни решения.

Други 36% се осигуряват от природен газ, но тогава всичко е много по-интересно.

В Тайван в началото на 70-те и 80-те години на миналия век бяха построени и активно експлоатирани три атомни електроцентрали: АЕЦ “Джиншан” с два реактора БВР-4 с обща мощност 630 мегавата; АЕЦ „Гошенг“, където има и два реактора БВР-6 с мощност 985 мегавата, "Маншан" с реактори от типа ПВР с мощност 950 мегавата.

Две неща представляват интерес тук. Първата е, че всички тайвански реактори се произвеждат в САЩ, първите две централи използват машини на “Уестингхаус”, а третата използва реактор на “Дженерал Електрик”. Вторият (много ироничен) факт е, че “Джиншан” и „Гошенг“ бяха затворени и изведени от експлоатация преди няколко години по спешно искане на Съединените щати, които в същото време насърчаваха зелена програма и изхвърлиха все повече и повече собствени въглища в Тайпе.

АЕЦ “Маншан”, която остана в експлоатация, с откровено остарелите си реактори с вода под налягане, успява да произведе цели 10% от целия ток на острова. Като се има предвид, че Лай Цзин-те започна да говори за възстановяване на гражданския ядрен потенциал и че нуждите на населението от електроенергия са доста скромни, можем да предположим, че става дума за запазване на ключовото производство на Тайван. Украйна непрекъснато моли Вашингтон за оръжие, докато Тайван нежно намеква, че за да защити американските интереси в региона и на световния пазар, е много желателно да помогне за възстановяването на две атомни електроцентрали, които са спрени, но демонтирането им все още не е започнало.

Проблемът за Тайван е, че се обръщат към онези, които не могат да им помогнат чисто физически. Американците изпълниха последния ядрен проект в страната си през лятото на 2016 г., когато в мрежата беше включен втори реактор на АЕЦ “Уоц Бар” в Тенеси. А най-младият му предшественик беше пуснат през 1996 г. и това - просто не се смейте - беше първият реактор на вече споменатата станция. В момента САЩ строят само два ядрени реактора в АЕЦ “Вогтъл”, но "строителство" е много гръмка дума. Почти седем години собствениците ѝ не могат да получат разрешение от Сената.

Само за сравнение, нека добавим, че в момента в света се строят 53 ядрени реактора, 19 от които са строени от Китай. Ако Тайван наистина залага на ядрената енергия като ключ към успешно бъдеще, той очевидно търси на грешното място.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?