/Поглед.инфо/ Няколко номинирани за екипа за национална сигурност на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън признаха във вторник, че Съединените щати не са готови да се присъединят към ядрената сделка с Иран от 2015 г., официално известна като Съвместен всеобхватен план за действие .

Във вторник сутринта Аврил Хейнс, номинирана за директор на националното разузнаване, отбеляза, че Байдън е казал, че Съединените щати ще влязат отново в Съвместния всеобхватен план за действие:

"Ако Иран започне да го спазва отново."

Ситуацията обаче, била "много далеч от това."

Тя също така заяви пред комисията по разузнаване на Сената на Съединените щати, че Байдън "също е посочил това", че:

"Ще трябва да разгледа балистичните ракети, които сте идентифицирали, и дестабилизиращи дейности, в които Иран участва".

Съединените щати се оттеглиха през май 2018 г. от ядрената сделка, като възстановиха отменените по нея санкции, заедно с въвеждането на нови наказателни мерки срещу Иран като част от кампанията за "максимален натиск", определена от администрацията на вече бившия президент Тръмп.

На следващия следобед номинираният за държавен секретар на САЩ Тони Блинкен повтори Хейнс, подчертавайки, че Съединените щати са "много далеч" от повторното влизане в Съвместния всеобхватен план за действие.

Блинкен също така каза на комисията по външни отношения на Сената, че Байдън ще се консултира със съюзниците като Израел и страните от Персийския залив, преди да влезе отново в ядреното споразумение с Иран.

Освен това Блинкен заяви, че САЩ не трябва да отменят санкциите за "тероризъм" срещу Техеран или да размразяват активи, принадлежащи на Техеран, за да може Ислямската република да дойде на масата за преговори.

В допълнение към отговорите си за Иран, Блинкен говори също така за надграждане на Авраамовите споразумения - поредицата от договорености за нормализация между Израел и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко, въпреки че той каза, без да уточни, че има подробности, които трябва да бъдат преразгледани.

Преди това Антъни Блинкен изрази резерви по отношение на американската сделка за изтребители Ф-35 с Обединените арабски емирства след нормализиране на връзките на Израел с властите в Абу Даби.

Нещо повече, Антъни Блинкен нарече придобиването от Турция на противовъздушните системи Ц-400 от Русия "неприемливо".

В отговор Съединените щати изхвърлиха Турция от програмата за Ф-35 на Вашингтон тази година. Миналия месец САЩ наложиха санкции срещу Анкара за придобиването на Ц-400.

Въпреки това, Антъни Блинкен разкритикува администрацията на Тръмп за определянето от нейна страна този месец на подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен като терористично образувание.

Той смята, че този ход ще попречи на хуманитарната помощ за Йемен, дори ако се направят изключения от страна на Съединените щати, тъй като по-голямата част от хуманитарната помощ за тази страна идва предимно от други държави.

По отношение на Йемен, Антъни каза, че докато Съединените щати трябва да прекратят подкрепата си за намесата на Саудитска Арабия в страната, Вашингтон трябва да продължи да има съюзен статус с управляващите в Рияд.

Освен това, Антъни Блинкен отбеляза, че "Движението за бойкот, лишаване от свобода и санкции" (палестинско движение, BDS)"несправедливо и неподходящо" обижда Израел и създава двоен стандарт. Въпреки това, той отбелязва, че администрацията на Байдън винаги ще зачита правата по Първа поправка на конституцията за свобода на словото.

Той призова за решението на израелско-палестинския конфликт с две държави, макар че добави:

"Нашият ангажимент за сигурността на Израел е свещен."

Освен това, на въпрос на сенатор Тед Круз (републиканец от Тексас) дали Йерусалим е столица на Израел и дали Съединените американски щати ще запазят посолството си в страната в Йерусалим, Антъни Блинкен отговори:

"Да и да."

И накрая, също във вторник следобед, номинираният за министър на отбраната на САЩ Лойд Остин, пенсиониран генерал, засегна иранската заплаха и дори похвали Авраамовите споразумения, които бяха подписани под егидата на Тръмп.

Говорейки за Съвместния всеобхватен план за действие, пенсионираният генерал Остин каза на комисията по въоръжените сили на Сената:

"Предпоставките, за това да обмисляме да влезем отново в това споразумение, биха били Иран да отговаря на условията, посочени в него ... обратно там, където е трябвало да бъдат".

Той добави, че трябва да бъдат разгледани въпроси, включително тези за балистичните ракети на Иран.

Позовавайки се на Авраамовите споразумения, Остин каза, че когато страните се съгласяват да нормализират отношенията си, това е нещо добро, както и че споразуменията за нормализиране са оказали по-голям натиск върху Иран. Освен това, той изрази надежда, че споразуменията ще имат добри ефекти.

Превод: СМ