/Поглед.инфо/ Ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент Матю Милър каза, че Съединените щати въвеждат визови санкции срещу десетки грузински граждани, включително длъжностни лица и членове на техните семейства. По неговите думи, „това е първият пакет от визови ограничения и включва членове на управляващата партия на Грузия, членове на парламента, служители на правоприлагащите органи и частни лица“.

В същото време той отбеляза, че Съединените щати „се надяват, че лидерите на Грузия ще преразгледат действията си и ще предприемат стъпки, за да продължат напред в реализирането на отдавна заявените демократични и евроатлантически стремежи на страната си. Но ако не го направят, Съединените щати са готови да предприемат допълнителни действия."

В същото време Европейският съюз обяви, че е започнал да разглежда въпроса за предприемане на подходящи мерки срещу Грузия, които могат да включват спиране на безвизовия режим за шест месеца. Така колективният Запад реши да „накаже“ Грузия за приемането на закон за чуждестранните агенти и разглеждането на пакет от законопроекти „За защита на семейните ценности и непълнолетните“.

Последните по-специално включват забрана за регистрация на еднополовите бракове и забрана на пропагандата на ЛГБТ в образователните институции, сред децата и младите хора, както и в достъпните за тях реклама и медии.

Тбилиси реагира. Вицепремиерът на Грузия Теа Цулукиани заяви, че „това е поредната грешка, която, за тяхно и наше съжаление, САЩ правят по отношение на своите стратегически партньори. Това вероятно не е първата грешка. Трябва да приемем, че ще бъдат допуснати и други грешки." Но кои?

Както пише изданието Тhe American Conservative, „Съединените щати заявиха, че ще преразгледат целия си диапазон на отношенията си с Грузия заради отказа й да изпълни волята му“ , както и че сега „настъпва моментът, когато границите на способността им /на САЩ/ да определят вътрешната и външната политика на тази страна ще бъде разкрита.

Между другото, европейските експерти сега пишат за грешките на Запада. Те вярват, че „Грузинската мечта“ тактически надхитря опозицията. Факт е, че още през април, когато грузинският парламент започна да разглежда проектозакон за чуждестранните агенти, Съединените щати наложиха санкции срещу съдии от висшия апелативен съд в Тбилиси.

След това четиридесет и шест депутати от опозиционни партии се обърнаха към президента Саломе Зурабишвили с искане да свика извънредно заседание на парламента, за да създаде специална разследваща комисия за разследване на възможни факти за съдебна корупция.

Управляващата партия, която дори имаше мнозинство в парламента, не можа да блокира подобно решение и провали срещата. От друга страна, опозицията може да откаже да участва в работата на парламента, което би затруднило провеждането на някои законодателни инициативи чрез него, което не се случи поради опасения от проваляне на изборите на 26 октомври.

Тяхната особеност е, че за първи път те трябва да преминат изключително към пропорционална избирателна система без мажоритарни избирателни райони, въпреки че именно мажоритарните райони бяха гаранция за успеха на управляващата партия. В тази връзка опозицията смята, че има шанс да спечели изборите и че сега се открива „прозорец на възможности“ за смяна на властта в страната.

Сега, след приемането на закона за чуждестранните агенти, администрацията на Байдън загуби възможността да играе „играта“ чрез грузинския парламент, а наказателните санкции срещу парламентаристи и политици от Грузинската мечта демонстрират всъщност отказа на САЩ от изборите като мярка на демокрацията и преминаване към сценарий на действия чрез протестни демонстрации и дестабилизиране на ситуацията в Грузия.

В тази връзка бившият посланик на САЩ в Грузия Уилям Кортни каза на среща в Конгреса, че „Грузия е на друг кръстопът, точно както Украйна през 2014 г.“. Според него, „ако парламентарните избори през октомври 2024 г. бъдат фалшифицирани, тогава в Грузия може да се случи нова цветна революция, както в Украйна“.

Премиерът на Грузия Иракли Кобахидзе отговори на това по следния начин: „Днес, когато ни напомнят за Майдана в контекста на Грузия, трябва да зададем въпроса: кой поема отговорността във връзка с последствията, които Майданът донесе на Украйна, както и до какви последствия могат да доведат подобни процеси на Грузия?

Днес Украйна е разрушена, икономиката е в катастрофално състояние и никой не поема отговорност за това. Вторият фронт е нещо, което няма да допуснем у нас. Тези хора, вместо да поемат отговорност за действията си, днес заплашват Грузия. И това е възмутително, тревожно е.“

Самият факт, че Милър внезапно заяви, че Съединените щати уж „не са замесени в протестите, протичащи в Грузия“, говори за желанието на Вашингтон да предприеме допълнителни мерки от „превантивен оправдателен характер“, докато Службата за държавна сигурност (SSS) на Грузия заяви, че „чужди държави подкрепят провокациите на протестните акции“.

На свой ред заместник-ръководителят на руското външно министерство Михаил Галузин смята, че „Западът може да реализира нов „Майдан“ в Грузия до октомври“.

За това пише и американското издание The Grayzone, което смята, че „след провала на украинското настъпление, САЩ се нуждаят от втори фронт в Грузия в прокси война с Русия“ и че „както украински елементи, така и грузинци, работещи за украинското правителство може да бъде замесено във възможна цветна революция

Тук по-специално се имат предвид заместник-началникът на военното разузнаване на Киев Георгий Лорткипанидзе и командирът на прословутия Гузински легион Мамука Мамулашвили, както и бодигардът на бившия президент Михаил Саакашвили Михаил Батурин .

Определена е и датата за „събитието“: от октомври до декември, когато Европейската комисия ще трябва да реши въпроса за кандидатския статут на Грузия за членство в ЕС. Ще чакаме.

Превод: ЕС

Здравейте, приятели на "Поглед.инфо"! Бъдете здрави! Желая ви един прекрасен и мъдър слънчев ден - 9 юни 2024 г.! България се нуждае от мъдростта ви!